Тимъти Зан
Наследството на завоевателите (13)

13.

В тъмната стая гласът на Осемнадесети се появи сякаш от нищото.

— Говорителят на Дхаа’рр идва.

— Благодаря. — Върховният вожд остави писалката си до слабо светещия монитор на четеца и завъртя креслото си към вратата. — Виждате ли го?

— Не, откакто напусна сградата на говорителите. Но и той не може да види нас.

— Гледайте да останете невидими — предупреди го Върховният. — Особено тук. Всеки, който знае за тази стая и за тайните й, е останал с впечатлението, че тук не могат да проникнат старейшини.

— Няма да ни види — увери го Осемнадесетият. — Успех.

Върховният вожд пое дълбоко дъх, опитвайки се да се успокои. След малко на вратата тихо се почука.

— Влезте.

Вратата се отвори и на прага се появи тъмна фигура. Силуетът й се очертаваше на фона на светлия коридор зад нея.

— Искали сте да ме видите, върховни вожде? — разнесе се гласът на говорителя Квв-панав.

— Да, говорителю. Моля, седнете.

Квв-панав влезе в стаята, като не пропусна да затвори вратата.

— Май осветлението нещо не е наред — сухо коментира той, като пристъпи в слабо осветения кръг около монитора и седна на креслото за посетители. — Немарливост на поддържащия персонал?

— Намирам тъмнината за предразполагаща към размисъл — отговори Върховният вожд. — Чухте ли новините от Грий?

— Какви новини? — с безизразен глас попита Квв-панав.

— За изследователя Трр-гилаг — Кеера’рр. Сключил предбрачно споразумение с дъщеря на Дхаа’рр. Преди няколко тентарка е станал инцидент. Определени представители на вашия клан се изказват доста положително. Ставаше въпрос за нещо свързано с бързо мислене в сложна ситуация.

— Пълни глупости — не издържа Квв-панав. — Знаете го много добре. Изобщо не вярвам, че Трр-гилаг е имал нещо наум, стреляйки в онзи поток. Ако се е целел в нещо — а и това не ми се вярва, — то е било в някой чиг. Станалото там е просто щастлива случайност и нищо повече.

Върховният вожд сви рамене.

— Вероятно. И все пак е стрелял във водата. Никой от присъстващите там не отрича, че облакът пара е бил важен фактор за бързото отстраняване на проблема. Виждал съм какви арбалети използват чиг — няколко точни попадения спокойно могат да свалят лек летателен апарат като совалка. Всъщност две от четирите лазерни оръдия вече са били извън строя, когато Трр-гилаг е направил своя ход. И, разбира се, е предпазил Клнн-даван-а. С други думи, много впечатляващи действия. Особено за някой, който не е обучаван за воин.

— Ако сте ме повикали да ме дразните с триумфите на някакъв Кеера’рр — изръмжа Квв-панав, — моля да ме извините, върховни вожде. Ако имате да ми казвате нещо по същество — моля. Вече е късно, а и времето ми е скъпо.

— Имам предвид нещо съвсем просто, говорителю — каза Върховният. — Независимо дали е случайност, или късмет, факт е, че сега престижът на Трр-гилаг е много по-висок, отколкото преди да се случи този инцидент. Особено престижът му сред онези Дхаа’рр, които са били под прицелите на чигските арбалети. А аз оставам с впечатлението, че последното нещо, което ви трябва точно сега, е някой от рода Трр да повдигне своята репутация.

Известно време Квв-панав мълча. Лицето му беше абсолютно безизразно.

— Интересно предположение — най-накрая каза той. — Имате ли някакво предложение към него?

— Съвет и предложение едновременно — каза Върховният. — Предполагам, че в момента търсите подходящ повод да развалите предбрачното споразумение между Трр-гилаг и Клнн-даван-а. Какво ще кажете, ако майката на Трр-гилаг е едновременно побъркана и престъпник?

Квв-панав леко подскочи.

— Това истина ли е?

— Не, не е. Но вярвам, че подобно впечатление може да се създаде. Всъщност тя вече направи първите крачки в наша полза. Решила е, че не желае да стане старейшина.

— Разбирам — каза Квв-панав. — Предполагам, че това е проявата на лудост. А престъплението?

— То ще произтече от наемането на някой, който да открадне нейния фссс-орган от родовия й храм. Така че да може да го унищожи.

— Нима? И как ще открие някой, който да е склонен да го направи?

— Очевидно тя няма никаква представа как. — Върховният вожд мрачно се усмихна. — Ето защо кланът Дхаа’рр ще й предложи услугите си.

Очите на Квв-панав започнаха да шарят из стаята, сякаш се съмняваше, че разговорът се подслушва.

— Ако това е някаква шега, тя е напълно безвкусна — спокойно каза той. — Дхаа’рр не обират храмове. Нито за Кеера’рр, нито за никого.

