Тимъти Зан
Наследството на завоевателите (9)

9.

Совалката се спусна от запад и направи последна обиколка над селището, преди меко да кацне на летището. За няколко мига писъкът на спирачките се сля с рева на мотора. Машината забави движението си, ревът се превърна в глухо ръмжене. После совалката направи завой и се насочи към мястото, където чакаха Трр-мезаз и Клнн-вавги.

Пред Трр-мезаз изникна един старейшина.

— Кацнаха, командире — докладва той. — Проверката сочи, че всички системи работят нормално.

— Добре — каза Трр-мезаз. — Предай на воините да преминат в бойна готовност втора степен и нареди на изтребителите да се върнат.

— Слушам. — Старейшината изчезна.

— Е, започва се — Трр-мезаз хвърли поглед към Клнн-вавги. — Готов ли си, втори?

— Не, не съвсем. Ако трябва да съм честен, всичко това ме изнервя. Не разбирам защо на Дклл-кумвит му трябва да измине целия път дотук само за да говори с нас. Нали затова е пряката лазерна връзка.

— Може би просто иска лично да провери обстановката.

— Това може да го направи от орбита по-добре, отколкото ние оттук — възрази Клнн-вавги. — При това е флотски командир. Да си чувал някога флотски командир доброволно да слиза на повърхността на планета?

— Винаги има първи път — сви рамене Трр-мезаз.

— Щом ти се иска, вярвай — промърмори Клнн-вавги. — Аз ти казвам — той носи зумер и ни очакват неприятности.

Совалката спря пред тях, люкът й се отвори и надолу се спусна рампа. Дклл-кумвит заслиза още преди рампата да е докоснала земята.

— Приемете поздравите ми — обърна се към него Трр-мезаз. — Аз съм командир Трр-мезаз — Кеера’рр. Това е втори командир Клнн-вавги — Дхаа’рр.

— Командир Трр-мезаз, втори командир Клнн-вавги — отвърна на поздрава им Дклл-кумвит. — Аз съм върховен флотски командир Дклл-кумвит — Гуу’рр.

— За нас е чест. — По знак на Трр-мезаз трима воини с кавра пристъпиха напред.

Ритуалът беше бърз и формален, още повече че се намираха в центъра на военна зона.

— Трябва да обсъдим някои въпроси, командире — каза Дклл-кумвит. — Можем ли някъде да поговорим насаме?

— Разбира се, върховен командир. — Трр-мезаз се стараеше гласът му да изглежда лишен от емоции. Разговор насаме… а чантата на колана на Дклл-кумвит беше точно толкова голяма, че да побере зумер. Добре де, Клнн-вавги така го нарече. — Насам, моля.

Един стоудар по-късно тримата се намираха в кабинета на Трр-мезаз, а вратата бе плътно затворена.

— Това, което ще чуете, е строго секретно — високо каза Дклл-кумвит и извади предполагаемия зумер от чантата си. — Единствено за ушите на командира и неговия заместник.

Той постави зумера на бюрото и го включи. Натрапчив пулсиращ звук изпълни стаята.

— Тази настройка добра ли е, командир? — обърна се той към Трр-мезаз.

— Напълно — не съвсем искрено каза Трр-мезаз. Зумерите бяха много ефективни за заглушаването на обичаен разговор поради намалените слухови възможности на старейшините и затова — много подходящи в случаи, когато подслушването от страна на старейшини беше нежелателно. Старейшините, които ужасно мразеха да остават в неведение, бяха правили пет опита да убедят Върховния съвет да обяви тези устройства за незаконни. Не бяха успели, но се заканваха, че ще има нови опити.

За Трр-мезаз всичко това бе много шум за нищо. Независимо от преимуществата си, зумерите надали щяха да станат широко разпространени по простата причина, че дразнеха мозъка. Някои зхиррзхианци бяха толкова чувствителни, че заболяваха физически. За останалите устройството не представляваше чак такава заплаха, но мнозина страдаха от главоболие един-два тентарка след използването му.

