Тимъти Зан
Наследството на завоевателите (6)

6.

За момент изглеждаше, че надеждите на Трр-гилаг да посети родителите си ще отидат на вятъра. Малко след вземането на решение да се изпрати експедиция до Мрач говорителят на клана Дхаа’рр настоя („горещо препоръча“, както се изрази самият той) никой от изследователската група да не напуска района на правителствения комплекс, да не говорим за пътуване през Оакканв на разстояние четири хиляди хилядоразкрача. Доста глупава препоръка, мислеше си Трр-гилаг. Никой от изследователите нямаше особени задължения до момента на отлитането.

Въпреки това Върховният вожд изглеждаше склонен да се вслуша в доводите на говорителя. Ето защо Трр-гилаг се изненада, когато в последния момент той промени решението си и постави едно-единствено условие — да се върне най-късно едно завъртане преди старта.

Преди петстотин цикъла, когато е била установена институцията на Върховния съвет, пътуването от Града на единството до наследствената територия на клана Кеера’рр представлявало изпълнено с трудности и премеждия начинание. Между тях лежаха два големи планински масива, както и земите на четиридесет или петдесет клана. Кланове, които винаги са били подозрителни към чужденците, а пресните спомени от зверствата на Третата война на старейшините ги правеше още по-негостоприемни. По онова време никой не вярвал, че в близко бъдеще може да настъпи всеобщ мир.

Но се случило точно това. Всички бяха допринесли за мира. Отначало лидерите на клановете и родовете, а после — и обикновените зхиррзхианци. Третата война на старейшините беше последната за Оакканв и след още двеста цикъла бяха изчезнали дори дребните междуособици, които възникваха по границите. Трр-гилаг винаги бе вярвал, че построяването на такова бъдеще от пепелищата на войната е било възможно само благодарение на някаква особена порода зхиррзхианци. Група мечтатели, събрани заедно от съдбата и необходимостта, която надраснала предразсъдъците на миналото и открила начин да поведе останалите от зхиррзхианската раса след себе си. Трр-гилаг зяпаше през прозореца на совалката покритата със зеленина земя отдолу и се чудеше дали някои от зхиррзхианските лидери от по-късно време биха могли да сътворят подобно чудо дори с помощта и съветите на същите онези мечтатели.

Совалката кацна на летището до Цитаделата — някогашната твърдина на клана Кеера’рр и все още негова политическа и културна столица. Родовата територия и храмът на Трр се намираха на триста хилядоразкрача оттук, върху хълмовете между два малки притока на река Амт’бри. Един товарен самолет тъкмо се готвеше да потегли натам. С малко красноречие и многозначително показване на пропуска за правителствения комплекс Трр-гилаг успя да си осигури място.

— Към къщи, а? — попита пилотът, когато машината се издигна и пое по курса си. Беше зхиррзхианец на средна възраст, с бръчки около очите и белег на устата. Знаците върху туниката му говореха, че е от рода Хгг, от който произлизаше и сегашният говорител на клана. — Иска ти се да избягаш поне за малко?

— За съвсем малко — отговори Трр-гилаг. — Трябва да се връщам в Града на единството след няколко завъртания.

— О! — Пилотът му хвърли изпитателен поглед. — Чувам, че във Върховния съвет са полудели от онази история с хората-завоеватели. Имаш ли нещо общо с това?

— Цялата ни раса има — отговори Трр-гилаг, за кой ли път потресен от скоростта, с която се разпространяваха новините. Не бе минало и едно завъртане, откакто Върховният вожд бе използвал за първи път определението „хора-завоеватели“, а то вече бе в речника на един нищо и никакъв пилот на разстояние четири хиляди хилядоразкрача от столицата.

— Затънали сме до върховете на езиците си, доколкото разбрах — мрачно каза пилотът. — Дядо ми ми разказа за това вчера. Силни воини, ужасни оръжия, а в добавка и онези неща за унищожаване на старейшини, които използват, без да се замислят. Знаеш ли нещо за това?

— Същите слухове — неопределено каза Трр-гилаг. Искаше му се да знае каква точно информация е била допусната от Върховния съвет до публиката. Последното нещо, което му трябваше, бе да започне да разпространява още слухове. Особено предвид положението, в което се намираше. — Дядо ти на някой от изследователските кораби ли е бил?

— Не, но е научил от първа ръка. Един от неговите стари колеги има приятел, който разговарял лично с първата братовчедка на един от старейшините от мисията.

— Наистина информация от първа ръка — заключи Трр-гилаг. Щом старейшините се бяха разприказвали, значи новината бе обиколила всички осемнадесет свята, независимо дали това бе станало официално, или не. — Аз обаче не бих изпаднал в паника. И ние имаме доста добри оръжия.

