Тимъти Зан
Наследството на завоевателите (2)

2.

До Оакканв имаше малко повече от 250 светлинни цикъла. Почти тридесет и пет тентарка при нормална скорост. Три и половина дълги завъртания, през които Трр-гилаг можеше да лежи в каютата си, да изучава записките за Фелиан Кавана и да обогатява познанията си по човешки език. И да се чуди какво става на други места, докато те пътуват в мрака между звездите.

За щастие, не се намираше в изолация. Командир Збб-рундги беше инструктирал всички на борда (разбира се, неофициално) да остракират младия изследовател парвеню, който бе позволил на пленника да избяга. Нещо повече, той се беше отнесъл към съветите му с открито пренебрежение. Но явно нито Нзз-ооназ, нито Свв-селик бяха приели това сериозно и го държаха в течение за напредването на зхиррзхианските сили в доскоро контролираното от хората пространство.

Докладите на старейшините бяха редки, но окуражаващи. Бяха изненадани защитниците и на трите човешки свята, въпреки че това не им бе попречило да нанасят контраудари със своите ракети и други оръжия. Но обикновено след един-два тентарка ги разбиваха и отблъскваха в необитаемите райони. Установяваха се плацдарми, в орбита се разместваха блокадни части. Сега трябваше само да се контролира завоюваното и да се чака как ще реагират хората на прехвърлянето на бойните действия на тяхна територия.

Ако това наистина бе връщане на удара.

Тази объркваща мисъл смътно се въртеше в главата му през целия път. Той, разбира се, вярваше на старейшините, а техният доклад недвусмислено сочеше, че при първата среща хората са били агресорите. Но в същото време Трр-гилаг чувстваше, че не е в състояние просто да игнорира думите на Фелиан Кавана, който изглеждаше също толкова убеден, че „Далечен изследовател“ и другите зхиррзхиански изследователски кораби първи са открили огън.

Вероятно човекът лъжеше. Почти сигурно беше, че лъже. Но все пак оставаше известно съмнение. Трр-гилаг можеше само да се надява, че до Оакканв вече ще е напълно сигурен.

 

 

— Станете и се пригответе за служба — разнесе се напевният глас на квестора. Думите отекнаха по високоговорителите в огромната зала. Ехото почти веднага изчезна сред шума от изправянето на хилядата зхиррзхианци. — Върховният съвет на зхиррзхианците заседава. Върховният вожд!

Вратите зад подиума се отвориха и се появи Върховният вожд. В течение на няколко стоудара той остана неподвижен, мълчаливо наблюдавайки препълнената зала. След това високо вдигна плод кавра и го разряза на две — израз на откритост и доверие според древната традиция. Остави парчетата на ниската маса до вратата, избърса пръстите си с кърпа и пристъпи напред. Мина между двата храма (по-големият, направен от стандартната бяла керамика, бе предназначен за върховния род, а другият, от гравиран черен камък — за самите Върховни вождове), като склони глава към всеки от тях в знак на почит.

— Приветствам говорителите на хилядата клана — каза Върховният вожд, настани се на креслото си и направи знак на говорителите да сторят същото. — Събрали сме се да обсъдим тревожните събития отпреди четири завъртания, които наложиха евакуацията на Базов свят дванадесет. Изследовател Трр-гилаг — Кеера’рр; изследовател Свв-селик — Тоо’рр; изследовател Нзз-ооназ — Флии’рр: излезте напред.

Заедно с двамата си колеги Трр-гилаг се доближи до свидетелската скамейка пред подиума. Сладко-киселият вкус на сока от кавра, неутрализиращ отровата му, се смеси с киселината на езика му, докато се опитваше да разчете изражението на Върховния вожд. Надяваше се да получи някаква представа за мнението на върховния водач на зхиррзхианската раса относно всичко това.

Но лицето на Върховния беше неподвижно като маска. Нищо чудно. В продължение на петстотин цикъла, още от основаването на Върховния съвет, синовете и дъщерите на този род без клан живееха и работеха в разрастващия се правителствен комплекс. Представителите на рода не се съюзяваха, не подкрепяха и не заговорничеха с никого. Никой не можеше да се издигне до длъжността Върховен вожд, без дълго преди това да се е научил да крие всички лични мисли и предпочитания дълбоко в себе си.

