Тимъти Зан
Наследството на завоевателите (21)

21.

Един старейшина очакваше Трр-гилаг на страничния вход в правителствения комплекс. Старейшина, чието лице сякаш бе издялано от прозрачен камък.

— Вие ли сте Трр-гилаг — Кеера’рр? — попита той.

— Да — каза Трр-гилаг и извади пропуска си. — Беше ми наредено да дойда…

— Зная — прекъсна го старейшината. — Върховният вожд ви очаква в личните си покои. Последвайте ме.

И без да изчака отговора му, се обърна и се понесе по коридора. Трр-гилаг забърза след него. Опашката му нервно се извиваше. Във въздуха витаеше усещане за беда. Голяма беда. Личеше си в напрегнатите лица на охраната, която го насочи към този вход вместо към някой от главните. Четеше се в очите на правителствените воини, покрай които мина. Чуваше се в тихите гласове, с които разговаряха помежду си.

Сериозна беда. За него.

Трр-гилаг знаеше какво се е случило. Някак бяха разбрали за историята с фссс-органа на Прр’т-зевисти, в която главната роля бяха изиграли двамата с Клнн-даван-а. Сега предстоеше процес и присъда. Всичко бе свършило — кариерата, достойнството, предбрачното споразумение. Последният шанс за оцеляване на Прр’т-зевисти.

Всичко бе свършило. И все пак, въпреки че чувствата му се мятаха между паниката и примирението пред неизбежната катастрофа, една малка част от съзнанието му упорито отказваше да отхвърли натрапчивото усещане, че нещо не е съвсем точно. Какво общо имаше с това самият Върховен вожд? Защо бяха повярвали, че ще се подчини на повикването и доброволно ще се върне на Оакканв? Не трябваше ли да го поставят под стража още на Дхаранв?

Страховете и колебанията му още препускаха в главата му, когато двамата със старейшината стигнаха до вратата. Кабинетът не беше същият, в който бе предния път (нима оттогава бяха изминали само осем завъртания?), веднага след безславното завръщане на изследователската група от Базов свят дванадесет.

— Влезте — каза старейшината и изчезна. Като правеше неуспешни опити да успокои опашката си, Трр-гилаг хвана дървената халка и отвори вратата.

Стаята беше по-малка от личния му кабинет, а мебелировката й се оказа още по-проста. Но сякаш излъчваше някакво усещане за древност и история. Двама зхиррзхианци го очакваха — Върховният вожд и говорителят на клана Дхаа’рр Квв-панав.

— Влезте, изследовател Трр-гилаг — с гробовен глас каза Върховният. — Познавате говорителя на Дхаа’рр, нали?

— Познавам го. — Трр-гилаг кимна почтително и на двамата и забеляза странната липса на плодове кавра. Очевидно в личните покои на Върховния не се обръщаше внимание на подобни формалности.

— Страхувам се, че имам лоши новини за вас, изследовател — каза Върховният, — които засягат жизненоважен въпрос. Поради причини, които ще станат ясни по-късно, реших да се намеся лично. Седнете, моля.

Трр-гилаг се отпусна на посоченото му кресло, като с всички сили се мъчеше да задържи напиращата лавина от думи. Каквото и да знаеха — каквото и да си мислеха, че знаят — той не трябваше доброволно да ги снабдява с допълнителна информация. Двамата с Трр-мезаз бяха попадали безкрайно много пъти в подобни капани като деца.

— За какво става въпрос? — попита той колкото се може по-спокойно.

— Свързано е с майка ви, Трр-пификс-а — каза Върховният, без да сваля изпитателен поглед от Трр-гилаг. — Обвинена е в изключително тежка кражба. Тя… всъщност неизвестни лица, наети от нея, нощес са проникнали в родовия храм на Трр. И са откраднали нейния фссс-орган.

Мускулите на цялото му тяло се стегнаха. Не можеше да помръдне.

— Какво?! — възкликна Трр-гилаг.