— Сигурно — каза пилотът. — Просто се надявам да не сме лапнали нещо, дето не можем да преглътнем. Това не са ти онези нещастни три чигски свята, нали така?

— Войната не започна по наша инициатива — напомни му Трр-гилаг, внезапно обзет от угризения и чувство за нещо, което приличаше на вина. Настойчивите твърдения на Фелиан Кавана, че не хората са открили първи огън… — Не забравяй, те стреляха първи.

— Да, така казват — колебливо отговори пилотът. — Естествено, винаги могат да кажат подобно нещо.

— Сигурно си прав — промърмори Трр-гилаг и се загледа през прозореца, потънал в собствените си съмнения. С малко късмет, след един-два тентарка щеше да научи истината за битката.

Територията на клана Кеера’рр заемаше по-голямата част от плодородната долина на река Кее’мисс’ло — от делтата почти до изворите й от блатата Фмм’таа. Тъй като почти нямаше естествени прегради, които да защитят земите му от нашествията на съседите, кланът бил принуден да се превърне в най-могъщия военен фактор в района. А военната сила неминуемо води до политическа борба. Така Кеера’рр се оказал въвлечен в една непрекъсната поредица от съюзи, предателства и конфликти, които съставляваха основната част от зхиррзхианската история. Политическите сблъсъци, от своя страна, изисквали все по-голяма военна мощ, тя пораждала нови конфликти и така нататък.

Повечето от клановите и родовите водачи от онова време бяха изчезнали — фссс-органите им били унищожени по времето на Втората и Третата война на старейшините. Трр-гилаг често се чудеше как ли биха реагирали, ако можеха да видят промените, направени от наследниците им.

Сети се за пътниците от совалката и се усмихна кисело. Членове на петдесет различни клана пътуваха свободно и без никакви ограничения из територията на Кеера’рр. Не, старите лидери изобщо не биха харесали подобен Оакканв и сигурно щяха да се борят с всички сили срещу подобна идея.

Дали общественото устройство на хората днес приличаше на тяхното минало? Възможно ли бе нападението им срещу зхиррзхианците да е породено от същия стремеж за завладяване на нови територии, който е бил основната движеща сила за самите тях по време на феодалния период на Оакканв?

— А накъде точно си се запътил? — прекъсна мислите му пилотът.

— Към родовия храм, да видя баща си — отговори Трр-гилаг. — След това към Тръстиковото село, при майка ми.

— Тръстиковото село? — повтори пилотът и се намръщи. — Това не беше ли натам, след земите на Фрр?

— Точно така.

Последва кратко мълчание, сякаш пилотът очакваше да научи още нещо. Но Трр-гилаг запази мълчание и след кратко очакване пилотът сви рамене и се обърна към пулта за управление.

— Добре тогава. Ще продължа и ще те оставя при родовия храм на Трр.

— Няма нужда — каза Трр-гилаг. — Мога да взема вагон от Скалистата долина.

— Няма проблем — настоя пилотът. — Има летище точно пред вратата на оградата. Ще те оставя там. Ще ти спестя пътуването по земя поне в едната посока.

— Много съм ти задължен, но ти имаш график и аз не мога…

— Напротив, можеш — твърдо каза пилотът. — Както се изрази, всички сме забъркани в тази каша. Навремето участвах в естижанската кампания. Сега искам да дам лептата си и в тази.

 

 

От оградата до храма имаше не повече от половин хилядоразкрач. Кулата му частично се закриваше от масивните тъмни куполи-близнаци на пазителите, разположени от двете страни на застланата с керамични плочки пътека, на десет разкрача пред храма. Трр-гилаг се приближи. Появиха се двадесет или повече старейшини, които наблюдаваха посетителя. Лицата им изразяваха различни чувства — от надежда през недоверие до най-обикновено любопитство. Един или двама (явно от неговия клон на рода, макар че Трр-гилаг не можеше да ги разпознае) го поздравиха по име, преди да си отидат. Останалите просто се взираха в него, докато накрая решиха, че не е дошъл за тях, и също изчезнаха.

Намираше се на около пет разкрача от куполите, когато вратата на левия се отвори и от него се появи висок зхиррзхианец с лазерна пушка.

— Не мърдай и си кажи името — нареди той.

— Подчинявам се на пазителя на старейшините на Трр — произнесе ритуалната фраза Трр-гилаг и застана до стелажа с плодове кавра, който се намираше до пътеката. — Аз съм Трр-гилаг — Кеера’рр.

— Кой ще докаже, че поздравите и намеренията ти са искрени?

— Аз — каза Трр-гилаг, взе един от плодовете и го разряза с език. Древната церемония на доверието, която имаше също толкова древно изключение — пазителят не докосна плода.

