Тимъти Зан
Блекколар (25)

25.

На голямата маса в конферентната зала седяха само Тремейн и Бакши. Кейн, който вървеше след Лейт, взе един стол и седна срещу тях, макар в момента да желаеше да е навън пред вратата заедно с Мордикай и Куон. След последното изпълнение в „Цербер“ очакваше словесна атака. За негова изненада бурята се размина.

— За човек, който така ревностно защитава дисциплината, държането ви не може да се нарече образцово — с мек тон започна Тремейн. — Какво би трябвало да направим, за да спечелим доверието ви?

— Надявам се, че ветераните са пристигнали благополучно? — запита Лейт.

Тремейн кимна.

— Преди няколко минути Роуд доведе последната група.

— Чудесно. Предполагам, трябва да спомена, че използвахме Лиана Роуд, защото тя обяви, че напуска Радикс.

— Да, вече се досетих. Хитро, защото самият вие ми обещахте да се консултирате с мене, когато използвате член на Радикс. — За момент очите на Тремейн блеснаха гневно. — Но въпросът е спорен. Каквито и да са бъдещите й планове, Роуд все още е в Радикс.

— Спорен, как ли не. — Бакши изглеждаше още по-ядосан. — Вие нарушихте нашия договор, точка по въпроса. Можете ли да ми посочите поне една причина, която да ми попречи да ви изхвърля още сега на улицата заедно с цялата тази група?

— Чакайте малко. Не можем да направим това — прекъсна го Тремейн. — Технически ветераните са избягали от затвора. Ако ги хване, Апостолерис ще им наложи тежки присъди. А колкото до блекколарите, те постигнаха целта си.

Бакши изръмжа.

— Победителите не ги съдят. Е, но аз го правя. Това си беше чиста авантюра и извадихте късмет, че завърши благополучно.

— Нямаше авантюра — спокойно възрази Лейт. — Всичко, което извършихме, беше планирано внимателно. Включително и посещението ми в „Хенслоу“. Предполагам, че ви е ясна невъзможността да се изведат толкова хора от затвора без огромни загуби. С действията си трябваше да убедим правителството да го направи вместо нас, и успяхме.

— А колкото до причина, мога да ви кажа една, и то много добра. — Лейт се обърна към Тремейн. — Разполагате ли с по-голямо помещение, където да говоря пред всички ветерани?

— Мисля, че гаражът ще свърши работа — отвърна ръководителят на Радикс. — В момента е полупразен.

— Добре. Бихте ли ги събрали там заедно с тактическата ви група? Ще се присъединим след минута.

Тремейн бавно кимна.

— Дано да знаете какво правите. — После махна с ръка на Бакши и двамата напуснаха залата.

— Какво ще им кажете? — попита Кейн.

— Истината — отвърна Лейт. — Всичко, с изключение на факта, че ти си единственият, който знае къде се намират корабите. Но вероятно те сами ще се сетят за това.

— Смятате ли, че това е разумно? Ако сте прав, че в групата на Тремейн има шпионин, това е равносилно да повикате силите на сигурността.

— Което напълно ме устройва.

— Не ви разбирам.

Лейт въздъхна.

— Каквото и да сме планирали, трябва да ти е ясно, че те вече са се досетили за намеренията ни да отлетим от планетата. След като ветераните са при нас, единственото противодействие, което им остава, за да ни попречат, ще е да скрият всички кораби.

— Добре — съгласи се Кейн. — Но вие проникнахте без проблем на космодрума на Плинри.

— Да, но го бяхме обмисляли през последните трийсет години и освен това заварихме Голуей неподготвен. Тук тези предимства липсват.

— Тогава какво ще спечелим, като потвърдим подозренията им?

— Те ще изтеглят печелившия билет. Мисля, че пет напълно оборудвани кораба клас „Нова“ са огромна награда, а единственият им шанс да ги получат е, ако ни следват.