Трр-мезаз се намираше някъде по средата между двете крайности и беше сигурен, че Дклл-кумвит много добре знае това. Във всеки случай, използването на зумера бе не особено приятен начин да се подчертае важността на срещата.

— Предполагам, че и двамата недоумявате защо съм тук — започна Дклл-кумвит, като се облегна в креслото си. — За да бъда честен, ще призная, че и аз самият не съм сигурен какво точно става. Но до мен достигат някои обезпокоителни слухове. И тъй като вие сте на огневата линия, искам да ви предупредя колкото се може по-рано.

Трр-мезаз погледна Клнн-вавги. Нещо за хората-завоеватели?

— Какви слухове, върховен командир?

— Политически естествено. — Дклл-кумвит не направи никакъв опит да скрие отвращението си. — Дори в разгара на военните действия не можеш да се отървеш от политиката. — Той погледна изпитателно Трр-мезаз. — Особено от политика, отнасяща се до старейшини. И точно сега на вас, командир, са ви вдигнали мерника.

— Прр’т-зевисти — намръщи се Трр-мезаз.

— Именно. Мнозина от старейшините са на мнение, че вие сте отговорен за смъртта му.

— Всъщност няма никакво доказателство за смъртта му, върховен командир — намеси се Клнн-вавги. — Като се има предвид целият онзи метал, който използват хората-завоеватели, нищо чудно просто да са го заловили.

— Малко вероятно — каза Дклл-кумвит. — Но предполагам, че не е невъзможно. Както и да е, на този етап почти няма значение какво е станало с него. Факт е, че Прр’т-зевисти е изчезнал. А политическата реалност е, че от вас, командир Трр-мезаз, ще се иска обяснение.

Клнн-вавги изсумтя.

— С ваше позволение, върховен командир, бих желал да заявя, че това е не само нелепо, но и нечестно. Тук е военна зона, а не място за разходки. Случват се маса неща, които никой не може да предвиди или контролира.

— Напълно съм съгласен, втори командир — каза Дклл-кумвит. — За съжаление, не аз съм този, когото трябва да убеждавате. И ако ми позволите малко спекулация, бих предположил, че вашето присъствие тук в качеството ви на втори командир е част от причината старейшините от Дхаа’рр да надигнат такъв вой. Подозирам, че смятат изчезването на Прр’т-зевисти за удобен повод да бъдете определен за командир на сухопътните сили на Доркас.

Клнн-вавги изсъска презрително.

— Вече получих подобно предложение. Казах на говорителя Квв-панав, че не съм готов за подобен пост и че не го желая.

— Вашата лоялност е достойна за възхищение, втори командир. Както и това, че съзнавате качествата и опита си. — Езикът на Дклл-кумвит трепна. — За съжаление, говорители като Квв-панав никога не се спират пред дреболии като разумните решения например, за да постигнат целите си. Не искам да обидя клана ви, втори командир.

— Не го приемам по такъв начин, върховен командир — увери го Клнн-вавги. — Не храня илюзии относно чистотата и благородството на политиците, включително и на онези от собствения ми клан.

— Кои са основните доводи на Дхаа’рр? — попита Трр-мезаз. — На първо място, че не е трябвало да поставям пирамидите извън охранявания район ли?

— Предимно това — отговори Дклл-кумвит. — Освен това ви обвиняват, че след залавянето на резена на Прр’т-зевисти не сте взели никакви — или почти никакви — мерки за връщането му.

— Случайно да са забелязали, че моите собствени старейшини ме посъветваха да се въздържа? — възрази Трр-мезаз. — Да не говорим, че резенът на Прр’т-зевисти щеше да бъде унищожен при една атака от наша страна.

— Или че самият Прр’т-зевисти през цялото време е имал възможност да се завърне в родовия си храм? — добави Клнн-вавги. — Смятам, че самият той също е виновен за онова, което му се е случило.