— Изследовател Трр-гилаг — почна Върховният вожд и впи поглед в него. — Като говорител на групата специалисти по ксеноложки изследвания на Базов свят дванадесет, вие носите главната отговорност за събитията отпреди четири завъртания. Събития, които доведоха до бягството на човешкия военнопленник, евакуацията на важна зхиррзхианска база и превръщането на осем зхиррзхианци в старейшини. Прочетохме докладите ви, както и коментарите и мненията на вашите свързочници и онези старейшини, които ви помагаха в изследванията. Сега бихме желали да чуем вашите мисли.

„И моите извинения ли?“ — зачуди се Трр-гилаг. Но лицето на Върховния оставаше все така непроницаемо.

— Знаете фактите — започна той, като се насили да погледне към редиците говорители на клановете и мъглявите фигури на безмълвните старейшини, изпълнили купола над помещението. — Пленникът успя да блокира сензорите на усмирителния си костюм, като ги покри с кал — продължи той, — и залови мен и един от моите техници преди да успеем да се отдалечим. Използваше ни като щитове срещу войниците и настоя да му се осигури достъп до наскоро пристигналия другопланетен космически кораб.

— Толкова ли те е страх да станеш старейшина, че си наредил на войниците да се оттеглят? — изръмжа някой от първата редица.

Трр-гилаг се обърна към източника на гласа. Лицето беше много добре познато — Квв-панав — говорител на могъщия клан Дхаа’рр.

— Не се страхувам, говорителю — каза той. — Всъщност рискувах веднъж, когато наредих на войниците да използват заслепяващи оръжия срещу човека. Оказаха се неефективни.

— Тогава е трябвало да наредиш да използват лазери — настоя Квв-панав.

— Вероятно — отговори Трр-гилаг. — Съгласен съм, ситуацията беше потенциално опасна. Но освен това видях в нея начин да се доберем до ценна информация.

Квв-панав изсумтя.

— Ние вече получавахме такава информация…

— Говорителят на клана Даа’р да замълчи — обади се меко Върховният вожд. — Каква информация имате предвид, изследовател Трр-гилаг?

— Другопланетният космически кораб е бил повреден при залавянето му — каза Трр-гилаг. — Наши наблюдатели следиха приземяването, но всички членове на екипажа му бяха тежко ранени и не се знаеше още колко им остава да живеят. Помислих си, че ако позволим на човека да се качи на борда на кораба, нашите старейшини ще видят как се привежда в предстартово състояние. Затова наредих да му се позволи да се качи на борда.

— Голям риск със съмнителен успех — обади се друг говорител. — Нашите специални части със сигурност щяха да разкрият тайните на кораба.

— Освен това другопланетяните оцеляха — добави Квв-панав. — Което означава, че рискът е бил абсолютно излишен.

— Сигурно е така — каза Трр-гилаг. — Но тогава не го знаех. Що се касае до другопланетяните, тяхното оцеляване все още е под въпрос.

— Но не е под въпрос фактът, че твоят хазартен опит се провали — върна му топката Квв-панав. — Човекът избяга при своите с информация за зхиррзхианците. Трябваше да го убиеш.

— Това можеше да доведе до още по-лоши последствия — каза Трр-гилаг, като събра целия си кураж. Стигна се и до това. Нямаше да го приемат много въодушевено. — Според мен не е невъзможно хората да имат свои старейшини.

Очакваше да чуе възмутени или поне изненадани възгласи. Вместо това реакцията беше гробно мълчание. Още по-изнервящо.

— Имате ли доказателства? — попита Върховният вожд.

— Не преки — каза Трр-гилаг, като се мъчеше да запази гласа и опашката си спокойни. Но има някои улики. Човекът много бързо забеляза нашите белези от фссс-орган и започна да задава куп въпроси за тях. Освен това той имаше подобен белег тук — той посочи корема си, — което означава, че нещо с размера на фссс-орган е било махнато оттам.