Кейн го погледна втренчено и за първи път забеляза бръчките около очите му, които идунайнът не беше успял да изглади.

— Напълно ли разбирате какво казвате? — промълви най-сетне той. — Вие умишлено ни вкарвате в капан.

— Знам. — Гласът на Лейт беше мек, липсваше му обичайната увереност. — Наистина звучи налудничаво, но ясната мисъл, че отиваме в капан, може пък да ни помогне. А и какво друго ни остава?

— Защо не измислите нещо? Кажете им, че отиваме да освободим Земята например.

— Няма да стане. Колитата трябва да са убедени, че за тях ще има награда, иначе няма да ни разрешат да излетим. Освен това ще е справедливо, ако ветераните научат в какво ги въвличаме. — Комскуерът бутна назад стола и се изправи.

Кейн също стана.

— Вероятно сте прав. — Той докосна ръката на Лейт. — Но ще има изход от този капан, нали?

Лейт повдигна рамене.

— От всеки капан има изход. Въпросът е ще можем ли да го открием навреме и колко ще ни коства. — По лицето му премина сянка. — И можеш да си сигурен, че цената ще е в човешки животи. — Той посочи към вратата. — Да вървим.

Въпреки че голяма част от колите липсваха, гаражът изглеждаше препълнен. Ветераните не изглеждаха по-възрастни от четирийсет години — очевиден резултат от редовната употреба на идунайн. Едва ли правителството се беше погрижило за тях, което леко промени в положителна посока мнението на Кейн за Радикс.

Тремейн се беше настанил върху една от колите и щом видя Кейн и блекколара, махна с ръка, за да въдвори тишина.

— Знам, че всички се чудите какво по дяволите става тук — започна той, докато заглъхваха последните разговори. — Ще оставя на мъжа, който ви измъкна от „Цербер“, да ви обясни. Представям ви блекколар комскуер Лейт от Плинри.

Тълпата се раздвижи, за да му направи път, но Лейт отиде до най-близката кола. Кейн погледна към Тремейн. На лицето на ръководителя на Радикс се четеше само напрегнат интерес, но не и раздразнение.

Лейт не притежаваше ораторски способности и сухото му изложение на фактите не се отличаваше с особено красноречие, но Кейн рядко беше виждал по-внимателна аудитория. Докато слушаше Лейт, той осъзна какво стратегическо значение имат петте кораба. Забеляза и одобрителната реакция у повечето от ветераните. Не се изненада, че и членовете на тактическата група също изглеждат заинтересовани. Майлс Камерън и Сали Куинлан спореха за нещо, Фюес и колегата му Кутури бяха приковали съсредоточени погледи в Лейт. За разлика от всички останали, лицето на Бакши представляваше неподвижна замислена маска.

Лейт завърши речта си и за известно време в гаража се възцари тишина. Неочаквано тълпата отново се раздвижи и един висок масивен мъж излезе напред и застана по средата между Лейн и Тремейн. Изгледа последователно двамата и накрая се обърна към блекколара.

— Комскуер, аз съм командир Гарт Нмура, сред присъстващите съм с най-старши чин. — Гласът му имаше акцент, който Кейн не можа да определи. — Обърнах внимание, че на края на речта си пропуснахте да ни наредите да ви сътрудничим. Имате ли намерение да издадете подобна заповед и ако е така, на основание на какви пълномощия?

— Лично аз бих предпочел сътрудничество на доброволни начала — отвърна Лейт. — Но след като е необходимо… — той посочи Кейн — моят колега Алън Кейн е упълномощен от генерал Кратохвил от Земята. Аз самият съм пряко подчинен на генерал Лепковски, командващ сектор на Плинри.

— Това са само думи — възрази Нмура.

— Вярно е. От друга страна, какъвто и документ да ви покажа, вие не можете да го проверите, след като нямате възможност да се свържете с тези, които са го издали.