— Както вече отбелязах, втори командир, не става дума за логика, а за политика — спокойно каза Дклл-кумвит. — Дойдох тук само да ви предупредя какво е положението. Каквито и ходове да са предприети, те са насочени срещу командир Трр-мезаз. Справянето със ситуацията оттук нататък е изцяло в негови ръце.

— Благодаря ви за предупреждението, върховен командир — каза Трр-мезаз. — Ще направя всичко възможно нищо от това да не попречи на нормалното протичане на операцията тук.

— Сигурен съм в това, командир. — Дклл-кумвит махна към окачената на стената карта. — Така. Някакъв резултат от търсенето в района северно от селището?

— Засега не — каза Трр-мезаз. — Старейшините приключиха с повърхността и продължиха търсенето под земята.

— Трудна работа, дори за старейшини — коментира Дклл-кумвит. — Винаги има малки досадни частици руда, които им пречат. Предполагам, че са проучили скалите и дърветата?

— Да — кимна Трр-мезаз. — Доста подробно.

— Хм. — Дклл-кумвит продължи да разглежда картата. — Наистина ли смятате, че онзи отряд се е опитвал да се добере до нещо?

— В противен случай не бих заповядал претърсване на района — отговори Трр-мезаз.

— А ако не намерят нищо?

— Тогава ще ви помоля за разрешение да преместя пирамидите другаде и ще продължа търсенето. Каквото и да е онова нещо, явно за хората-завоеватели то е важно. Не бих го приел по друг начин.

— Е, надявам се да сте прав — каза Дклл-кумвит. — Успехът може да се окаже изключително важен. Не само от военна гледна точка.

Трр-мезаз кимна. Един значителен успех, дължащ се на разположението на пирамидите, би бил много убедителен аргумент срещу политическите противници.

— Разбирам, върховен командир. Ако там има нещо важно, ще стигнем до него преди хората-завоеватели.

— Добре. — Дклл-кумвит се изправи. — Най-разумно е да се върна на „Повелителен“ и да ви оставя да си вършите работата. Никога не можеш да знаеш кога врагът ще атакува отново, а не бих понесъл да стоя тук с вързани ръце, докато корабите ми се сражават.

Той посегна към зумера, но спря.

— Още едно нещо, командир. Получих отговор от върховното командване на молбата ми за подкрепления. Отказаха ми.

Трр-мезаз и Клнн-вавги се спогледаха.

— Напълно?

— Всичките ми искания — потвърди Дклл-кумвит. — Никакви нови кораби за мен и никакви сухопътни подкрепления за вас. И никаква летателна техника.

Трр-мезаз се намръщи. Дотук с плановете за атака срещу базата в планината, поне засега. В експедиционния корпус бяха включени само два тежки бомбардировача — едва една десета от необходимия за подобно нападение брой. Дклл-кумвит остро бе възразил срещу това решение, но протестите му бяха пренебрегнати от винаги стиснатите стратези от върховното командване. Резултатът беше неизбежен — и двата бомбардировача бяха унищожени още през първия тентарк на нападението.

— Дадоха ли някакво обяснение?

— Казаха, че точно в момента нямат нищо в наличност.

— А ветераните? — попита Клнн-вавги. — Започнала ли е мобилизация?

— Питах и за това. Все още чакам отговор — отговори Дклл-кумвит. После за миг се поколеба. — Чух обаче — това да си остане само между нас, — че върховното командване е изпратило военни сили срещу още два човешки свята. И че се канят да атакуват нови три през следващите няколко завъртания.

Трр-мезаз го зяпна. Още пет фронта, при това още преди да са умиротворени първите три свята?

— Извинете ме, върховен командир, но това ми се струва… преждевременно.