— Интересно място за фссс-орган — отбеляза Върховният. — Как беше определено това — чрез медицински изследвания или чрез пряко наблюдение на старейшина?

— И по двата начина — каза Трр-гилаг. — След разговора ни с човека за фссс-органа поисках преглед от старейшина.

— Още тогава настоях, че този разговор не бива да се състои — обади се Свв-селик. — Така той получи информация…

— Изследователят да замълчи — каза Върховният. — Позволете ми да отбележа, изследовател Трр-гилаг, че малко след космическата битка бяха изследвани още пет човешки тела. На никое от тях не са били открити подобни белези.

— Да, това ми е известно — отговори Трр-гилаг. — И ако хората наистина имат старейшини, това би могло да означава, че социалната им структура е изключително примитивна.

— Невъзможно — изсумтя Квв-панав. — В технологично отношение са много напреднали.

— Не е задължително общественото развитие да е пряко свързано с технологичното — възрази Трр-гилаг. — Човекът Фелиан Кавана очевидно имаше ранг, равен на зхиррзхиански командир на кораб. Ако само той от целия екипаж е с премахнат фссс-орган, това може да означава, че хората се намират на етап от развитието си, сравним с нашето общество по времето на Първата война на старейшините.

Залата утихна.

— Като се има предвид варварството на онази епоха, подобни новини наистина звучат обезпокоително — най-после се обади Върховният вожд. — Това обяснява немотивираната им и жестока атака срещу нашите изследователски кораби. Можем ли тогава да приемем, че имаме работа с кланово организирано феодално общество?

— Възможно е — каза Трр-гилаг. — Но не бива да забравяме, че са другопланетяни. Не можем просто да проектираме своята история върху тях.

— И също не трябва да забравяме, че това са само голи предположения — презрително се обади Квв-панав. — Основана само на един белег, подобна теория минава границата между въображението и глупостта.

— Може би — каза Трр-гилаг и усети, че зениците му за дневно виждане ядосано се свиват. — Бих искал да напомня на говорителя, че едно от първите неща, които направи пленникът ни, беше да се опита да се доближи до пирамидата на нашите наблюдатели и свързочници. Това може да означава, че има някаква представа за предназначението й.

— Случайност — отвърна говорителят. — Или просто любопитство.

— А случайност ли е, че човешкият боен кораб, открил Изследователски свят осемнадесет, моментално откри пирамидата на наблюдателите и я атакува с оръжията си срещу старейшини? — контрира Трр-гилаг. — А това, че човешките военни части на Доркас съвсем преднамерено откраднаха резен от фссс-орган?

Той спря, за да си поеме дъх… и внезапно забеляза, че всички в огромната зала са вперили очи в него. Хвърли поглед към Върховния вожд, после отново към първата редица говорители, към мрачното изражение на лицето на говорителя Квв-панав…

Отново погледна Върховния и почувства, че опашката му нервно започва да се извива. Нима бяха пазили в тайна изчезването на Прр’т-зевисти?

— Предварителният разпит е към края си, изследовател Трр-гилаг — все така спокойно каза Върховният. — Ще останете тук за допълнителни въпроси. Върховният съвет ви благодари за времето, което му отделихте.

— За мен беше чест, върховни вожде — отговори Трр-гилаг. Докато се изправяше, внезапно усети, че езикът му премалява. Думите вече бяха казани и нямаше начин да ги върне назад. Ако се съдеше по изражението на говорителя Квв-панав, Трр-гилаг скоро щеше да изчезне като тях.

 

 

Изслушаха се още показания и говорителите се оттеглиха за обяд. И тогава се случи онова, от което се страхуваше най-много.

— Извикан сте в частния кабинет на Върховния вожд — му каза един старейшина. — Последвайте ме.

— Слушам — тихо въздъхна Трр-гилаг.