— А кой ще потвърди правото ти да идваш тук?

— Баща ми — каза Трр-гилаг и хвърли плода в контейнера за отпадъци. Подобно на много други традиции, в последно време тази също беше подложена на атаки предимно от страна на младите критикари, които я осмиваха като остатък от изпълненото с насилие минало на Оакканв. Лично Трр-гилаг намираше в този ритуал покой и равновесие. — Трр’т-рокик… извинявай — прекъсна той. Баща му сега бе старейшина и към името му бе добавена необходимата наставка. — Трр’т-рокик — Кеера’рр.

По лицето на пазителя пробяга усмивка. Явно през цялото време му се случваше да чува подобни грешки.

— Приближи, Трр-гилаг — каза той и вдигна пушката с дулото нагоре. — И добре дошъл. Радваме се да те видим отново сред нас.

— И аз се радвам, Трр-тулкож — каза Трр-гилаг, пристъпи напред и го докосна по рамото. — В последно време идвам тук все по-рядко и по-рядко.

— Можеш да обвиняваш за това единствено себе си — шеговито го укори Трр-тулкож. — Сам си избра работа, свързана с много пътуване. И ето го резултата.

— Хайде да не започваме отново — предупреди го със същия тон Трр-гилаг. Изборът на работа беше предмет на множество дълги и страстни спорове, които двамата бяха водили като младежи. С течение на времето това се беше превърнало в своеобразна шега. — Проблемът не е толкова в пътуването, колкото в дългите престои.

— Е, аз не съм запознат толкова с тези неща — каза Трр-тулкож. — Май през последните два цикъла не ми се събират и три излизания извън територията на Кеера’рр.

— Не си загубил кой знае какво — увери го Трр-гилаг. — Да знаеш колко пъти ми се искало да бях избрал пътя на пазител, особено докато се криех от какви ли не стихии по другите планети.

— Но никога не би го направил — решително каза Трр-тулкож. — Прекалено си добър в мисленето. И прекалено слаб в стрелбата.

— Много съм ти благодарен.

Трр-гилаг погледна през рамото му към храма.

— Как е той?

— Не чак толкова зле — отговори Трр-тулкож. — Разбира се, почти всички преживяват шок. Трябва време, за да се свикне. А той е там едва от половин цикъл. Но болестта го беше подготвила донякъде за прехода. Най-трудно им е на онези, които стават старейшини при внезапни инциденти.

— Да — промърмори Трр-гилаг, внезапно обхванат от чувство за вина. Не беше виждал родителите си цяла вечност. Трябваше да намира време за това, независимо от темпото, което налагаше работата му. Брат му Трр-мезаз успяваше, въпреки отговорностите и несгодите на военния живот. — Как я кара майка ми?

— Е, това е съвсем друга история — каза Трр-тулкож. — По-добре обаче да я чуеш от баща си.

Опашката на Трр-гилаг трепна. Беше се оказал прав — наистина имаше нещо недоизказано в думите на Трр-мезаз по време на последния им разговор.

— Разбирам. Е, тогава ще отида да го повикам.

— Намини пак преди да си тръгнеш — отговори Трр-тулкож. — Може и да намерим време да побъбрим преди да се запилееш отново в космоса.

— Ще се опитам — увери го Трр-гилаг. — Въпреки че не мога да обещая със сигурност. Очертава ми се доста напрегнат график.

— Колко жалко — каза Трр-тулкож и махна с език в израз на иронично разочарование. — Ех, младежи… чакате само да пораснете и да избягате от къщи…

— Благодаря ти, дядо, ще се видим отново — хапливо му отговори Трр-гилаг и се насочи към храма. Естествено, стига да пожелаеше, Трр-тулкож може да го вижда през цялото време, както и колегата му в съседния купол. Това бе една от най-добре пазените тайни на защитните куполи — при затворена врата те ставаха напълно прозрачни отвътре.

През тях можеше лесно да се наблюдава. И също толкова лесно да се стреля. Независимо от критиките срещу традициите, старейшините не можеха да си позволят да рискуват, когато ставаше дума за защитата на родовите храмове.

Отблизо храмът впечатляваше още по-силно. Висок девет разкрача (три пъти повече от височината на пирамидата, установена на Базов свят дванадесет), той съдържаше четиридесет хиляди ниши. Трр-гилаг нямаше никаква представа в коя от тях се намира баща му, но това всъщност нямаше никакво значение. Гласът му можеше да достигне до всеки фссс-орган.

— Трр’т-рокик? — повика той. — Аз съм. Трр-гилаг.

Последва слаб проблясък и пред него се появи баща му.

— Здравей, синко. — Гласът му бе тих, но все така топъл, както го помнеше от малък. — Радвам се да те видя.

