Тами Хоуг
Виновен като греха (11)

Глава 10

— Той цитира Оливър Уендъл Холмс, Робърт Броунинг, Уилям Блейк, Томас Кембъл и мечето Йоги? — възкликна Камерън, докато се настаняваше до дългата маса с чаша кафе в едната ръка и поничка в другата. — Няма смисъл.

В осем сутринта заседателната зала беше студена като фризер. Явно никой не смяташе за необходимо да затопля съдилището през нощта. Беше необходимо поне половин ден, за да се затопли цялата сграда.

— Или някой от поддръжниците на Райт — предположи Руди. Беше настоял да има отделна маса. Ползваше се с благоволението на Гленденинг и се чувстваше уверен, докато следеше делото отстрани, а Виктор Франкен най-после си беше отишъл, услужливо освобождавайки мястото. Не всичко беше наред, но Стович нямаше от какво да се оплаква.

— Може да е бил някой от студентите на Райт — каза Мич. Беше отклонил поканата да седне, вместо това бавно обикаляше край масата. — Елън, вчера си се срещнала с „Фантастичните каубои“. Какво е чувството ти?

— Не знам — отвърна тя, вземайки сладкиш с къпини. Беше изтощена. През последните денонощия бе спала общо осем часа и реакциите й бяха забавени. — Вчерашната поща беше върху бележката, затова предполагам, че е била пусната преди два часа вчера следобед. — Тя повтаряше това, което беше казала снощи на един полицай, после на още няколко. — Ако е бил някой от „каубоите“, трябва да е дошъл до къщата ми веднага след срещата ми с тях.

— Моите хора ще разпитат съседите ти, дали са забелязали някого около къщата ти вчера.

И вероятно нямаше да научат нищо. Съседите й бяха работещи хора и по цял ден бяха в „Харис“ или в Минеаполис. Съществуваше вероятността някой да си е бил у дома и да е надникнал през прозореца точно в този момент, но тя не се надяваше на това. От понеделник насам чувството на безпокойство не я беше напуснало.

Постоянно си припомняше нощта в понеделник, когато внезапно се събуди и Хари ръмжеше, последвалото телефонно обаждане, сетне новината, че Джош си е у дома.

Тя изреди всичко това пред Мич. На пръв поглед нищо не се бе случило. В дома й никой не беше нахлул. Сигурно бяха сбъркали номера, когато й се обадиха по телефона. Въпреки това изпитваше безпокойство.

Той спря да крачи и се обърна към нея.

— Телефонният ти номер в указателя ли е?

— Да, с инициалите ми — Е. Е. Норт.

— Снощи се обадиха и на мен — призна той. — По клетъчния телефон — номер, който малцина знаят. Мъжки глас прошепна: „Невежеството не е невинност, а грях.“ Щом затвори, ми се обадиха за отвличането в Кемпиън.

— Да не се опитваш да кажеш, че този лунатик е някой, който познаваш? — обезпокои се Руди.

— Не. — Мич поклати глава и стисна устни. — Нашият човек е имал смелостта да се обади на тъща ми и да поиска номера от нея. Помислих си дали не е успял да измъкне номера на Елън от някого. Сега разполагаме с двама души, които биха могли да идентифицират гласа.

Камерън загрижено погледна към Елън.

— Защо вчера не спомена за телефонното обаждане?

— Реших, че просто съм твърде изнервена. Джош се върна у дома. Бях заета с делото. Не помислих отново за това, докато не намерих бележката. Дори сега не съм убедена в нищо, вероятно си прав — мечето Йоги едва ли е в стила на Райт.

— Но може да е в стила на партньора му — възрази Мич. — Или може това да е представата му за шега. Не съм експерт, но тази бележка ми изглежда като останалите. — Тъй като вестниците писаха, че бележките на похитителя са разпечатани на най-обикновен лазерен принтер — обади се Камерън, — всеки ненормалник с достъп до лазерен принтер би могъл да го направи.

— Така е, но репортерите всъщност не са виждали бележките и не знаят шрифта. — Мич се отдалечи от масата и взе шубата, която бе захвърлил на един стол. — Ще видим какво ще кажат момчетата от лабораторията. Междувременно ще проверим съседите ти, Елън. Някой от тях може да е видял похитителя. — Личеше, че не разчита много на това. Надеждата се бе превърнала в рядка стока.

— Какви са последните новини от Кемпиън?