Пътуването във вагона беше самотно и дълго (всъщност не повече от половин хилядоразкрач), по пуст подземен тунел, свързващ залата на Върховния съвет с главните административни сгради на комплекса. Накрая стигнаха и отново се изкачиха на повърхността. Трр-гилаг последва старейшината до сложно украсена врата с големи дървени халки вместо обичайните звънци. Изглеждаше много стара.

— Влезте — каза старейшината. Трр-гилаг дълбоко си пое дъх, хвана древната халка и отвори вратата.

Озова се в малка дневна — без маси, само с няколко кресла. Очакваха го трима зхиррзхианци — Квв-панав, говорителят на Дхаа’рр, Хгг-спотиб, говорител на Кеера’рр, както и самият Върховен вожд. Никой не го гледаше с особено благоразположение.

— Влезте, изследовател — сухо каза Върховният вожд и посочи към редицата плодове кавра, наредени на лавицата до вратата. — Предполагам, че познавате говорителите на клановете Дхаа’рр и Кеера’рр.

— Да, върховни вожде — каза Трр-гилаг и любезно им кимна. После взе един от плодовете, разполови го с режещите ръбове на езика си и го изхвърли в контейнера за отпадъци. — С какво мога да ви бъда полезен? — попита той и избърса ръцете си в оставената до лавицата кърпа.

— Пленниците са в комплекса — каза му Върховният вожд. — Подготвят ги за разпит в медицинския център.

— Разбирам — каза Трр-гилаг. Лично той бе инструктирал лечителите да оставят другопланетяните да се оправят от шока от кацането, преди да ги преместят. Всъщност трябваше да го предупредят при подобна операция. Но като се имаше предвид ситуацията, в която се намираше, нямаше нищо чудно, че са го оставили в неведение. — Как са понесли пътуването от космодрума?

— Уведомиха ме, че са почти без сили, но метаболизмът им е стабилен — каза Върховният. — Надявам се, че след няколко стоудара ще мога да говоря с тях — добави той и погледна Трр-гилаг. — Преди това обаче говорител Квв-панав има някои въпроси за показанията ви тази сутрин.

— И по-точно, за небивалото разгласяване на секретна информация. — Гласът на Квв-панав беше заплашителен. — Искам да чуя какво знаеш за инцидента с Прр’т-зевисти на Доркас. И как си научил.

— Малко преди да напуснем Базов свят дванадесет разговарях с брат си, командир Трр-мезаз — отвърна Трр-гилаг. — Той ми каза, че резенът от фссс-органа му бил заловен, а самият Прр’т-зевисти оттогава не бил виждан. Това е всичко.

— Командир Трр-мезаз спомена ли, че този инцидент трябва да се пази в тайна?

Опашката на Трр-гилаг трепна.

— Не, говорителю.

— А по принцип приемаш ли разговорите с военни за нещо, което може да се разгласява нашироко? — продължи да настоява Квв-панав.

— В никакъв случай, говорителю — каза Трр-гилаг. — Винаги съм смятал подобна информация за поверителна и от първостепенно значение.

— И въпреки това просто я подхвърли ей така, без изобщо да се замислиш?

Трр-гилаг го погледна право в очите.

— Не мисля, че показанията пред Върховния съвет са празни приказки, говорителю.

— Съгласен съм — обади се говорителят Хгг-спотиб от креслото си, разположено от другата страна на Върховния вожд. — Всъщност позволявам си да отбележа, че мнозина говорители се питат защо е трябвало да научат за този инцидент благодарение на неволно изтърваните думи на някакъв млад изследовател. Някой може да си помисли, че Дхаа’рр се опитват да запазят жизненоважна информация само за себе си в името на личните си цели.

— Смъртта на старейшина от Дхаа’рр е личен проблем на клана Дхаа’рр — изръмжа Квв-панав. — А не клюка, която да се използва като повод за празни приказки.

Зениците за дневно виждане на Хгг-спотиб видимо се свиха.

— Да не би да искате да кажете, че членовете на Върховния съвет не правят нищо друго, освен да дрънкат празни приказки?