— И аз теб, татко. — Трр-гилаг не можеше да сподави вълнението си. Баща му и въпреки това не точно баща му. Баща му като безплътен дух, но с гласа и бледия образ на онова, което бе представлявало тялото му преди да бъде предадено на огъня.

Баща му като старейшина.

Трр-тулкож беше прав. Трябваше много време, за да свикнеш с подобно нещо.

— Добре изглеждаш — каза Трр’т-рокик. — Разбрах, че си на Оакканв. Очаквах, че ще се свържеш с мен по-рано.

— Извинявай — каза Трр-гилаг. — Бях ужасно зает.

— И аз така чух. — Баща му го погледна внимателно. — Чух също, че не всичко е наред.

— Така е. — Трр-гилаг хвърли поглед нагоре към храма. — Това е едно от нещата, които бих искал да обсъдим.

— Е, днес по една случайност съм свободен — малко криво се усмихна Трр’т-рокик. — Какво ще кажеш да се поразходим?

По-далеч от нежелани очи и уши.

— С удоволствие. — Трр-гилаг се обърна и закрачи по тревата.

Гледката не беше кой знае каква. Теренът се издигаше слабо към оградата, след което се спускаше, за да достигне до скалния отвес по-нататък. След него следваше гориста долина, през която лъкатуши един от по-малките притоци на Амт’бри. Отвъд дърветата можеха да се забележат някои от по-високите кули на главния град на рода Хлим.

— Лидерите на Трр отново обсъждат построяването на нов храм — каза Трр’т-рокик. — Опитах се да ги убедя да го построят долу в гората, за да можем да чуваме реката.

— Никога няма да го направят — каза Трр-гилаг. — Не и до реката. Рискът от наводнение е прекалено голям.

— Наводнение — изсумтя Трр’т-рокик. — Амт’бри не е излизала от бреговете си поне от двеста цикъла насам. Но си прав — мнозина ще се уплашат. Понякога си мисля, че старейшините са най-страхливите създания във вселената.

— Не можеш да ги виниш — сви рамене Трр-гилаг. — Предполагам, че когато си толкова близко до тайните на смъртта, е съвсем естествено да правиш всичко възможно да не ги узнаеш.

— Сигурно — въздъхна Трр’т-рокик. — Лично аз съм на мнение, че да се ужасяваш при мисълта за поемане и на най-малкия риск не е начин да се живее.

Трр-гилаг се загледа в долината.

— Сега рискуваме всички — каза той. — Без изключение.

— Да — съгласи се Трр’т-рокик. — Хората-завоеватели. Ти си ги виждал отблизо, Трр-гилаг. Какво мислиш?

— За хората или за риска?

— И за двете.

Трр-гилаг притисна език към небцето си.

— Не зная, татко. Наистина не зная. Те са страшни врагове, в това няма съмнение. Но в същото време има неща, които не си пасват. Например непоследователността в агресивността им.

— Но в края на краищата те са другопланетяни — напомни му Трр’т-рокик. — Не можеш да очакваш преценките и поведението им да съответстват на нашите.

— Вярно е — каза Трр-гилаг. — Но има и друга възможност. Хората може просто да не са агресори, както сме свикнали да мислим за тях.

— Какво говориш? — намръщи се Трр’т-рокик. — Те нападнаха първи.

Трр-гилаг отново погледна надолу към реката.

— Освен ако Върховният съвет и върховното командване не са прави.

Почти усети погледа на баща си.

— Имаш предвид, че са се объркали?

— Или че просто не са прави.

Един дълъг миг единственият нарушаващ тишината звук беше шумоленето на листата под тях, Трр-гилаг продължаваше да гледа реката. Не смееше да обърне очи към баща си и да види изражението му.

— Даваш ли си сметка какво говориш — най-накрая проговори Трр’т-рокик. — Обвиняваш Върховния съвет, че преднамерено е започнал война. Тоест — че са излъгали народа на зхиррзхианците.

— Зная — каза Трр-гилаг. — Да не би да твърдиш, че нашите управници не могат да лъжат?

— Надали — изсумтя Трр’т-рокик. — Но все пак, всеки лъже за нещо. За лична изгода, за да избегне наказание или друга неприятност. Но какво би накарало Върховния съвет да излъже, че хората-завоеватели са нападнали първи?

— Не зная. Но не мога да подмина твърденията на човека Фелиан Кавана просто така. Чух го със собствените си уши. И той беше абсолютно убеден, че зхиррзхианските кораби първи са открили огън.

Трр’т-рокик отново изсумтя.

— Тоест обвиняваш правителството в лъжа и същевременно приемаш, че един така наречен човек-завоевател говори истината?