— Искат помощ — отвърна той, докато обличаше шубата си. — Нямат за какво да се заловят. Организирахме общ екип от хората на Стайгър, моите полицаи и агенти от Бюрото, които да работят по различни версии. Досега не са стигнали доникъде. Холоуманови не познават семейство Киркууд, Хана не е техен лекар. Пол не е техен счетоводител, момчетата никога не са се срещали. Общо между Дъстин и Джош са светлите коси, сините очи и възрастта. Щеше да е по-ясно, ако имаше сексуално насилие. Това е като някаква проклета игра на шах.

Руди бутна стола си назад и се изправи, подръпвайки колана на широките си панталони.

— Дръж ни в течение, Мич — важно изрече той.

— Да. Разбира се. Елън, искам да се обадиш в отдела, ако има други странни събития. Може да е нашият човек, може и да не е. Райт има много поддръжници. Не всички протестират пред Съдебната палата. Ти може да си вероятна мишена.

— Благодаря, че ми напомни — иронично изрече тя, но си спомни за Мегън, която лежеше в болницата заради този случай. Спокойно можеше да е мъртва сега. Ако бележката беше от съучастника на Райт, то това означаваше, че е избрана да бъде включена в играта, както Мегън е била набелязана.

— Казаха ли ти, че Карън Райт се прибра у тях вчера? — попита Мич, докато отиваше към вратата.

— У дома, но това е до къщата на Киркууд? — ужаси се Камерън.

— Това е единственият й дом — отбеляза полицаят. — Хората от Бюрото претърсиха всичко, а Градският съвет вдигна шум за разходите по настаняването й във „Фонтейн“, така че я отведохме у дома.

— Ами съучастникът? — попита Камерън. — Ако Карън знае нещо, тя също може да е в опасност.

— Пази я човек от Бюрото. Ще имаме късмет, ако това влечуго е достатъчно глупаво, за да отиде там.

— Безпокоя се за психиката й — каза Елън. — Сама ли е?

— Приятели се грижат за нея, а Теса Макгуайър, координаторът на жертвите, я контролира и докладва в кабинета ми. Все още ли се надяваш, че ще се обърне срещу Райт?

— Може да я загложди съвестта.

— Не бих разчитал на това, съветничке.

Камерън се обърна към Руди, когато Мич излезе, а Елън надникна от залата и помоли за още кафе.

— Има ли информация кой ще се заеме с делото сега, когато Франкен е мъртъв?

— Още не. Може да го отложат, докато не намерят заместник — отвърна той обезпокоен, че връзката му с това дело може да му попречи да заеме мястото на Франкен.

— Ако това се случи, можем да разчитаме, че адвокатите на Райт ще протестират — каза Елън.

Тя се върна и тръгна бавно покрай масата, очите й бяха приковани към натрупаните по делото документи — купища от изявления, заповеди за обиск, заповеди за арестуване, полицейски доклади. Двамата с Камерън бяха определили заседателната зала за своя „бойна стая“, където можеха да натрупат всичко и да го разгледат. Точно копие на скицата от „бойната стая“ в полицията бе залепена на стената.

Върху купчината вестници лежеше сутрешният брой на „Стар Трибюн“. Беше отворен на снимката на Джей Бътлър Брукс. Над нея пишеше: „Майсторът на криминалния роман се опитва да спаси живота на един съдия“. Елън го хвърли на бюфета.

— Райт има право на това изслушване без отлагане — отбеляза тя. — Обзалагам се, че ще разделят делата на Франкен между Уит и Грабко и ще намерят друг съдия, който да се справи с останалия поток, докато губернаторът не назначи заместник.

Руди въздъхна с облекчение.

— Кой замества сега адвоката на Райт?

Камерън вдигна рамене.

Елън поклати глава:

— По-късно ще се срещна с Денис. Може би той знае нещо, което ние не знаем.

— Можеш да си сигурна в това — мрачно отвърна Камерън. — Носят се слухове, че е разговарял дълго с клиента си след определянето на гаранцията вчера, и че когато е напуснал затвора, е изглеждал зле.

— Той току-що е загубил ценен клиент — изтъкна Руди.

Камерън се въздържа от коментар и погледна към Елън.

— Ще поговоря с него — изрече тя. — Но колко би могъл да ми каже, без да наруши законите на етиката?

— А колко може да запази за себе си, без да наруши законите?

— Информирай ме за това, което научиш — инструктира я Руди. — В какво положение се намираме за това прослушване?