— Много добре чу — каза Квв-панав. Грубият му глас разсече тишината като нож. — Наела е някакви крадци и е отмъкнала своя фссс-орган.

Трр-гилаг погледна към него, но парализираният му ум изобщо не успя да регистрира физиономията му. Значи го бе направила. Наистина го бе направила. Майка му беше откраднала своя фссс-орган. И той е бил в ръцете й.

В ръцете й…

— Какво се е случило? — Възможният отговор го ужасяваше. — Имам предвид, след това?

— Не се безпокойте, фссс-органът й е в безопасност — увери го Върховният. — Което е единствената хубава част от цялата история. Поне няма да бъде изправена на съд за унищожаване на фссс-орган.

Съд. От тази дума го побиха тръпки.

— Ще има ли процес? — попита той. — Имам предвид, щом няма поражения…

— Поражения определено има — прекъсна го Квв-панав. — Крадците са проникнали в храма, нанесли са щети на собственост на Трр и са наранили един от пазителите. Това са цели две обвинения. — Той презрително изсумтя. — И което прави нещата още по-лоши, тя отрича вината си. Твърди, че двама неизвестни зхиррзхианци от несъществуваща организация са се появили пред нея от нищото и са й предложили помощта си.

Трр-гилаг погледна Върховния.

— Може би казва истината.

— Организацията, която тя споменава, не съществува, изследовател — отрицателно махна с език Върховният. — Имахме достатъчно време да проверим. Просто не съществува.

— Разбирам. — Трр-гилаг с мъка си пое дъх. Това не можеше да бъде. — Значи ще бъде изправена пред съда.

— При нормални обстоятелства — несъмнено. В този случай обаче — Върховният хвърли поглед към Квв-панав, говорителят Квв-панав ме помоли да се намеся в полза на майка ви и на вас самия.

Трр-гилаг погледна говорителя. Внезапно го обхвана надежда. Квв-панав, говорителят на най-могъщия клан…

— Ясно е, че подобен процес сериозно ще се отрази върху престижа на клана Кеера’рр — продължи Върховният. — Но той ще засегне и Дхаа’рр заради предбрачното ви споразумение с Клнн-даван-а. Съвсем естествено е говорител Квв-панав да желае на всяка цена това да не се случи.

— Разбирам. — Надеждата изчезна. Ясно беше накъде вървят нещата. И защо Квв-панав бе решил да се намеси. — И какво предлага говорителят?

— Процес няма да има — каза Квв-панав. — Майка ти ще прекара няколко завъртания под стража, след което ще бъде пусната да се прибере у дома. В архивите на Трр и Кеера’рр тихомълком ще бъде добавен запис за престъплението й и въпросът ще се приключи.

— И каква ще бъде цената на това официално опрощение?

Гласът на Квв-панав беше равен и безизразен.

— Никаква. Правя го заради Дхаа’рр, а не заради теб. Обаче… — той направи кратка пауза. — Разбира се, невъзможно е всичко да се потули напълно. Пазителите на храма знаят. Знаят и воините, които арестуваха Трр-пификс-а. Пише го в записите на Трр, Кеера’рр и правителството. Твоето семейство е опозорено, изследовател Трр-гилаг. Не мога да допусна Дхаа’рр да бъде посрамен заради теб.

— Каква е цената? — повтори Трр-гилаг.

Говорителят закова поглед в него.

— Предбрачното ти споразумение с Клнн-даван-а ще бъде разтурено. Още тук. Още сега.

Трр-гилаг отсечено кимна. Беше се оказал прав. Квв-панав бе използвал тази трагедия за собствените си цели.

— Ами ако откажа?

— С предбрачното споразумение е приключено, изследовател — тихо, но твърдо каза Върховният. — Приемете го още сега или ще ви се наложи да го обявим публично, когато майка ви се изправи пред съда. С всичките унизителни последици.

Трр-гилаг го погледна. Обзе го странно чувство за покой. И свобода. Нямаше какво повече да губи.