— Сигурно изглежда по този начин — допусна Трр-гилаг. — Но през цялото време на плена си той не спираше да твърди едно и също. Прекалено дълго. Не вярвам някой лъжец да е способен да държи на думите си толкова време.

Трр’т-рокик отново замълча.

— Не ми казваш всичко това само за да чуеш мнението ми по въпроса. Какво искаш?

Трр-гилаг събра целия си кураж.

— Два от изследователските кораби са били на Кеера’рр. Надявах се, че ще можеш да уредиш да се срещна с някой от старейшините, които са били на борда.

— Така си и знаех. Имаш ли представа какви могат да бъдат последствията от подобен разговор?

— Склонен съм да рискувам.

— Не става дума за това какво рискуваш ти — ледено отвърна Трр’т-рокик. — Имах предвид старейшината. Ако върховното командване разбере, че е издавал военни тайни, ще го махнат от поста му на свързочник. Склонен ли си да приемеш подобно нещо на съвестта си?

— Не — отговори Трр-гилаг. Почувства се засрамен. Изобщо не си беше помислил да разгледа нещата от подобна гледна точка. С появата на резените рязко се увеличиха видът и броят неща, които можеха да се вършат от старейшините — от простото участие в линиите за междузвездна комуникация до изискващите по-висока квалификация професии като тези на планетните изследователи или асистенти в научни изследвания. Но въпреки всичко работните места бяха ограничени. При наличието на повече от триста милиона старейшини, жадни да запълнят по някакъв начин времето си, не беше лесно да поемеш риска завинаги да загубиш работното си място. — Съжалявам. Трябваше да се сетя за това.

Последва нова пауза.

— Въпросът е много важен за теб, нали, синко? — Гласът на Трр’т-рокик отново беше станал топъл.

— Да — отговори Трр-гилаг. — И си заслужава риска. Но само за мен, за никой друг.

Трр’т-рокик въздъхна.

— Чакай тук. Ще видя какво мога да направя — каза той и изчезна.

Трр-гилаг се облегна на оградата и се загледа в дърветата и реката. Замисли се върху вечния проблем какво да се прави с непрекъснато растящия брой старейшини.

От една страна, това можеше да разглежда просто като проблем на съхраняването. Храмът зад него разполагаше с четиридесет хиляди ниши за фссс-органи и на рода Трр му бяха трябвали близо двеста цикъла, докато се заемат всички. Един втори храм, независимо къде го разположеха, сигурно щеше да върши работа поне още толкова време.

От друга страна обаче въпросът бе невероятно сложен и засягаше всеки аспект на зхиррзхианската култура. В миналото всички бяха живеели заедно, старейшините се бяха движели свободно из домовете и живота на своите деца, внуци и правнуци. За мнозина старейшини това беше бил единственият начин на съществуване. Ето защо те смятаха, че така би трябвало да бъде и занапред.

Но нищо не остава същото, независимо от силата на хилядолетните традиции. Със смяната на основната концепция за устройството на обществото се беше сменила и представата за ролята на старейшините в него.

Трр’т-рокик се появи отново, този път в компанията на друг старейшина.

— Това е синът ми, изследовател Трр-гилаг — каза Трр’т-рокик, като го посочи с език. — Той участваше в изследователската група, изучавала пленения човек-завоевател. Това — посочи спътника си той — е Бвее’т-хиббин, твой далечен роднина по майчина линия. Той е бил един от свързочниците на „Далечен изследовател“.

Трр-гилаг трепна. Това беше един от четирите кораба, осъществили първия контакт с хората.

— За мен е голяма чест да се срещна с вас.

— Да. — Бвее’т-хиббин наблюдаваше събеседника си подчертано недружелюбно. — Значи ти си онзи. Сигурно не те интересува, изследовател, но според мен ти си лично отговорен за това един от моите правнуци да се пресели преждевременно в родовия храм.

— Да, зная. — При болезнения спомен за провала Трр-гилаг отново трепна. — Седмина други също станаха старейшини при нападението.

— А знаеш ли, че той все още не е на себе си? — продължи Бвее’т-хиббин. — Изминаха вече седем завъртания, откакто пристигна, а все още е в шок. Цели седем! И никой не може да каже със сигурност кога ще се оправи.

— Не можеш да обвиняваш Трр-гилаг за това — меко каза Трр’т-рокик. — Базов свят дванадесет се намира на двеста и петдесет светлинни цикъла от Оакканв. Първоначалното прикрепване към основната точка от такова разстояние неминуемо ще бъде съпроводено с тежка травма. Това е цената, която плащаме за завладяването на звездите.

Гневът от лицето на Бвее’т-хиббин изчезна, за да се замени с изтощение.