— Думата, която използвах аз, е лудост — мрачно каза Дклл-кумвит. — Не знам какво, в името на осемнадесетте свята, си мислят там горе. Мога само да предполагам, че имат основателна причина.

Трр-мезаз погледна Клнн-вавги. Припомни си краткия разговор след последната атака на хората-завоеватели. Разговорът, в който предположиха, че във върховното командване са научили нещо за хората-завоеватели и това ги е уплашило.

— Може би са променили вижданията си относно степента на заплахите — промърмори той.

— Може би — съгласи се Дклл-кумвит, взе зумера и го изключи. — Надявам се да не са станали прекалено самоуверени — добави той във внезапно настъпилата тишина. — Това не е като завладяването на четирите планети на исинторксите все пак.

Трр-мезаз отново погледна Клнн-вавги.

— Не — каза той. — Не мисля, че проблемът е в прекалената самоувереност.

 

 

Настъпи нощта и селището потъна в мрак. Трр-мезаз гледаше през прозореца и разтриваше слепоочията си. Главата го болеше. Резултат от зумера на Дклл-кумвит. И от думите му.

Вратата зад него се открехна.

— Командире? — обади се Клнн-вавги.

— Влизай, втори — каза Трр-мезаз и махна с ръка. — Просто стоя тук в тъмното.

— Виждам. — Клнн-вавги влезе и вратата след него се затвори. — Имаш ли някаква причина за това?

— Главоболие. Опит за мислене. Вроден страх от светлината. Сам си избирай. Някакви новини от нашите безстрашни наблюдатели?

— Ами, главната новина е, че под повърхността има руди — язвително каза Клнн-вавги. — При това много, ако мога да съдя по оплакванията. Старейшините хич не са преизпълнени с радост от тази задача.

— Това е война! — рязко каза Трр-мезаз. Повдигаше му се от старейшините и техните претенции. — В случай че са забравили, трябва да им напомня, че войната не предполага радости и забавления. Само още едно хленчене — за каквото и да е — и ще ги пратя всички по родовите им храмове. Нека си седят там и си гледат облаците цяла вечност, ако искат. Разбра ли ме?

— Тъй вярно. — Тонът на Клнн-вавги стана официален. — Ще направя необходимото.

Известно време в стаята цареше тишина. Трр-мезаз отново притисна слепоочията си. Гневът му се смени с умора.

— Добре тогава — каза той, вече по-спокойно. — Нещо друго освен оплакванията?

— Засега не — отговори Клнн-вавги. — Но те са проверили едва десет процента от района. Ще им отнеме повече време, отколкото на повърхността.

— Зная. — Трр-мезаз отново се обърна към прозореца. Чудеше се какво ли прави командирът на хората-завоеватели, намиращ се под закрилата на своите ракети и воини копърхед? Дали и той се взираше в тъмнината, чудейки се какво прави врагът? Или се бе надвесил с воините си над картите и самоуверено планираше следващата експедиция към тайнствената цел на север?

Една от страните винаги държеше инициативата в свои ръце. Поне Трр-мезаз си мислеше така. Коя обаче беше тази страна тук?

— Командире? — обади се Клнн-вавги.

Трр-мезаз стисна главата си за последен път и отпусна ръце.

— Стига толкова, Клнн-вавги — каза той, включи четеца и извика една от картите, съставени от корабите на орбита. — Стоим тук в пълно бездействие вече единадесет завъртания и оставяме хората-завоеватели да правят всички първи ходове. Време е ние да поемем инициативата.

— Смяташ да искаш още бомбардировачи ли?

— Имам наум нещо с повече изгледи за успех — каза Трр-мезаз. — Какво знаем за подстъпите до базата на хората-завоеватели?

— Няма лесни пътища дотам — каза Клнн-вавги, заобиколи бюрото и също се загледа в четеца. — За нападение тук ли говорим?

— Не непременно. Първо трябва да научим повече подробности за самото място.