— О, но тя няма да научи, че крадците са Дхаа’рр — увери го Върховният. — Тя няма да узнае абсолютно нищо за тях. Дори че са наемни крадци.

— Тогава защо в това да се въвличат Дхаа’рр? Защо вие сам не си уредите нещата?

— Защото никой от върховния род не е способен да се справи с подобна деликатна задача. Поне никой, комуто бих могъл да се доверя напълно. Със сигурност никой, който после да може да изчезне в земите на Дхаа’рр, да кажем, без да бъде забелязан. Без никакви доказателства и без лица, които Трр-пификс-а да може да разпознае, никой няма да повярва на историята й.

Отново мълчание.

— За мен това си остава една безвкусна шега — каза Квв-панав. — Но ще си позволя да й се посмея. Продължавайте.

— Отново имам предвид нещо съвсем просто. Ще изпратите двама или трима от вашите най-доверени хора в дома на Трр-пификс-а недалеч от Тръстиковото село. Те ще се представят за членове на някаква несъществуваща организация, бореща се приемането на старейшинството да бъде въпрос на личен избор, и ще й предложат да й донесат нейния фссс-орган. Тя ще се съгласи и те ще направят необходимото. Точно тогава ще се намесят правителствени части, които ще овладеят положението и ще предявят обвинение срещу нея.

— Твърде рисковано — изсумтя Квв-панав. — Дори да няма никакви преки доказателства, може да се разчуе и някои да повярват на историята й.

— Ето защо нищо няма да се разчуе — кимна Върховният. — Воините ще се намесят достатъчно бързо, за да не допуснат унищожаването на нейния фссс-орган и така да предотвратят евентуалното повдигане на по-сериозно обвинение. След това… — той махна неопределено с ръка. — Помислих си, че от състрадание ще пожелаете да използвате влиянието си и ще убедите Върховния съвет тихомълком да оттегли обвиненията.

— И в замяна — също толкова тихо отменяне на предбрачното споразумение?

— Именно.

— Интересно — промърмори Квв-панав, като замислено търкаше бузата си. — Предлагате сделка.

— Разбира се, вие не бихте искали да има свидетели на станалото. Трр-пификс-а живее сама в изолиран район, но винаги трябва да имаме предвид старейшините. За щастие, има само един родов храм — този на Фрр — чиито старейшини могат да стигнат до дома й. В избраното време един от моите подчинени ще предложи открит дебат върху някакъв въпрос, който живо интересува старейшините — да кажем, за растящия брой пирамиди или за възможностите за откриване на нови работни места. Дебатът ще се състои в територията на Кеера’рр, някъде между земите на Трр и Фрр. Това ще ви предпази от нежелани свидетели на кражбата и развръзката на операцията.

— Сигурно. — Квв-панав го погледна. — Много интересно предложение, върховни вожде. Ясно е какво ще получи Дхаа’рр. Сега ми кажете вие какво ще спечелите от всичко това.

Върховният сви рамене. Идваше ред на сложната част — да убеди Квв-панав, че само по себе си това събитие е достатъчно важно, за да засегне и висши интереси.

— Върховният род може да спечели две неща. Първо, ще неутрализира Трр-пификс-а и нейните опасни идеи преди те да могат да получат разпространение. Това е основният проблем, който искам да реша колкото е възможно по-бързо.

— Не вярвам някой да й обърне особено внимание — изсумтя Квв-панав. — Не и по време на война.

— Точно обратното. Разгарът на войната е именно онова благоприятно време, в което подобни идеи спечелват по-широка публика — възрази Върховният. — При положение, че народът непрекъснато е свидетел как всяко завъртане десетки зхиррзхианци стават старейшини — при това мъчещи се дълго време в шока от дългото пътуване назад, — ще се намерят и такива, които ще откликнат на въпроса за основния смисъл и полза от старейшинството. И последното нещо, което можем да си позволим, е една обикновена, разумна възрастна жена да започне да пита за правото си да се откаже да стане старейшина.

— Вероятно — каза Квв-панав. — Но все още ми се струва не особено вероятно.

— Доверете ми се — вече е имало достатъчно много прецеденти в историята ни. Няма да навлизам в детайли. И на второ място, склонен съм да разглеждам предложената помощ като цена за едно по-благотворно сътрудничество от страна на Дхаа’рр във войната срещу хората-завоеватели.

Лицето на Квв-панав потъмня.

— Обвинявате Дхаа’рр, че работят против интересите на зхиррзхианците?

— Не точно против — каза Върховният. — Но вие имате свои собствени интереси. Те невинаги съвпадат с моите. Или с интересите на зхиррзхианския народ като цяло.

Квв-панав се усмихна.

— Още сте раздразнен от настояването ми в предстоящата експедиция при мрачанците да бъде представен и Дхаа’рр, нали?