— Вероятно цената е прекалено висока, Трр’т-рокик — каза той с нещо като въздишка. — Някое завъртане ще отидем прекалено далеч и ще хвърлим новите старейшини в лудост, от която те никога няма да се оправят.

— Може и да е така — каза Трр’т-рокик. — Но тази граница е все още прекалено далеч. Ако изобщо съществува. Аз самият твърдо вярвам в силата и издръжливостта на зхиррзхианския дух.

— Дано да си прав. — Бвее’т-хиббин вече беше спокоен. — Разбрах, че имаш въпроси, Трр-гилаг. Какво е онова нещо, което искаш да разбереш, а само аз съм в състояние да ти кажа?

— Прекарах дълго време с човека-пленник, свързочнико — каза Трр-гилаг. — Той непрекъснато твърдеше, че ние сме стреляли първи, а не те.

— И ти вярваш на някакъв другопланетянин вместо на собствените си лидери? — изсумтя Бвее’т-хиббин.

— Искам да съм сигурен, че няма някаква грешка.

— Тогава чуй и повярвай, изследовател Трр-гилаг — безцеремонно започна Бвее’т-хиббин. — Аз бях там… и беше повече от ясно, че хората-завоеватели нападнаха първи.

— Сигурен ли си? — попита Трр’т-рокик.

— Когато боен кораб обсипе резена ти с оръжие срещу старейшини, няма начин да не бъдеш сигурен — рязко каза Бвее’т-хиббин. — Моли се никога да не ти се случи да изпиташ подобна болка.

Той извърна поглед.

— Така и не спряха — продължи Бвее’т-хиббин. Гласът му беше съвсем тих. — Изпълниха всичко наоколо с болка, ракетите им сякаш я фокусираха в себе си… не спряха дори след като превърнахме корабите им в прах… — Той погледна Трр-гилаг. — Всички продължиха да стрелят с изключение на твоя пленник. Единствено той по собствено желание изключи оръжието си. Точно това привлече първоначално вниманието ни. Наред с опита му да премести капсулата си извън района на битката. Нашият командир предположи, че това е свидетелство за по-ниска степен на агресивност, и реши да го заловим за по-нататъшни изследвания. Но ти сам видя какво произтече от това решение — завърши той.

Трр-гилаг кимна. Усещаше горчивина в устата си. Значи така стояха нещата. Очевидно Фелиан Кавана бе знаел за оръжието срещу старейшини, щом бе изключил своето. И го бе лъгал през цялото време.

— Разбирам — промърмори той.

— Има ли нещо друго? — попита Бвее’т-хиббин.

— Не. — Фелиан Кавана го бе лъгал. И въпреки това той все още не можеше да повярва. — Благодаря, Бвее’т-хиббин. Аз и родът ми сме задължени на твоя род.

— На твое място не бих споменавал рода си — посъветва го Бвее’т-хиббин. За първи път в думите му прозвуча нещо като хумор. — Особено в положението, в което се намираш. Желая ти късмет. Ако не за друго, то поне за честта на Кеера’рр.

— Благодаря — сухо отговори Трр-гилаг. — Няма да позволя честта на Кеера’рр да пострада.

— Всичко добро — кимна Бвее’т-хиббин и изчезна.

— Е, това успокои ли страховете ти? — попита Трр’т-рокик.

— Донякъде — неохотно каза Трр-гилаг. — Само да можех да разбера дали хората имат свои собствени старейшини…

— Да, разбрах за бъркотията във Върховния съвет, която си предизвикал с предположението си. Наистина ли вярваш, че подобно нещо би могло да е истина? Или просто си искал да ги изтръгнеш от самодоволството им?

— Не съм искал подобно нещо — отговори Трр-гилаг. — А дали е истина, или не — наистина не зная.

— Използването на оръжия срещу старейшини не е задължително да доказва нещо — отбеляза баща му. — Всички другопланетни раси, на които сме се натъквали, са ни нападали по същия начин. И въпреки това никоя от тях не е имала старейшини.

— Зная — каза Трр-гилаг. — Но има и нещо друго. Например фактът, че са използвали оръжията си пряко срещу пирамидата на Изследователски свят осемнадесет, означава, че са знаели много добре какво правят. А и онзи белег с дължината на фссс-орган върху корема на пленника, който тепърва трябва да се обясни. Между другото, точно затова не наредих да го убият при опита му за бягство. Ако имат старейшини, той просто щеше да се окаже у дома.

— Да — замислено каза Трр’т-рокик. — А и да не забравяме открадването на резена на Прр’т-зевисти на Доркас.

Опашката на Трр-гилаг трепна.

— Значи се е разчуло?

— Нима не очакваше? — възрази баща му. — Не беше много умно да отваряш дума за това, Трр-гилаг.