— Имаме показанията на Мич и тези на Мегън за отвличането й — каза Камерън. — Няма да получим резултатите от ДНК от кръвта по чаршафа, в който Райт я беше завил, но вече разполагаме с кръвните групи — едната е като на О’Мали, а другата е като на Джош.

— Относно ситуацията с О’Мали — започна Елън, — както знаете, Райт беше арестуван, докато се опитваше да избяга от мястото на престъплението. Ако трябва да цитирам Мегън — няма накъде да мърда.

— Но какво ще стане с момчето? Засега имаме жертва, която не говори.

— Разполагаме с Рут Купър, свидетелката, която разпозна Райт като мъжа, когото е видяла на залива Райън в деня, когато открихме якето на Джош — обясни Камерън.

Руди издаде звук, който можеше да се сметне за недоволство или кашлица.

— Бях там. Наредените в редица мъже при разпознаването носеха шуби и слънчеви очила. Един добър защитник ще разбие твърдението на свидетелката.

— Може и да не е толкова сигурна за външния вид — отстъпи Елън, — но си спомнете, че тя разпозна и гласа.

— Разполагаме и с показанията на агент О’Мали за онова, което й е признал Райт относно Джош — изтъкна Камерън.

— Той каза, тя каза — изръмжа Руди.

— Тя е офицер от Бюрото.

— Тя е жертва. Не е безпристрастна свидетелка.

Елън вдигна глава:

— Може би е, а може и да не е. Смятам, че ще издържи докрай.

— Райт познава семейство Киркууд — продължи Камерън. — И няма сигурно алиби за времето, когато е изчезнал Джош. Твърди, че е бил в кабинета си, но засега никой не го е потвърдил.

— И какъв може да е мотивът му? — попита Руди.

— Не разполагаме с такъв, освен че играе някаква отвратителна игра — отвърна Елън. — Засега всичко, което можем да направим, е да го задържим. Не ни е необходим мотив до съдебния процес. Не трябва да забравяме, че до събота вечерта той дори не е бил заподозрян. Разследването едва сега започва.

Руди отиде до прозореца и погледна към протестиращите, които се събираха на тротоара.

— Изглежда, държиш всичко под контрол, Елън — каза той.

От месеци насам се носеха слухове, че хората от средната класа в окръга искат да го махнат и да го заменят с Елън Норт. Когато се настанеше на мястото на Франкен, пътят щеше да бъде разчистен за нея. Тя и поддръжниците й вероятно гледаха на този случай като на възможност да излезе на сцената. Той въздъхна дълбоко и си представи как ще заеме мястото на съдията, усещането беше толкова истинско, че усети черната роба върху костюма си.

— Знаеш ли, в сърцето си аз съм един стар окръжен адвокат — изрече той. — Когато заех този пост, нямаше такива случаи. Хората дори не заключваха вратите си. Оставяха децата да играят навън, без да се притесняват. Дийр Лейк беше един спокоен американски град.

Елън моментално разпозна речта. Беше я използвал преди осемнадесет месеца в едно дело на търговец на наркотици. Въздъхна пресилено и изкриви лице в гримаса на тъжен клоун.

— Дай най-доброто от себе си, Елън — посъветва я той. — Покажи пред избирателите си, че правиш всичко по силите си.

— Руди, казала съм ти поне сто пъти, че нямам намерение да се кандидатирам за поста ти.

И за сто и първи път той не я чу.

— Да, добре… — отвърна той, разхождайки се наоколо.

Когато отвори вратата, се появи Фийби с кана кафе в ръка.

— Гарет Райт има нов адвокат — лицето й беше пламнало от вълнение. Остави каната с кафе на масата. — Тежка артилерия — възкликна тя и гривните й издрънчаха. — Адвокатът Костело.

Камерън подсвирна.

— Наистина ли! Откъде Райт се е сдобил с толкова пари? Костело взима повече от професор в „Харис“ за една година.

— Аз също си зададох този въпрос — каза тя и седна до него.

— Няма значение кой е негов защитник — изрече Руди с прекалена увереност. Мисълта, че може да заеме съдийското място, го правеше великодушен. — Ще го победим. Нали така, Елън? Елън?

Когато погледна към него, имаше чувството, че ще припадне всеки момент.

— Да, разбира се.

Струваше й се, че гласът й се носи някъде отдалеч, сякаш говореше някой в коридора. Беше се вкопчила в облегалката на стола.