— Не виждам как може да стане това — поклати език Клнн-вавги. — Никога няма да можем да приближим някой изтребител толкова близко. Не и при онези копърхед, дебнещи като хищни птици.

— А ако отидем по земя?

— Положението не е много по-различно. — Клнн-вавги се наведе още повече към екрана. — Има само няколко възможни пътя — виждаш означенията. Хората-завоеватели имат защитни установки на всички.

— Вярно. — Трр-мезаз също разглеждаше картата. — Но тези постове вероятно са устроени така, че да не допускат приближаване до самата база. Няма защо да отиваме чак толкова далеч.

Клнн-вавги се намръщи.

— Не смяташ да използваме старейшини, нали?

— Защо не? Стават идеално за подобна разузнавателна работа.

— Доколкото си спомням, това беше една от причините да оставим хората-завоеватели да се оттеглят с резена на Прр’т-зевисти — възрази му Клнн-вавги. — Надали ще се радваш на голям брой доброволци.

— Тук аз давам заповеди и нямам нужда от доброволци — напомни му Трр-мезаз. — Освен това главният проблем в случая с Прр’т-зевисти беше, че допуснахме хората-завоеватели да извършат операцията. Този път ще действаме ние.

Клнн-вавги замислено потърка устни, после бавно каза:

— Не зная, Трр-мезаз. Теренът е прекалено сложен. И ако не поискаме от Дклл-кумвит някой от старейшините му, които имат десетхилядоразкрачов обсег, ще трябва да монтираме пирамидата на разстояние до пет, за да има някаква полза от нея. Това означава прекалено близо до някоя от защитните установки. А и не ми се вярва една хубава блестяща пирамида да остане незабелязана.

Трр-мезаз се намръщи. Клнн-вавги бе прав, разбира се. А при сегашната политическа обстановка Дклл-кумвит надали щеше да го подкрепи. Особено в начинание, засягащо старейшини.

— Няма друг начин — каза той. — Трябва ни резен с голям обхват на действие. Ако не можем да го получим от Дклл-кумвит… — Внезапно го осени идея. — А защо трябва да слагаме там цяла пирамида? — бавно попита той. — Говорим за един, най-много два резена. Защо просто не ги сложим в някакъв малък защитен контейнер и не го занесем там?

Зениците за дневно виждане на Клнн-вавги се свиха от изненада.

— Не говориш сериозно! Да не би да искаш да кажеш просто да хвърлим резен от фссс-орган в някаква кутия, сякаш е парче месо? Стига, Трр-мезаз! Ако си мислиш, че имаш проблеми със старейшините сега, тогава просто им предложи нещо подобно. Ще нададат такъв вой срещу теб, че ще се чудиш откъде ти е дошло.

— Добре, забрави го — изръмжа Трр-мезаз. Традициите бяха нещо хубаво, но сляпото им следване понякога можеше да бъде нетърпимо. — Тогава се връщаме на варианта да намерим резен с голям обхват. Чудя се дали върховното командване не може да ни осигури такова нещо.

— Защо пък не? — изсумтя Клнн-вавги. — Виж само колко са спестили откъм воини и оборудване само от нас.

— Точно така. Ще играем върху чувството им за вина. Ще подам искане. Най-много да ни откажат.

— И по всяка вероятност така ще стане. — Клнн-вавги се намръщи към четеца. — Преди да пратиш искането, не е зле да поговориш с брат си. Може ида има някаква идея какво кроят хората-завоеватели.

— Съмнявам се — каза Трр-мезаз. — Доколкото знам, неговата група не се е сдобила с точна информация за Доркас.

— Но той знае доста за самите хора. Във всеки случай, нищо не ти пречи да го попиташ.

— Така е — с нежелание призна Трр-мезаз. След разговора с Дклл-кумвит този следобед — след собственото си избухване отпреди няколко стоудара — не изгаряше от желание да довери един личен разговор на възможно враждебно настроени старейшини. Но нямаше начин да го избегне. — Свързочник?