— Зная — въздъхна Трр-гилаг. — Някои от членовете на Върховния съвет никак не бяха очаровани.

— Доста по-меко определение, отколкото предполагаш — мрачно каза Трр’т-рокик. — Носят се слухове, че лидерите на Дхаа’рр се готвят да преразгледат одобрението си на предбрачното ти споразумение с Клнн-даван-а.

Трр-гилаг го погледна. Зениците му за дневно виждане се превърнаха в тънки цепки.

— Не могат да го направят — протестира той. — Вече дадоха съгласието си.

— Зная — каза Трр’т-рокик. — Но след инцидента на Базов свят дванадесет и ролята на брат ти Трр-мезаз за загубата на резена на Прр’т-зевисти кланът Дхаа’рр е бесен на целия род Трр. И като се има предвид, че повечето от старейшините не бяха склонни да позволят сближаването на Дхаа’рр и Кеера’рр още от самото начало…

Трр-гилаг притисна силно език към небцето си. Още от самото начало подозираше, че провалът му е причина лидерите на Дхаа’рр да не посочат Клнн-даван-а за член на мрачанската група, а да изберат вместо нея далеч по-некомпетентния Глл-боргив.

— Вече има ли някакви официални стъпки? — попита той.

— Нищо, доколкото зная. Това означава ли, че ще се опиташ да им попречиш?

— Именно — каза Трр-гилаг. Шокът от предателството се смени с гняв. Вече се беше наложило двамата с Клнн-даван-а да се изправят срещу старейшините и от двата клана, както и срещу глупавите древни предразсъдъци срещу междуклановите бракове. Май щеше да им се наложи да повторят всичко отново. — Трябва веднага да се свържа с Клнн-даван-а. Искам да научи какво става.

— Съветвам те да говориш с нея лично — предупреди го Трр’т-рокик. — Ако старейшините на Дхаа’рр разберат, че знаеш, сигурно ще упражнят още по-силен натиск върху лидерите на клана.

— Да — каза Трр-гилаг. — Проблемът е, че тя се намира на Грий и изследва чиг. Едно завъртане отиване и връщане.

— Толкова ли е ограничено времето ти?

— Прекалено ограничено — каза Трр-гилаг. — Но ще трябва да се справя с това, което имам. — Той се поколеба. — Ти не каза какво е било мнението на рода на Клнн-даван-а.

— Не съм чул нищо за това. Но те съветвам да приемеш, че са все още с теб, поне докато не чуеш обратното. В рода й са свестни… — Трр’т-рокик направи кратка пауза. — Естествено, няма нужда да казвам, че и твоят род ще те поддържа по всякакъв начин.

— Благодаря — каза Трр-гилаг. — Това ми помага.

— Поне емоционално — каза баща му. — Иска ми се нашите два рода да имаха повече политическо влияние в клановете си. Но това цял живот да си специалист по керамика не ти носи кой знае какъв престиж. Особено… — Той млъкна и направи странен нетърпелив жест с език. — По-добре действай, ако искаш да се добереш до Грий. Ако ти остане време, мини отново преди да заминеш, където те праща Върховният съвет. Предполагам, знаеш, че не е необходимо да идваш чак дотук. На разстояние до сто хилядоразкрача от храма можеш да осъществиш пряка връзка с Трр-тулкож или с някой друг пазител и те могат да ме изпратят при теб.

— Зная — увери го Трр-гилаг. — Искам отново да си поговорим като се върна, независимо от начина.

— Добре. Между другото, някои приятели имат достъп до Града на единството. Ще видя до каква информация мога да се добера.

— Добре. Знаеш ли, наистина трябва да си помислиш за резена. Така ще можеш да се преместиш в някоя пирамида до столицата и да следиш политиката, без да ти се налага да се осланяш на слухове.

Баща му махна с език.

— Не. Поне не сега. Смяташ ли да посетиш майка си, преди да тръгнеш?

— Да — каза Трр-гилаг, като се намръщи на внезапната смяна на темата. — Трр-мезаз ми каза, че се е преместила в Тръстиковото село.

— Да. Преди около тридесет завъртания. Тогава ти беше на Изследователски свят петнадесет, а после те пратиха чак на Базов свят дванадесет.

— Да, бях доста зает — каза Трр-гилаг, като наблюдаваше прозрачното лице на баща си. — Но не и недостъпен за връзка. Какво ми спестявате двамата с Трр-мезаз?

Трр’т-рокик отклони поглед.

— Може би е най-добре сам да говориш с нея — каза той. — Ако имаш време, разбира се. Но проблемът с Клнн-даван-а е на първо място.

— Семейството ми е на първо място — твърдо заяви Трр-гилаг. — Ще намеря време.

