Тимъти Зан
Блекколар (22)

22.

Лейт влезе в помещението на блекколарите. Кейн вдигна поглед за момент, после продължи да разучава картата, която беше разтворил. Но нещо в начина, по който Лейт затвори вратата, го накара отново да го погледне и този път забеляза изражението на комскуера.

— Какво се е случило?

— Хванали са Дженсън — тихо отвърна Лейт.

— Мъртъв ли е? — попита седналият до вратата Мордикай.

Както винаги той беше напълно спокоен, но Кейн усети как го побиват тръпки от интонацията му.

— Не знам. — Лейт избърса чело с хавлиената кърпа, метната през раменете му. — Скайлър се е обадил преди пет минути. Изглежда, че минути преди да пристигнат, колитата са атакували главната квартира в Милер. Заради кордона се наложило да оставят колата и да се промъкнат пеша. Така и не разбрали дали Дженсън е мъртъв, или само пленен.

— Дали не е успял да се измъкне? — попита Кейн.

— Тогава кордонът е щял да бъде вдигнат — каза Мордикай и поклати глава.

— Правилно — потвърди мрачно Лейт. — Едва ли е просто съвпадение. Искаха Дженсън и го хванаха.

Той се отпусна на стола срещу Кейн и се замисли.

— Какво смята да прави Скайлър? — запита след малко Мордикай.

— Иска да остане и да се опита да го открие. Съгласих се.

Сега беше ред на Мордикай да се замисли.

— Ще ни се наложи да прехвърлим някого от къщата на Хокинг, за да ни помогне с охраната тук.

— Прав си. Но от утре О’Хара и Хевън ще са отново на разположение.

— Или ще са мъртви — промълви Кейн.

— И в двата случая губим — повдигна рамене Мордикай. — Добре. Смятам, че няма да ни навреди, ако Скайлър остане там ден-два. Това може дори да отвлече вниманието на силите на сигурност от нашата дружина. — Той вдигна въпросително вежди. — А как мина тренировката?

Лейт свали хавлиената кърпа от врата си, после оръжието си и започна да се измъква от плътно прилепналата риза.

— Без съмнение Бакши е истински блекколар. Скорост, рефлекси — всичко е както трябва.

Кейн се намръщи.

— Значи сте проверявали Бакши? Но защо?

— Искам да познавам всеки, с когото ще ми се наложи да работя. Нима забрави как се държа Фюес в Стрип?

— Вината не е била изцяло негова — възрази Кейн. — Доколкото разбрах, нервнопаралитичният газ им е нанесъл трайни увреждания.

— И аз чух същото — намеси се Мордикай. — Удобно извинение.

— Уж не обичат да говорят за това, но всъщност доста често разказват тази история — сухо забеляза Лейт. — Как мина разговора ти с Камерън?

— Добре — отвърна Мордикай. — Лиана Роуд ще е тук след петнайсет минути и ще изготвим кратък списък на местните водачи, които ще участват.

— Чудесно. Имам достатъчно време да взема душ.

Лейт се скри в банята, но взе със себе си шурикените.

Кейн се размърда в стола. Все още изпитваше неудобство от фарса, който се разиграваше. Още от изгрев-слънце Лейт и Мордикай се обаждаха на официалните представители на Радикс и най-подробно им обясняваха „тяхното“ участие в предстоящото нападение върху затвора „Цербер“. На пръв поглед планът изглеждаше напълно приемлив и логичен, но Лейт го беше измислил с единствената цел да отвлече вниманието на силите на сигурност от предстоящата среща с Лиана Роуд. „Интересно, какво ли би казал Тремейн, ако знаеше как Лейт разхищава времето и енергията на Радикс“, зачуди се Кейн.

Планът на затвора все още лежеше пред него върху масата, но той установи, че не може повече да се съсредоточи върху него. Новините от Милер го бяха разстроили, а най-лошото беше, че не успяваше да прецени кое според него е по-добро — Дженсън да е взет в плен жив или да е убит. Правителството искаше на всяка цена да разбере каква е целта на акцията на блекколарите, и ако Дженсън беше жив, щяха да изкопчат тази информация от него.

— Все още нищо не е изгубено — разнесе се до него тих глас. Кейн се извърна стреснато и срещна разбиращия поглед на Мордикай. — Скайлър и Новак са там. Ако е жив, ще го измъкнат.

— Да — каза на глас Кейн. А наум си помисли: „Може би. А може би и тримата са мъртви.“

 

 

— Жив? — Голуей направо не повярва на ушите си.

Префектът на службата по безопасност Апостолерис кимна важно, очевидно доволен от себе си.

— Това ни костваше петнайсет души и един скъп флайър, но си струваше.

Полковник Икинс затвори телефона.

— От болницата казват, че състоянието му е стабилно и може да бъде преместен в затвора на силите за сигурност.

Префектът кимна.

— Много добре. Голуей, тръгваме веднага за Милер, за да започнем разпита.

— Сега ли? — намръщи се Голуей. — Но нали искахте този следобед да съм в затвора „Цербер“, за да помогна с подготовката?

Апостолерис махна с ръка.

— Няма нужда. Шпионите ни докладваха, че нападението на Лейт няма да започне по-рано от двайсет и четири часа. Изместих трансфера на затворниците за този следобед, така че когато настъпи времето за техните действия, затворниците ще бъдат добре заключени и ще се намират на шест метра под земята.

Това изглеждаше съвсем разумно. Но все пак…

— Префект, вашите шпиони сгрешиха веднъж в преценката си за намеренията на Лейт. Наистина смятам, че ще съм по-полезен в „Цербер“, отколкото…

— Вие най-добре познавате Дженсън. — В гласа на Апостолерис прозвучаха остри нотки. — Само на вас ви е позната обстановката, в която той е живял през последните трийсет и пет години. Предполагам, че ви е ясно колко полезно може да се окаже подобно знание по време на разпит.

— Да, сър. — Голуей се почувства твърде неуютно под втренчения поглед на Апостолерис. — Мога ли само да предложа да докарат Дженсън тук, в Каларанд? Това ще ми даде възможност да бъда полезен както при разпита му, така и при подготовката на затвора.

Апостолерис поклати глава.

— Предпочитам да остане там. Така Лейт ще бъде принуден да пръсне силите си. В Милер има двама блекколари и докато са там, Лейт не може да ги използва.

— Това не е хубаво — тихо отбеляза Голуей. Беше виждал на какво са способни двама блекколари.

— Всичко е под контрол. Един от нашите хора е с тях. — Той се обърна към полковника. — Икинс, вие отговаряте за преместването на затворниците. Нека в „Хенслоу“ имат готовност, ако Лейт реши да предприеме нещо в последния момент. — Префектът се изправи и подкани Голуей с ръка. — Да тръгваме. Не трябва да караме Дженсън да ни чака.

Голуей стана и мълчаливо го последва. Но лошото предчувствие не го напусна.