След кратко забавяне се появи един старейшина.

— Да, командире?

— Връзка с Върховния съвет. Искам да говоря с дежурния.

Старейшината кимна и изчезна. Клнн-вавги тъкмо бе заобиколил бюрото и сядаше в креслото си, когато той се появи отново.

— „Аз съм дежурният във Върховния съвет — каза той. — Слушам ви, командир Трр-мезаз.“

— Искам да откриете местоположението на брат ми, изследовател Трр-гилаг. В момента работи в изследователска група под надзор на Върховния съвет.

Старейшината кимна и изчезна.

И не се върна.

— Интересно — след известно време промърмори Клнн-вавги. — Мислиш ли, че са изгубили местоположението му?

— Нищо чудно — каза Трр-мезаз. — Трр-гилаг има склонност да се запилява нанякъде, без да казва къде отива. Направо подлудяваше майка ми.

Старейшината се върна.

— „В момента не разполагам с данни за местоположението на Трр-гилаг — Кеера’рр. Ще продължа опитите и ще ви уведомя, когато установя връзка с него.“

— Разбирам. Благодаря ви. Всичко добро.

Старейшината изчезна и веднага пак се върна.

— Линията е освободена, командире. Има ли нещо друго?

— Да. Отвори линия към баща ми Трр’т-рокик — Кеера’рр. Намира се в родовия храм недалеч от Скалистата долина.

— Слушам — каза старейшината и изчезна.

— Предполагаш, че е изолиран? — попита Клнн-вавги. — Нещо във връзка с мисията при мрачанците?

— Напълно възможно — съгласи се Трр-мезаз. — Нека да опитаме и това, преди да се откажем.

Старейшината се появи отново.

— „Радвам се да те чуя, синко. Как си?“

— Добре съм, татко — каза Трр-мезаз. — Трябва да говоря с Трр-гилаг, но не мога да го открия. Имаш ли представа къде може да се намира?

Старейшината изчезна и се завърна.

— „Дойде да ме види вчера тук, в храма. После отиде при майка си, а след това трябва да е заминал за Грий да види Клнн-даван-а.“

— Пътува към Грий? — Трр-мезаз се намръщи. — Мислех си, че Върховният съвет ще държи да не се отдалечава от столицата.

— „Така ли? Не спомена нищо по този въпрос. Нещо във връзка с работата му?“

— Повече или по-малко — уклончиво каза Трр-мезаз. Полуофициални подробности относно мрачанската мисия циркулираха по секретните военни линии вече цяло завъртане, но това не означаваше, че е настъпило време да се разгласят пред всички. По всяка вероятност все още не бяха. — Случайно да знаеш кой полет е взел?

— „Не, но мога да разбера. Това да не е някакъв карнавал?“

Трр-мезаз леко се усмихна. „Карнавал“ беше тайната семейна думичка за нещо важно. Бяха я избрали, защото двамата с Трр-гилаг се отнасяха много сериозно към празника.

— Да, може да се окаже карнавал — сериозно каза той. — И за двама ни.

— „Разбирам, синко. Задръж връзката, ще видя какво мога да направя.“

— Да, ако обичаш.

Старейшината изчезна.

— Карнавал? — Клнн-вавги погледна любопитно Трр-мезаз. — Интересен речник имате вие от Кеера’рр.

— Това е семеен жаргон — каза Трр-мезаз. — И не ме разпитвай повече. Обзалагам се, че и вие сте използвали глупашки жаргон като малки.

— Моля, моля, командире — с престорено възмущение — каза Клнн-вавги. — Нямаше нищо глупашко. Думичките си бяха съвсем хубави…

Старейшината отново се появи.

— „Съжалявам за закъснението, синко. Намира се на борда на военен транспортен кораб «Попечителство», напуснал Оакканв преди три тентарка.“

— Благодаря, татко. Много съм ти задължен.