— Заплашвате ли ме, върховни вожде? Защото ако ме запла…

— Млък! — кресна Квв-панав. — Как си позволяваш да говориш така на…

— Говорителят на Дхаа’рр да замълчи — обади се Върховният. Гласът му бе все така тих, но в него се усещаше власт, нетърпяща възражения. Квв-панав го изгледа сепнато и замълча.

Върховният продължи да го гледа още известно време. След това отново се обърна към Трр-гилаг.

— Това не е заплаха, изследовател Трр-гилаг. Просто представяне на фактите. Без намесата и помощта на говорител Квв-панав нямаше да има начин да се избегне процесът.

— Ясно — каза Трр-гилаг. Значи всичко бе свършено. Двамата най-могъщи зхиррзхианци във всички осемнадесет свята бяха обсъдили въпроса и бяха взели решение. — Май нямам, никакъв избор.

— Да. Нямате.

Настъпи тишина.

— Е, предполагам, това е всичко — най-после каза Трр-гилаг и се изправи. — Благодаря за отделеното време, върховни вожде. И за помощта ви към майка ми.

— Нищожно възнаграждение за вашата служба в полза на зхиррзхианците. — Лицето на Върховния сякаш трепна. — Служба, която, за съжаление, е към края си. Сигурен съм, че разбирате. При така стеклите се обстоятелства би било най-добре да не представлявате клана Кеера’рр в мрачанската мисия.

Трр-гилаг кимна, като забеляза с периферното си зрение, че Квв-панав изглежда изненадан. Може би не бе очаквал подобен ход. Последният удар дойде от Върховния.

— Разбирам.

— Съжалявам, че всичко приключва по този начин. Но със сигурност ще има още много случаи да проявите професионализма си в полза на народа. Тази война няма да приключи още дълго време.

Трр-гилаг гледаше Върховния. Внезапно го завладя непреодолимото желание да хвърли цялата истина в това непроницаемо лице. Войната всъщност щеше да бъде много кратка и краят й щеше да постави ужасното оръжие КИОРО. Чудеше се дали Върховният все още не е обявил за съществуването му пред Върховния съвет. Каква ли щеше да бъде реакцията на говорителя Квв-панав, ако научеше истината? Още тук и още сега…

Трр-гилаг въздъхна. Не. Не трябваше да споменава КИОРО. Тази тайна не бе негова. И причините да не я казва все още бяха в сила.

— Сигурен съм, че е така. Когато този момент настъпи, ще вложа всичките си способности в работата си.

— Несъмнено. Всичко добро, изследовател.

Това беше покана да напусне. Трр-гилаг кимна и на двамата, обърна се към вратата…

— Още нещо — обади се Върховният зад гърба му. — В момента Трр-пификс-а се намира в ареста в Града на единството. Ще остане там още няколко завъртания, така че можете да й занесете някои лични вещи. Ключът от дома й е у секретаря на главната канцелария. От него можете да получите и списък с вещите, които й е позволено да държи със себе си.

— Благодаря за любезността ви, върховни вожде. Ще потърся някакъв начин да се добера дотам.

— Говорете със секретаря — каза Върховният. — Ако има някакъв правителствен полет в онази посока през следващите няколко тентарка, можете да го ползвате.

— Благодаря ви. — След последния удар идваше ред на болкоуспокоителните. Просто за да покаже, че не е имал нищо лично срещу него.

— Тогава най-добре тръгвайте веднага.

Още една подкана. Този път ясна и недвусмислена. Трр-гилаг отново кимна на двамата и излезе.

Няколко стоудара броди из коридорите, без да вижда и чува зхиррзхианците, покрай които минаваше. Умът му бе твърде вцепенен, за да вижда и чува каквото и да било. Но това не продължи дълго. Горчивината и болката започнаха да се връщат — бавно, неумолимо, подобно на болка след упойка, чието действие постепенно отслабва.