— Въпросът какво прави съветът няма никакво значение — рязко отговори Квв-панав. — Заседанието се наблюдаваше най-малко от две хиляди старейшини, без да се броят правителствените. И благодарение на този бъбрив млад глупак сигурно вече всички старейшини са запознати с новините.

— Малко преувеличавате, говорителю Квв-панав — меко възрази Върховният. — Много добре знаете, че нищо, което е свързано с военни действия, не може да бъде личен проблем на един род или клан. Освен това, първото изтичане на тази информация вероятно е станало преди четири завъртания, когато изследователят Трр-гилаг е научил за изчезването на Прр’т-зевисти. Линията, по която се е провеждал разговорът, се е поддържала и от старейшина без почти никакво право на достъп до секретна информация.

— Така значи — каза Квв-панав и хвърли студен поглед към Трр-гилаг. — Можеше да се очаква.

— Вероятно — продължи Върховният. — Но преди да се направите на ужасно възмутен, нека отбележа следното. Трр-гилаг е използвал обикновена линия, защото кланът Дхаа’рр не е намерил подходящ старейшина, който да заеме мястото на Прр’т-зевисти. При това, позволете ми да прибавя, цели две завъртания след изчезването му.

Този път се свиха зениците на Квв-панав.

— И откъде знаете това, върховни вожде?

Той посрещна погледа му, без да мигне.

— Върховният род наблюдава всички цивилни връзки между зхиррзхианските светове и въоръжените сили още от първия ни контакт с хората.

Квв-панав погледна към Хгг-спотиб.

— Не помня да сте се допитвали до Съвета за подобно нещо, върховни вожде.

— Защото не съм. Реших, че е от значение за безопасността на зхиррзхианците, и затова действах, без да се консултирам със Съвета. Което е мое право, а в случая — и задължение.

— Не мисля, че всички говорители ще приемат подобно тълкуване на Съглашенията — каза Квв-панав. — Може да се приеме — ще парафразирам своя колега Хгг-спотиб, — че правителството се опитва да запази жизненоважна информация за себе си. В името на личните си цели.

— Внимавайте, говорителю — със спокоен глас го предупреди Върховният. — Безпочвените обвинения могат да бъдат също толкова опасни, колкото и изтичането на поверителна информация.

— Както и непристойното поведение — контрира Квв-панав. После хвърли поглед към Трр-гилаг, сякаш едва сега си даваше сметка, че на този спор на високо равнище присъства и нископоставен свидетел. — Но сега не е време за подобни разговори — прибави той. — Да видим дали нашите пленници ще са в състояние да отговорят на няколко въпроса.

— Да — каза Върховният. — Свързочник?

Появи се старейшина.

— Да, върховни вожде?

— Проверете в медицинския център дали всичко е готово.

— Слушам.

Трр-гилаг се прокашля.

— Бих искал да напомня на Върховния вожд, че пленниците ни все още са твърде слаби — каза той. — При по-силен натиск може да умрат.

— Още една причина да ги разпитаме при първа възможност — отвърна Върховният. — Във всеки случай, решението вече зависи от изследовател Нзз-ооназ.

Опашката на Трр-гилаг започна да се извива по-силно.

— Това означава ли, че съм отстранен от длъжността говорител на мисията? — попита той, само колкото да получи официален отговор.

— Бъди благодарен, че изобщо оставаш в нея — ядно каза Квв-панав. По тона му личеше, че лично той е против точно такава развръзка. — Според всички закони, бягството на пленника би трябвало да ти довлече нещо повече от понижение. Най-малкото обществено порицание, ако не и обвинение в углавно престъпление.

Старейшината отново се появи.

— Всичко е готово, върховни вожде — каза той. — Лечителите и специалистите-ксенолози ви очакват.

— Добре — рече Върховният вожд, изправи се и кимна на тримата. — Да вървим.

