Тимъти Зан
Блекколар (15)

15.

Коридорът беше безлюден. Това беше добре, тъй като на Лейт не му се щеше да има компания. Желанието му бързо да се ориентира във всичко беше намаляло, но образът на Фей Пикиано не излизаше от съзнанието му. Направо усещаше парфюма й. Искаше да може да се върне при нея; искаше я повече, отколкото можеше да си признае. Стисна зъби и продължи напред.

Все още беше раздразнен, когато стигна стаята на блекколарите. Отвори вратата толкова рязко, че Скайлър, Новак и Мордикай се хванаха инстинктивно за оръжията. Лейт не обичаше да стряска хората си така — дори бойните рефлекси на един блекколар можеха да бъдат притъпени, — но те поне разбраха, че за известно време трябва да го оставят самичък.

Кейн за нещастие или не разбра намека, или просто не му обърна внимание. Той крачеше до вратата, когато Лейт влезе, и още преди да я е затворил, застана на пътя му.

— Лейт, трябва да поговорим.

— По-късно — изръмжа Лейт и се опита да го заобиколи.

Кейн го хвана за ръката и отсече:

— Не, сега. Прекалено много неща оставяме за по-късно.

Лейт стисна зъби. Кейн беше последният човек на Аржент, пред когото можеше да избухне.

— Добре. Казвай.

— Трябва да приключим акцията преди правителството да ни намери. — Кейн махна с ръка: жестът обхващаше както другите блекколари, така и пространството около тях. — Затворени сме тук вече шест дни… и през това време почти не съм излизал от тази стая. Всичко, което правиш, е да провеждаш разни срещи. Кога ще почнем да правим нещо?

— Знаеш как е с военните — каза му Скайлър от масата, където четеше една лента.

— Не ми излизай с тъпи номера. Вие сте достатъчно бързи, когато искате. Онова, което направихте на Плинри, е най-доброто доказателство.

— Тук не е Плинри — напомни му Лейт. — Ние сме на непозната територия, принудени да разчитаме на организация, която вероятно е пълна с шпиони на колитата. Трябва да съберем колкото се може повече информация преди да пристъпим към действия.

— За това ли си монополизирал Фей Пикиано? — изсумтя Кейн. — Трябваше да се сетя, че имате делови отношения.

Поради някаква причина думите на Кейн не подразниха Лейт.

— Нейният интерес също е събирането на информация — каза той. — Бъди благодарен, че я отклоних от теб. Нямаше да изтраеш и един час.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че е адски съблазнителна чак до феромонния парфюм, който носи. И е адски хубава при това.

Кейн го изгледа предпазливо.

— Тя… искам да кажа…?

— Не, не успя — отвърна комскуерът. — Сексуалната тактика е най-старата на света, но въпреки това не е отслабнала. Зная, че не трябва да рискувам да се заплитам емоционално по време на акция. За теб не съм сигурен обаче. Сигурно досега щеше да си в леглото с нея и да й кажеш всичко, което иска да знае.

— Това е смешно — каза Кейн. Но наистина не беше достатъчно сигурен за себе си. — Смятате, че тя е агент на правителството?

— Не е задължително. — Лейт мина покрай Кейн и седна срещу Скайлър. — Но на която и страна да е, тя ще иска да научи всичко, което я интересува. Тактиците винаги искат да имат цялата информация, която могат да получат.

— Затова ли не допускаш други до нея? — попита Кейн и отиде до масата. — Така че тя да не може да се свърже с тях.

— Тя или други потенциални агенти. Също така основен принцип е да не слагаш всичките яйца в една кошница. Всъщност ти си единственият, когото трябва да пазим да не влиза във връзка с колита.

— Затова ли не ме оставяте сам?

— Твоята компания ни е приятна — увери го Новак от леглото си.

Кейн само изсумтя.

— Но може да се каже, че ти попадна в целта — каза Лейт. — Подбирането на точния момент е от голямо значение. Ако се мотаем много дълго, колитата могат да опитат нещо. Добре. Утре двамата с Мордикай ще отидем да огледаме затвора Хенслоу, за да намерим най-добрия начин да измъкнем ветераните.