Всичко бе свършено. Всички негови страхове се бяха сбъднали. Беше се страхувал от най-лошото и то се бе случило. С едно-единствено помръдване на пръста говорителят на Дхаа’рр и Върховният вожд му бяха отнели всичко ценно в живота. Кариерата, достойнството и най-вече Клнн-даван-а. Всичко.

Група зхиррзхианци стояха насред коридора и се оглеждаха. Пред тях се появи старейшина. Последва кратка размяна на думи и старейшината изчезна.

И Трр-гилаг разбра, че греши. Да, страхуваше се от най-лошото. Но то още не се беше случило. В усърдието си Върховният вожд и говорителят Квв-панав бяха пропуснали нещо.

Прр’т-зевисти.

Трр-гилаг пое дълбоко дъх, внезапно обхванат от вълна облекчение, че положението не беше безнадеждно. Все още не. Ако Клнн-даван-а успееше да достави спринцовката до Доркас, може би щяха да имат шанс да измъкнат Прр’т-зевисти от сигурната смърт, към която го тласкаше говорителят. И ако успееха, можеха да използват този факт срещу него.

Вероятността бе нищожно малка, Трр-гилаг го знаеше. Но това нямаше значение. Той имаше нова надежда, нова цел. А в момента му трябваше точно това.

Трр-гилаг се съвзе и бодро закрачи по коридора към главната канцелария. Щеше да се възползва от предложението на Върховния и да вземе някои неща за майка си. И когато я видеше, щеше да бъде весел, уверен, грижовен.

Защото Върховният и Квв-панав не му бяха отнели семейството. А може би точно то бе най-важното от всичко.

 

 

— Е? — Квв-панав се размърда в креслото си. — Като си направим равносметката, май всичко мина доста добре.

— Радвам се, че сте удовлетворен. — Върховният се мъчеше да потисне изгарящото го чувство за вина. Всичко станало бе необходимо, но това не означаваше, че му харесва. Внезапно си даде сметка, че държавническите решения се вземат много по-лесно, когато не ти се налага да се изправиш очи в очи срещу онези, които са засегнати от тях. — А сега, ако ме извините, искам да прегледам един филм преди заседанието на Върховния съвет.

— Хайде стига, върховни вожде — сгълча го Квв-панав и понечи да се изправи. — Не сте забравили нашата уговорка. Трябва да ми разкажете за оръжието КИОРО, не помните ли?

— Разбира се, че помня. — Върховният натисна един клавиш на четеца. — Но първо бих искал да прегледам този филм. Може би ще бъдете така добър да го видите и вие. — Стената зад него се освети и Върховният се обърна към екрана.

Откъм креслото на Квв-панав се чу приглушено ахване.

— Виждам, че познахте обстановката — отбеляза Върховният. — Не можете да пропуснете великолепното качество на картината, независимо от малко неадекватното осветление. Вижте и тук — колко ясно се виждат лицата на Корте и Дорнт. А тук, когато оставят кесията с фссс-органа пред вратата на Трр-пификс-а? Идеален запис за, как да се изразя, идентификационни цели, не мислите ли?

— Сигурен съм, че можете да се изразите така. — Гласът на Квв-панав сякаш излизаше изпод земята. — Кой е снимал този филм? Трр-пификс-а? — Той изруга. — Значи все пак излязох прав. Тя е ваш агент и всичко това се оказа не друго, а гигантска постановка. Целяща унищожаването ми.

Върховният махна отегчено с език.

— Ласкаете се, говорителю. И същевременно подценявате силата на позицията ми. Нито вие, нито Дхаа’рр не представлявате чак такава сериозна заплаха за властта ми. Каквото и да си мислите.

— И въпреки това искате да ме унищожите — обвини го Квв-панав, като посочи екрана с език.

— Не е вярно. Упорито продължавате да се изживявате според старите бойни стандарти. Сякаш сте великият водач на Дхаа’рр, пред когото трябва да склониш глава или да го унищожиш.

— Тогава какво искате?

— Съдействие — каза Върховният. — Искам да работим заедно в името на общата цел. Да потиснем при нужда личните или клановите интереси в полза на всички.