Оказа се, че медицинският център е малко по-компактен вариант на помещението на Базов свят дванадесет, което техниците набързо бяха преправили на затвор за Фелиан Кавана. Двамата пленници лежаха на подвижни легла в средата на стаята, покрити със защитен стъклен купол. Четиридесетина зхиррзхианци стояха пред всевъзможни измервателни уреди покрай стените или се тълпяха около купола и наблюдаваха другопланетяните. Недалеч от стъклото Трр-гилаг забеляза Свв-селик и Нзз-ооназ заедно с мнозина от техниците и лечителите, които бяха с него на Базов свят дванадесет. Само неколцина приличаха на говорители от Върховния съвет.

Трр-гилаг забеляза още един зхиррзхианец, когото не беше виждал от няколко цикъла. Глл-боргив, ксенолог от клана Дхаа’рр.

— Изследовател Нзз-ооназ ще проведе разпита — каза Върховният, след като застаналият до вратата техник им подаде свързана с преводач слушалка. Те се насочиха към купола. Тълпата почтително им направи път. Известно време Върховният вожд се взираше в другопланетяните, след което кимна на Нзз-ооназ. — Можете да започнете.

— Слушам, върховни вожде — отвърна Нзз-ооназ. Виждаше се, че е неспокоен. — В краткия период, докато бяха в съзнание на Базов свят дванадесет, установихме, че поне отчасти говорят езика на нашия човешки пленник. Ще опитам първо с него.

Той още повече се приближи до купола и се прокашля.

— Пришълци от Мрач — започна той на човешки език. — Аз съм Нзз-ооназ — Флии’рр. Чувате ли ме?

В продължение на дванадесет стоудара не се случи нищо. След това един от другопланетяните бавно отвори очи.

— Чувам — каза той. Гласът му едва се долавяше. Миг по-късно отговорът беше повторен от преводача в ушните отвори на Трр-гилаг. — Аз съм Ухраус. Посланик на мрачанците.

— „Посланик“ ли каза? — промърмори Хгг-спотиб и притисна по-силно слушалката.

— Да — намръщено потвърди Трр-гилаг. Според доклада на военните, които го бяха заловили, другопланетният кораб бе открил огън срещу тях със същите оръжия срещу старейшини, каквито бяха използвали и хората.

Мислите на Нзз-ооназ явно се въртяха около същото.

— Често ли се случва мрачански посланици да атакуват другопланетни кораби при първата им среща? — попита той.

Няколко мига мрачанецът празно гледаше насъбралата се около него тълпа. „Почти като актьор, който преценява публиката преди да започне представлението си“ — помисли си Трр-гилаг.

— Дойдохме да ви предупредим — най-сетне прошепна другопланетянинът и уморено затвори очи. — И да ви предложим съдействие в борбата ви срещу Мирначийм-хайийя.

Нзз-ооназ въпросително погледна към Трр-гилаг, който отрицателно махна с език. Изразът не му говореше нищо.

— За какви Мирначийм-хайийя говорите? — попита Нзз-ооназ.

— Мирначийм-хайийя са онези, които се опитват да властват над всичко, до което се доберат — отговори мрачанецът. — На техния език това означава Завоеватели без причина — той отвори очи и отново ги затвори. — Хората.

Завоеватели без причина. Трр-гилаг повтори думите наум, за да усети значението им. Наистина бе зловещо.

— Оценяваме вашето предупреждение — каза Нзз-ооназ. — Какво съдействие предлагат мрачанците?

— Мрачанците се нуждаят от помощта ви — прошепна другопланетянинът. Гласът му беше отслабнал още повече. — Имаме нужда от вашата… — той с мъка си пое дъх — помощ.

— Какво съдействие предлагат мрачанците? — повтори Нзз-ооназ.

Отговор не последва.

— Лечител? — Нзз-ооназ погледна през рамо към една от конзолите.

— Пак заспа — докладва лечителят. — Изглежда, че метаболизмът му отново отслабва. Да се опитам ли да го събудя?

Нзз-ооназ въпросително погледна Върховния вожд.

— Нека не рискуваме — каза Върховният. — Оставете ги да спят. По-късно ще продължим разпита. Искам да са под непрекъснато наблюдение, както от лечителите, така и от старейшини.

— Слушам — каза лечителят, направи знак на един от техниците и продължи да дава команди през конзолата.

Квв-панав се приближи към Върховния.