— Честно казано, да. — Върховният си позволи в гласа му да се проявят нотки на раздразнение. — Това беше против общоприетите правила и двамата го знаем много добре. Освен това имам предвид и различните ви политически машинации, насочени към върховното командване и целящи промени в командването на някои части в полза на Дхаа’рр, Това е абсолютно неприемливо по което и да е време и потенциално опасно по време на война. Ще добавя непреставащия натиск върху правителството да ви осигури достъп — само на вас — до засекретена военна информация.

— Част от която не би трябвало да бъде толкова засекретена — не пропусна да забележи Квв-панав.

— Имате право на мнение. Въпреки това подобни решения се вземат от върховното командване и от мен. Очаквам да приемете това мое право като част от сделката.

Квв-панав отново потърка бузата си.

— Не зная, върховни вожде. Искате прекалено много срещу простото отменяне на едно предбрачно споразумение.

— Сигурно. Предполагам, че тепърва трябва да решите наистина колко неприятно е то. И колко неприятно ще се стори на останалите лидери на клана и на старейшините.

Нещо трепна на лицето на другия — почти незабележимо, но беше невъзможно да се сбърка… и Върховният разбра, че е победил. Дори говорителят Квв-панав, привидно най-влиятелният в своя клан, не можеше да избяга от натиска и влиянието на собствените си старейшини. Старейшини, така закотвени към собствените си традиционни виждания и обичаи, както и към родовите си храмове.

— Предлагате ми много неизгодна сделка — каза говорителят. — Съгласен съм със следното: ще престана да се опитвам да сменям компетентни командири с представители на Дхаа’рр и в бъдеще ще престана да настоявам за пълен достъп до засекретена информация. Това достатъчно ли е?

— Мисля, че да — отговори Върховният. — Уведомете ме, когато сте готов да действате.

— Мога да ви кажа още сега — каза Квв-панав. — След две завъртания.

— Наистина ли? — Върховният изглеждаше изненадан. — Толкова скоро?

— Вие сам казахте, че трябва да стане колкото се може по-бързо — напомни му Квв-панав. — Точно в момента разполагам с хора, способни да извършат моята част от операцията и да изчезнат за известно време. Освен ако, разбира се, не се появят проблеми около подготовката на открития дебат — лукаво се усмихна той.

Върховният отвърна на усмивката му.

— Надали. Обявата ще се появи след един тентарк.

— Добре. — Квв-панав се изправи и любезно кимна. — Две завъртания, броено от този момент.

— С нетърпение чакам да разбера как е преминало всичко.

— Ще ви изпратя доклад — сухо каза Квв-панав. — Лека нощ, върховни вожде.

— Лека нощ, говорителю Квв-панав.

Вратата се затвори. Известно време в стаята цареше тишина.

— Интересен тип — отбеляза Осемнадесетият в тъмното.

— „Интересен“ не е точната дума, която бих употребил — изръмжа Върховният, все още вперил поглед във вратата.

— Може би арогантен? — предложи Двадесет и вторият. — Или безскрупулен?

— Това е по-точно — съгласи се Върховният. — Забелязахте ли как уж прие условията ми, като всъщност не обеща да ги спазва?

— Естествено — каза Осемнадесетият. — Отсега нататък само компетентните командири ще бъдат неуязвими за политическите му машинации. Разбира се, той определя компетентността им.

— А отказът от пълен достъп до засекретена информация означава, че той все още може да настоява за личен достъп до нея — добави Седмият.

— Това няма да го огрее особено — изръмжа Двадесет и осмият. — Върховното командване знае точно толкова добре, колкото и ние, какви могат да бъдат последиците от разгласяването на съществуването на КИОРО.

— Но също така знаят, че не можем да пазим тайната завинаги — тихо отбеляза Четвъртият. — Рано или късно истината ще излезе наяве.

— Не и преди да поставим хората-завоеватели в безизходно положение — твърдо заяви Върховният. — Необходим ни е контрол само върху един от елементите на КИОРО, за да направим оръжието им неизползваемо.

— Номерът е как да разберем дали сме установили такъв контрол — измърмори Двадесет и вторият. — В противен случай рискуваме да разпръснем войските си до такава степен, че да ги направим на практика безполезни.

— Не можем да направим повече от онова, което можем — философски заключи Осемнадесетият. — Във всеки случай, това ще елиминира пречките, предизвикани от говорителя Квв-панав и необикновеното му любопитство. Ще успееш ли да се подготвиш за две завъртания?

— Без проблем — увери го Върховният. — Дебатът вече е планиран. Трябва само да обявя кога и къде ще се проведе. Говорих и с военните за другата част от операцията.

— Добре — каза Осемнадесетият. — Значи ни остава само да чакаме.

— Да — мрачно се съгласи Двадесет и вторият. — И да се надяваме, че ще се справим с хората-завоеватели също толкова лесно, колкото с Квв-панав.