— Така е — кимна Нмура. — Но това не е само проява на упорство от моя страна. Вие искате от нас да заложим живота си и сигурността на семействата си, а аз не мога да дам такава заповед, уповавайки се само на думите ви. Това може да се окаже измамническа клопка.

— Твърде е проницателен за коли — промърмори Куон. От другата страна на Кейн Мордикай изръмжа в знак на съгласие.

— Освен това — продължи Нмура и хвърли поглед към Тремейн — оставам с впечатление, че ръководството на Радикс също не ви се доверява напълно.

Лейт понечи да отговори, но Тремейн се намеси.

— Това не е вярно, командир. Нашата активност бе сведена до минимум умишлено, по молба на комскуер Лейт. Но действията им винаги са имали пълната ни подкрепа.

Кейн го погледна изненадано. Искреността в гласа на ръководителя на Радикс съвпадаше с тази, изписана върху лицето му. Кейн с усилие запази неутрално изражение и се опита да отгатне какво е намислил Тремейн.

Нмура продължаваше да се колебае. Отново изгледа Лейт, после пак Тремейн и го попита:

— Искате да кажете, че се доверявате на комскуер Лейт?

— Най-доброто доказателство е, че той е блекколар комскуер. Това ни дава основание да му се доверим.

— Разбирам — замислено каза Нмура. Приличаше на човек, който се опитва да открие посоката на вятъра в спокоен ден. — Но въпреки това рискът остава.

От тълпата се чу глас:

— Гарт, мога ли и аз да кажа нещо?

Нмура извъртя глава, за да види говорещия.

— Разбира се, Рейд. Давай.

— На мене пък ми се струва, че твърде дълго преливаме от пусто в празно — каза Рейд. Гласът му беше силен и уверен, с интонация на неофициален лидер. — Според мен тук се открива реална възможност да ударим рикрилите, а всеки, който не вярва на този човек, нека си припомни дали е имало случай, в който блекколарите да рискуват главите си за нещо безнадеждно. — Около него се разнесе одобрително мърморене и той повиши глас, за да го надвика. — Също така мисля, че не трябва да забравяме колко пъти Радикс рискуваха, за да ни осигуряват редовно идунайн. Нека не оставяме у хората убеждението, че звездните сили оставят неплатени дългове си.

С това изявление приключи спокойната част. Нмура вдигна ръце, за да умири надигащите се възгласи, после кимна на Лейт и отбеляза сухо:

— Изглежда, постигнахме консенсус. Вече си имате екипаж. Кога тръгваме?

— След два или три дни — отвърна Лейт. — Трябва да намерим транспорт, а вие, от своя страна, трябва да се организирате в екипажи и да обмислите процедурите по излитане. — Той погледна Тремейн. — Ще може ли Радикс да устрои толкова хора за този период?

— Ще успееш ли, Джер? — Тремейн се обърна към Джеремая Дан и му посочи Нмура. — Осигури необходимите условия за командира и хората му. Лейт, трябва да обсъдим следващата стъпка.

Това беше знак, че събранието е приключило. Хората се разделиха на групички и заговориха помежду си. Кейн усети как Куон го докосна по лакътя.

— Да се връщаме горе — каза блекколарът. — Лейт може вече да се справи сам.

Кейн кимна разсеяно. Мислите му бяха заети с друго. Само преди два дни Тремейн беше демонстрирал неприкрита враждебност, а сега с неочаквана бързина се бе превърнал в поклонник на блекколарите. Съмнителна бързина, по-скоро. В най-добрия случай това беше с цел да се представи пред ветераните, а в най-лошия… В главата му изплуваха предвижданията на Лейт относно реакцията на правителството. Не беше честно да мисли така — може би Тремейн едва сега беше осъзнал важността на мисията.

Но ако Лейт беше прав, то някой в Радикс също вече беше наясно с нещата. Кейн потрепери и ускори крачка.