— Бих искал да продължим разговора си от последното завъртане — каза той. Гласът му беше тих, но настойчив.

— Не е необходимо — отговори Върховният и се обърна към Хгг-спотиб. — Сигурен съм, говорителят Хгг-спотиб няма да отрече, че този контакт далеч надхвърля правомощията на клановете, които първи се срещнаха с хората. Или може би е по-правилно да ги наричаме хора-завоеватели — мрачно се поправи той и погледна спящите другопланетяни. — Това май е по-точното название. Във всеки случай, назначавам Глл-боргив Дхаа’рр в проучвателната група.

— Протестирам, естествено — каза Хгг-спотиб. — Дхаа’рр по никакъв начин не са пострадали от която и да било от тези раси. Ако трябва да се назначат още изследователи, те би трябвало да са от клана Какк’рр. Те поне имат заслугата за залавянето на мрачанците.

— Вече обсъдих въпроса с говорителката на Какк’рр — каза Квв-панав. — Нямат подходящ изследовател. Ето защо тя се съгласи да прехвърли това право на Дхаа’рр, Както неотдавна се изрази Върховният вожд, нищо, което е свързано с военни действия, не може да е личен проблем на един род или клан.

Трр-гилаг притисна език към небцето си и се насили да запази мълчание. По обясними причини общността на зхиррзхианските ксенолози беше малобройна, но той можеше да посочи поне трима експерти от клана Какк’рр, които се намираха на един език разстояние. Явно включването на представител на Дхаа’рр бе политическо, а не научно решение.

— Кланът Какк’рр все пак протестира — каза Хгг-спотиб с тон, показващ, че разбира поражението си. — А какво ще кажете за изследовател Трр-гилаг?

— Дхаа’рр настоява за пълно разследване — намеси се Квв-панав, преди Върховният да успее да отвори уста. — Обстоятелствата около бягството на човека — на човека-завоевател — трябва да се изяснят.

— Искането ви не е уместно — каза Върховният. — В момента една комисия проучва всички записи от Базов свят дванадесет. Докато тя не излезе със становище, на изследовател Трр-гилаг ще му бъде разрешено да наблюдава всяка дейност, свързана с мрачанците.

— Но не и да разговаря с тях — не отстъпваше Квв-панав.

— Разбира се, ще се спазва съответният протокол. Той ще може да задава въпроси с посредничеството на изследовател Нзз-ооназ. — Върховният погледна Трр-гилаг. — Приемате ли тези ограничения?

Като че ли имаше право на избор!

— Да — отговори Трр-гилаг, а опашката му засрамено потрепера. Свв-селик бе допуснал Тоо’рр да се лишат от доминиращото си положение в мисията, като позволи на човека да се доближи прекалено много до пирамидата на старейшините. А сега грешката на Трр-гилаг лиши клана Кеера’рр от мястото на говорител.

„Колко ли време ще мине, докато Нзз-ооназ направи своята грешка и Квв-панав не започне да настоява Глл-боргив и кланът Дхаа’рр да поемат ръководството в свои ръце?“ — чудеше се Трр-гилаг. Не вярваше, че ще трябва да чака прекалено дълго.

— Май имаш да добавиш нещо, изследовател — предизвикателно се обърна към него Квв-панав.

— Не — отговори Трр-гилаг и решително се извърна. Всякакви по-нататъшни спорове щяха да са допълнителни доводи да го изхвърлят от мисията. — С разрешението на Върховния вожд, бих искал да напусна комплекса за известно време.

— А другопланетяните? — попита Върховният. — Ако се събудят, ще сте нужен.

Значи Върховният все още го смяташе за съществен член на групата, независимо от мнението на Квв-панав. Това поне беше нещо.

— Ако можем да се осланяме на опита си от пътуването, те ще спят поне още четири или пет тентарка — каза Трр-гилаг.

— Добре тогава. Можете да вървите, но не желая да се отдалечавате на повече от няколко стоудара разстояние от това помещение. И не забравяйте да обновявате данните за местонахождението си с храма на върховния род.