— „Винаги съм готов да ти помогна, Трр-мезаз. Пази се. Ще се чуем пак. Всичко добро.“

— Всичко добро. — Трр-мезаз кимна на старейшината. — Освободи линията и открий нова с „Попечителство“.

— Слушам.

— Не вярвам, че Върховният съвет ще бъде очарован от това пътуване към Грий — отбеляза Клнн-вавги.

— Сигурно. Освен ако вече не са го отстранили от мрачанската мисия.

— Нищо чудно — съгласи се Клнн-вавги. — Като се има предвид линията, май не трябваше да искаш връзка.

— Не го бях планирал така.

Старейшината се появи.

— „Здравей, Трр-мезаз. Каква изненада.“

— Знам, че много си падащ по изненадите — сухо каза Трр-мезаз и погледна със закъснение часовника си. — Извинявай — сигурно спеше.

— „Да, но не се безпокой за това — последва отговорът. — Ще поспя следващия цикъл. Какво има?“

— Само един бърз въпрос. Нашите хора-завоеватели се опитаха да навлязат в района северно от лагера ни. Там няма нищо, което да привлече вниманието им, нито пък мястото е важно от тактическа гледна точка. Чудя се дали нямаш някаква идея какво биха могли да търсят там.

Старейшината кимна и изчезна. Отново последва дълга пауза.

— Да не би да е заспал отново? — обади се Клнн-вавги.

— Не зная. — Трр-мезаз се мръщеше към тъмнината навън. Или Трр-гилаг наистина беше заспал, или обмисляше въпроса много сериозно.

Или пък знаеше отговора и се опитваше да го подаде възможно най-внимателно…

Старейшината се върна.

— „Не мога да ти кажа какво биха могли да търсят. Но съм сигурен, че ще искаш да бъдеш в течение на всичко. Надали ще ти хареса хората да спретнат някакъв карнавал от всичко това.“

Трр-мезаз сви зениците си за дневно виждане. Карнавал?

— Разбирам, Трр-гилаг. Ще внимаваме. Ти също.

— „Ще внимавам. Всичко добро, братко.“

— Всичко добро. — Трр-мезаз кимна на старейшината. — Можеш да освободиш линията. Това е всичко.

— Слушам — каза старейшината и изчезна.

— Е, доста интересно. — Клнн-вавги се изправи и се запъти към вратата. — Не съм сигурен доколко е информативно, но е интересно. Ако това е всичко, май по-добре да се прибирам.

— Хубаво. Само искам преди това да ти се извиня за неотдавнашното си избухване. Това бездействие не ми се отразява добре.

— Не се притеснявай, командире — криво се усмихна Клнн-вавги. — Ще се видим утре.

И си отиде. Трр-мезаз въздъхна уморено, намести се по-удобно в креслото си и затвори очи. Карнавал. Не бе случайност. Думата не можеше да се използва просто ей така.

Което означаваше, че подозренията му са основателни. Имаше нещо, свързано с хората-завоеватели, което върховното командване не споменаваше на никого.

А Трр-гилаг знаеше какво е това нещо. „Не мога да ти кажа какво биха могли да търсят“ — беше казал той. На пръв поглед в думите нямаше нищо скрито, но Трр-мезаз познаваше много добре брат си. Трр-гилаг знаеше каква е тайната, но му беше забранено да говори за нея.

И част от тази тайна — независимо каква бе тя — се намираше тук, на Доркас.

Това подсили увереността му, че зхиррзхианците трябва да знаят какво става в планината. Което означаваше, че там трябва да отиде воин или старейшина.

А може би вече имаха един старейшина там…

Трр-мезаз неспокойно мяташе език и се опитваше да обмисли ситуацията. Сама по себе си идеята беше прекалено дръзка, но определено можеше да бъде осъществена, ако не бъдеха въвлечени и други. Шансовете за успех обаче бяха изключително ниски.