Квв-панав презрително махна с език.

— Мечтаете за невъзможни неща, върховни вожде. Виждате петстотин цикъла без война и си мислите, че зхиррзхианците са се променили. Не е вярно. Конфликтите, конкуренцията, надпреварата — всичко това е тук. Животът на осемнадесетте свята все още е борба за власт. Не по-различна от войната срещу хората-завоеватели.

— Грешите — спокойно каза Върховният. — Мирното съревнование между клановете няма нищо общо с ужасите на войната. И тази война с хората-завоеватели не е война за надмощие, поне за нас. Това е война за оцеляване.

Квв-панав изсумтя.

— Силни думи…

— Искахте да ви разкажа за КИОРО — разгорещено го прекъсна Върховният. — Чудесно. Нека ви разкажа за КИОРО.

И му разказа всичко. Всичко, което беше казал пленникът Фелиан Кавана. Всичко, което бяха успели да измъкнат от другопланетното записващо устройство. Всичко, до което беше достигнало върховното командване по пътя на дедукцията.

Отне му десет стоудара… и накрая Квв-панав изглеждаше потресен.

— Това е невероятно — успя да продума той. Опашката му неконтролируемо се мяташе във всички посоки. — Напълно невероятно. Как може да съществува подобно нещо?

— Не зная — каза Върховният. — Ако знаехме, сигурно щяхме да намерим начин да се предпазим от него. Но не знаем. И не можем.

— Значи затова върховното командване хвърля сили в толкова много различни посоки — Квв-панав гледаше в нищото. — Опитват се да завземат колкото се може повече човешки светове и да изолират компонентите на КИОРО.

— Да — кимна Върховният. — И цената на тези усилия е, че войските ни са силно разпръснати. И сме почти безпомощни пред една тяхна контраофанзива. Но нямаме друг избор.

Квв-панав дойде на себе си.

— Ами ако е прекалено късно? Сигурен ли сте, че не е прекалено късно?

— Изобщо не съм сигурен — мрачно каза Върховният. — Нищо чудно точно в този момент да сглобяват КИОРО.

— И какво ще стане в такъв случай?

Върховният го погледна право в очите.

— Тогава по всяка вероятност зхиррзхианската раса ще загине.

Настъпилата тишина сякаш продължи цяла вечност.

— Какво искате от мен? — най-накрая запита Квв-панав.

„Зхиррзхианската раса ще загине.“ За първи път Върховният беше облякъл страха си в думи. И това сякаш направи страха му по-истински. И по-ужасен.

— Искам онова, което винаги съм искал. Пълно съдействие от вас и от Дхаа’рр.

— И сте си помислили, че това… — Квв-панав отвратен посочи филма, — ще ви гарантира моето съдействие?

— Искам вашето съдействие — повтори Върховният. — Не водачеството ви. Сам забелязвате разликата.

— А ако не съм съгласен с някои въпроси относно начина, по който водите войната?

— Можете спокойно да отправяте въпроси към мен. Да отстоявате гледната си точка — на четири очи или пред Върховния съвет. Но когато се стигне до решение, ще го приемете. Безусловно.

— А ако не се съглася?

Върховният впи поглед в него.

— Тогава ще пусна филма. И ще ви унищожа.

Последва нова пауза.

— Играете опасна игра, върховни вожде.

— Не играя никакви игри — възрази Върховният. — Това е истинско. И сериозно.

— О, зная, че е сериозно — съгласи се Квв-панав. — И сигурно много ви забавлява.

Върховният махна отрицателно с език.

— Не се забавлявам, говорителю. Просто правя онова, което трябва да се направи.

— Иска ми се да мога да ви повярвам. — Квв-панав се изправи. — Е, постигнахте своето. Спечелихте рунда. Но ще има и други.

— След като войната свърши — предупреди го Върховният.

Квв-панав едва-едва се усмихна.

— Разбира се, върховни вожде. След като войната свърши.