 

 

Пътят от храма до станцията му отне само пет стоудара. Там чакаха три свободни коли. Трр-гилаг се настани в първата и набра личния си номер и кода на главната станция в Скалистата долина. Колата издаде потвърждаващ звук и се понесе по главната релса.

Пред него се появи един старейшина.

— Вие ли сте Трр-гилаг — Кеера’рр? — попита той.

— Да — отговори Трр-гилаг.

— Казаха ми, че искате разписанието на междузвездните полети — делово започна старейшината. — Кое направление по-точно ви интересува? И по кое време?

Трр-гилаг се чудеше какво е забавило свързочника толкова дълго. Беше отправил искането си, докато говореха с Трр-тулкож, преди да си тръгне от храма.

— Интересува ме кой е първият полет до Грий.

— Грий? — Старейшината изглеждаше изненадан. — Но това е свят на чиг.

— Там наистина има много чиг — съгласи се Трр-гилаг. — Но и неколкостотин зхиррзхианци в петдесетина изследователски групи.

Старейшината изсумтя:

— Единствено самите зхиррзхианци са достойни за изучаване — високопарно каза той. — Никога няма да разбера какво се опитват да открият на някаква планета, пълна с другопланетяни.

— Сигурен съм, че няма да разберете — каза Трр-гилаг, без дори да се опитва да прикрие отвращението си. Сега, когато заплахата от хората бе надвиснала над тях като буреносен облак над засято поле, беше повече от очевидно, че способността да се разбират другопланетните култури ще бъде от критично значение в бъдеще. Но явно имаше зхиррзхианци, които бяха достатъчно тъпи, за да не разбират това. — Просто проверете, моля.

Старейшината отново изсумтя и изчезна. Трр-гилаг се обърна към прозореца и започна да пресмята. Едно завъртане до Грий и обратно, шест и половина до настъпването на срока, когато трябва да се присъедини към Нзз-ооназ и мрачанската група. Разполагаше само с четири и половина завъртания, през които да свърши всичко.

Наблюдаваше пейзажа отвън, изпълнен с угризения. Трябваше да се обади, преди да напусне. Да се свърже с правителството или поне с Нзз-ооназ. Да уведоми някой от шефовете къде отива и какво ще прави.

Но ако го направеше, говорителят Квв-панав със сигурност щеше да научи. И да отмени пътуването или да накара лидерите на Дхаа’рр да побързат с решението си за отмяна на предбрачното му споразумение с Клнн-даван-а. Или и двете.

Освен това никой в столицата нямаше да има нужда от него в следващите няколко завъртания. Телата на мрачанците бяха проучени, а Нзз-ооназ със сигурност държеше подготовката на групата под контрол. И ако имаше нужда от помощ, Глл-боргив и целият клан Дхаа’рр с радост щяха да му помогнат.

При всички положения щеше да се върне преди крайния срок. Не, по-добре бе да запази мълчание.

Старейшината се появи отново.

— След седем тентарка към окупационните сили около Грий тръгва товарен кораб — грубо каза той. — Ще излети от военния космодрум при Главната порта. Време на пътуването — около девет тентарка. Желаете ли да ви направя резервация?

— Ако обичате — отговори Трр-гилаг, като извади идентификационната си карта и, за повече тежест, пропуска си за правителствения комплекс.

— Хм. — Старейшината се взираше в картите. — Резервацията ще бъде на ваше име. Плащането трябва да се извърши най-късно един тентарк преди заминаването.

— Разбирам — каза Трр-гилаг. Веднага след въвеждането на дебитно-кредитната система преди сто цикъла старейшините бяха почнали да пренасят номерата на кредитните карти от купувачите до продавачите. Но с разширяването на системата някой със закъснение се беше сетил, че старейшините, които са способни да запаметяват цели откъси от разговори, няма да имат никакъв проблем със запомнянето на номера. Всичко бе приключило, когато хванаха неколцина старейшини, успели да отмъкнат близо половин милион от фалшиви заявки и прехвърляния. — Благодаря ви.

Старейшината изсумтя отново и изчезна.

— Няма защо — промърмори Трр-гилаг и се облегна в креслото. Седем тентарка. Повече от достатъчно. Можеше да отиде до Тръстиковото село и да види майка си.

И да разбере какво е онова, което баща му и брат му не желаеха да му съобщят.

Въздъхна. Не беше честно. Изобщо не беше честно. Войната с хората беше достатъчна беда за всеки. А една семейна и една лична криза освен това му идваха прекалено много.

Но проблемите бяха налице и той трябваше да се справи с тях по възможно най-добрия начин. Трр-гилаг се отпусна в креслото, затвори очи и се опита да поспи.