Мордикай повдигна вежди, но не каза нищо. Кейн обаче каза:

— Е, това вече е нещо. Аз също ще дойда.

Лейт поклати глава.

— Съжалявам. Не искаме да влизаш в контакт с колитата, забрави ли? Ще останеш тук, където е безопасно.

Кейн изкриви устни, но нещо в изражението на Лейт го предупреди да не възразява. Той се обърна, отиде до прозореца и загледа навън.

„Нетърпението на младостта“ — помисли си Лейт и поглади пръстена с драконовата глава, докато гледаше напрегнатия гръб на Кейн. Изведнъж го обля вълна на умора. Защо отново изживяваше всички тези мъки, особено в акция с толкова малко шансове за успех? Въздъхна и отмести очи от Кейн.

— Добре ли си? — тихо попита Скайлър.

Лейт се усмихна накриво.

— Разбира се.

— Той ще научи. Сигурно ли е за утре?

— Да. Говорил ли си напоследък с Вейл?

— Новак го е видял тази сутрин. О’Хара и Хевън също ще дойдат. Все още се чувстват слаби обаче — лечението с голяма доза идунайн не е удоволствие.

— Никой от нас не го прави за удоволствие — сухо каза Лейт. — Кога ще са напълно боеспособни?

— Вейл предполага, че след няколко дни — може би три или четири преди да се върне пълната им сила.

— Добре. — Лейт погледна часовника си. — Срещата на тактическата група е след един час; тогава ще им кажа за пътуването. Не обаче за твоята роля, разбира се.

Скайлър потърка замислено с пръсти плота на масата.

— Трябва ли изобщо да им казваш нещо? Ако в групата има агент на колитата, това е покана да ни заложат капан.

— Възможно е, но ако не кажем нещо, повече няма да ни вярват… Тремейн вече мисли, че питаме твърде много. Освен това по този начин можем да проверим дали в групата има агент, или не.

— Хм. Тогава само ти и Мордикай ли ще идете?

— Плюс един аржентианец, вероятно… очаквам Тремейн да настои за това. Нашият лоялен водач Фюес ще е подходящ. Ако се стигне до бой, един допълнителен блекколар ще е от полза. — Лейт го изгледа. — Виждам едно възражение, на което още не е отговорено.

Скайлър кимна леко към Кейн.

— Него самичък ли ще го оставиш с Новак? Ако аз исках да го хвана жив, щях да използвам точно този момент.

Лейт дълго мълча.

— Мислиш, че службата по сигурността вече е толкова отчаяна? Ако пропуснат, рискуват съвсем да ни изпуснат от контрол.

— Съгласен съм. Но не мисля, че можем да разчитаме на благоразумие в опозицията.

— В такъв случай може би е по-добре да го изпратим да остане с Хокинг, Куон и Спадафора.

— Или да го вземеш с теб сутринта. Сериозно. Във всеки случай те ще се постараят да те запазят жив и ако разберат кого са хванали, ще положат двойно повече усилия. Това може да повиши шансовете ти.

— Вярно. Означава, че ще използват стрелите с паралит-IX. Имаме ли запас от противоотрова?

— Да. И Вейл вече е приготвил спринцовки, ако ти потрябват.

Лейт се усмихна.

— Понякога се чудя защо си правя труда да издавам заповеди… Добре, ще си помисля дали да не взема Кейн утре. Но още не го споменавай нито на него, нито на никого.

— Разбрано. — Скайлър отмести стола си назад. — По-добре да се захвана със стягане на снаряжението.

Той отиде при Новак, посъветва се с него няколко минути и после отиде в ъгъла, където беше натрупано снаряжението. Лейт го наблюдаваше замислено, като отбелязваше пъргавите стъпки и сигурните, бързи движения на ръцете на едрия мъж. Скайлър беше щастлив — всъщност по-щастлив, отколкото го беше виждал още от края на войната.

Комскуерът се усмихна и погледна гърба на все още ядосания Кейн. Да, заслужаваше си. От дълго време блекколарите се измъчваха, че надеждата да направят нещо смислено намалява с годините.