Но ако планът успееше, това щеше да компенсира всички неприятности, които щеше да си навлече. При това с лихвите.

— Свързочник?

Старейшината се появи.

— Мислех, че сте приключили, командире — каза той малко раздразнено.

— Да не би да искаш да бъдеш някъде другаде? — сряза го Трр-мезаз. — Искам линия с архива на родовия храм на Прр на Дхаранв.

— Родовият храм на Прр ли? — примигна старейшината.

— Именно — каза Трр-мезаз. — Действай. Става късно и искам да спя.

— Слушам — каза старейшината. Беше слисан.

Трр-мезаз се загледа отново в картата. Добре. Трябваше им място извън обсега на защитните установки…

Старейшината се върна.

— „Аз съм четвъртият помощник-архивар на родовия храм на Прр. Слушам ви, Трр-мезаз — Кеера’рр.“

— Искам данни за фссс-органа на Прр’т-зевисти — Дхаа’рр. Къде се намира той?

Старейшината изчезна и се върна един стоудар по-късно.

— „Фссс-органът, от който се интересувате, се намира недокоснат на полагащото му се място в нишата. Как иначе би могло да бъде?“

— Чудесно — каза Трр-мезаз. — В такъв случай официално настоявам от него да се отдели втори резен колкото се може по-скоро. Резенът трябва да бъде изпратен на мен, в сухопътната военна база на човешкия свят Доркас.

Старейшината беше изумен.

— Командире?

— Просто предай съобщението.

Старейшината преглътна.

— Слушам.

Трр-мезаз се отпусна в креслото. Този път май щеше да му се наложи да почака по-дълго.

Оказа се прав. Минаха близо четири стоудара преди старейшината да се появи отново.

— „Това е нечувано искане, командир Трр-мезаз. Дори може да се нарече незаконно. Най-малко — нарушение на зхиррзхианската традиция.“

— Независимо от това аз го правя — настоя Трр-мезаз. — Сигурен съм, че това само би било от полза на Прр’т-зевисти, както и принос във войната ни срещу хората-завоеватели.

— Но Прр’т-зевисти е мъртъв — намръщи се старейшината.

— Родът Прр не изглежда убеден в това — възрази Трр-мезаз. — В противен случай не биха оставили непокътнат неговия фссс-орган. Предай съобщението. Да видим какво ще отговорят.

— Слушам — въздъхна старейшината и изчезна.

И този път забавянето беше почти толкова дълго, колкото предишното.

— „Не мога да гарантирам изпълнението на подобно искане, командире. Това извън моята компетенция.“

— Тогава ви съветвам да се свържете по възможно най-бързия начин с лидерите на вашия клан — остро настоя Трр-мезаз. — Ако Прр’т-зевисти е все още жив, това може да се окаже най-добрият му шанс за оцеляване. А може би — и единственият.

— „Ще направя каквото поискахте“ — последва неохотният отговор.

— Благодаря ви за усилията. Очаквам бърз отговор.

— „Ще направя каквото мога.“ — Старейшината замълча. — Командире, ако извините намесата ми, това няма да ви спечели приятели сред Дхаа’рр.

— Зная. Предполагам, че вече имам всички приятели от Дхаа’рр, на които бих могъл да се надявам. Ако архиварят няма какво повече да ми каже, можеш да освободиш линията. Вече наистина нямам поръчки за тази нощ.

— Слушам — каза старейшината и изчезна. По тона му личеше, че е разочарован от своя командир.

Трр-мезаз изключи възпроизвеждащото устройство и раздвижи скованите си рамене. Нека старейшината да остане разочарован от него. И целият експедиционен корпус заедно с него. Спечелването на войната беше най-важното. Нищо друго нямаше значение.

Стана от креслото си и се отправи към вратата. Дхаа’рр и родът Прр трябва да направят следващия ход. Можеше само да се надява, че те приемат войната толкова сериозно, колкото той самият.