— Слушам — каза Трр-гилаг и излезе.

— Още едно нещо — разнесе се зад него тихият глас на Върховния.

— Да? — Трр-гилаг обърна изненадан. Не беше усетил, че Върховният го е последвал.

— Има някои неща, които вие и вашата група не трябва да разгласявате публично.

Трр-гилаг трепна. Да, Прр’т-зевисти.

— Напълно ви разбирам. Ще внимавам да не споменавам нищо извън границите на комплекса.

— Сигурен съм, че разбирате за какво говоря — продължи Върховният вожд, сякаш не го беше чул. — Истории, които пораждат слухове и страх. Дори паника, особено сред онези, които не са запознати с всички контрамерки, които предприема Върховното командване. — Той впери твърд поглед в Трр-гилаг. — Нямам предвид само извън правителствения комплекс.

Трр-гилаг се намръщи. Какво, в името на осемнадесетте свята, имаше предвид Върховният?

И изведнъж се сети. КИОРО. Човешкото супероръжие. Разглобено много отдавна, ако се вярваше на техния пленник, а отделните му части — скрити на сигурно място на няколко планети от империята им. Ако им дадяха възможност да съберат тези части и да ги сглобят отново във функциониращо оръжие…

Върховният вожд продължаваше да изучава лицето му.

— Разбирате какво имам предвид.

— Да — каза Трр-гилаг. Езикът му трепереше. Естествено, че разбираше. Ако възникнеше дори най-малкото подозрение, че врагът разполага с оръжие, срещу което те не могат да се противопоставят по никакъв начин…

Той погледна изпитателно Върховния. Чак сега съзнанието му регистрира думите му. „Не само извън правителствения комплекс…“

— Мога ли да ви запитам — внимателно започна той — кои зхиррзхианци са запознати с проблема?

— Аз — каза Върховният. — Някои от висшите офицери във Върховното командване, бившите Върховни вождове и може би около тридесет старейшини с достъп до най-секретна информация. Освен вашата група естествено.

Трр-гилаг силно притисна език към небцето си.

— А Върховният съвет?

Върховният вожд беше достатъчно прям:

— Не смятам, че е уместно да бъдат в течение. Поне засега.

— Разбирам — промърмори Трр-гилаг. Изведнъж всичко му се изясни. Разбра защо са тези трескави опити да се пробие защитата и да се блокират човешките светове.

Върховното командване не се стремеше да завладява нови територии, а отчаяно се опитваше да залови един или повече компоненти от КИОРО преди хората да успеят да сглобят оръжието.

А Върховният се опитваше също така отчаяно да не допусне зхиррзхианското общество да изпадне в истерия при мисълта за масово унищожение, което беше надвиснало над него. И ако това означаваше скриване на истината от Върховния съвет, подобно деяние беше оправдано.

— Разбирате положението — каза Върховният. — Бих могъл да изолирам вас и цялата група по някакъв начин, но това би довело до нежелателно любопитство и неудобни въпроси. Засега сте свободен. Но ако споменете дори думичка пред някого, ще пострадате не само вие, а и целият ви род. Ясен ли съм?

— Напълно — успя да отговори Трр-гилаг. — И ако ми позволите да отбележа, няма нужда да ме заплашвате. Разбирам необходимостта да се избегне паниката точно толкова добре, колкото и вие.

— И къде смятахте да идете? — попита Върховният.

— Просто да хапна нещо — отговори Трр-гилаг. — Наблизо има едно заведение — „Раят за лакомника“. Мислех да намина там.

— Много добре. Но не забравяйте какво ви поръчах — да не се отдалечавате много от комплекса. Може би у тези мрачанци се крие ключът към нашето оцеляване пред лицето на хората-завоеватели.

Оцеляване. Никой от досегашните Върховни вождове, изправил се срещу агресивна другопланетна раса, не бе говорил за оцеляване, а само за победа. Поне според историята.

Но никой от досегашните им врагове не бе разполагал с оръжие като КИОРО.

— Разбирам — тихо каза Трр-гилаг. — Ще бъда наблизо.