— Нека Райт да си доведе адвокат от големия град. Ние разполагаме с Елън — заяви Руди и излезе от залата, доволен, че е прехвърлил делото на Елън.

— Сблъсквала ли си се някога с Костело, когато беше в Хенипин? — попита Камерън.

— Няколко пъти.

Тя си представи как изглежда, но нито Фийби, нито Камерън явно не забелязаха нещо странно във външния й вид или в държанието й. Седна на стола си. Тялото й, изглежда работеше, независимо от ума й, и слава Богу! В мислите си тя сякаш потъваше в дълбока вода, извадена от равновесие от случаен изстрел.

Не бе очаквала някога отново да чуе името на Тони Костело. То означаваше много пари, стил и блясък, беше един от най-добрите защитници в Туин Ситис, бързо се изкачваше към върха. Какво ли целеше с делото на Гарет Райт — да попие още слава като гъба, да позира пред камерите и да проповядва правосъдие за обикновения човек.

Сигурно заради това се бе заел с делото на Гарет Райт, каза си Елън. Нямаше нищо общо с факта, че тя води обвинението, и определено нямаше нищо общо с факта, че някога бяха любовници.

Гарет Райт не би могъл да знае нещо за миналото й. Беше съвпадение, че бе избрал точно този адвокат от щата, който я познаваше най-добре и който й бе забил нож в гърба.

Тревогата, която изпитваше от понеделник вечерта, се засили.

„Изчислили сме всички ходове, всички възможности, всички условия — бе прошепнал Райт на Мегън. — Не можем да загубим.“

 

 

— Не можем да загубим — каза Антъни Костело, гласът му бе ясен и силен, очите му гледаха към камерите. — Доктор Райт е невинен, несправедливо обвинен и арестуван.

Камерите обичаха лицето му — грубовато, мъжествено и загоряло. Очите му бяха с цвят на еспресо. Много отдавна бе отработил пронизващия си поглед, с който можеше да накара всеки свидетел да се свие, а съдебните заседатели да се повлияят от думите му.

Беше застанал на стълбите пред залата „Синовете на Норвегия“ в Кемпиън, а вятърът рошеше гарваново черната му коса. Камерите и фотоапаратите снимаха нагоре, което го правеше да изглежда по-висок и подчертаваха широките му рамене и добре скроеното му черно палто. Предпочиташе да даде първото си изявление пред Съдебната палата, защото обичаше символизмът да превзема с щурм съдилищата, но репортерите бяха в Кемпиън, за да отразят изчезването на второто дете, така че бе преминал към план Б.

Един добър адвокат трябваше да бъде гъвкав и да се приспособява.

Беше започнал да обмисля стратегията си за защита в мига, в който бе приел Гарет Райт за клиент. Искаше да привлече вниманието върху себе си. Отвличането на Дъстин Холоуман беше ужасна трагедия, но Костело моментално бе разбрал каква възможност се крие в това. Естествено изпитваше симпатия към семейството — по начин, по който някой би изпитал подобно чувство към герой от филм. Беше важно за него да извлече някаква полза за клиента си от тази трагедия.

— Клиентът ми е в затвора, репутацията му е силно накърнена, докато някакъв луд отвлича деца от окръга Парк. Към разследването в Дийр Лейк не се е подходило правилно още от самото начало. В резултат умря човек в ареста, а сега друго семейство е пострадало.

Репортерите се опитваха да привлекат вниманието му. Той им отговаряше както иска, без да се интересува какво са го запитали.

— Дойдох тук, за да помогна на правосъдието да възтържествува. Намирам се в Кемпиън по молба на клиента си, който иска да изрази загрижеността си към семейството на малкия Дъстин Холоуман. Знам, че доктор Райт би искал лично да се обърне с молба към похитителите да върнат Дъстин невредим.

Нямаше такова нещо, разбира се. Още не беше разговарял директно с Райт. И имаше малка вероятност да е научил за отвличането. От онова, което му беше известно, професорът бе студенокръвен кучи син, който не би изпитал никакво съжаление дори ако всички деца в Кемпиън бяха отделени от родителите си и бяха отведени в концентрационен лагер. Нямаше значение, тъй като от този момент щяха да гледат на клиента му като на състрадателен човек, който уважава семейството и закона.

— Кого обвинявате за небрежното отношение към разследването на случая Киркууд?

Той се намръщи към репортера, който бе задал въпроса.

— Смятам, че има много нарушения.

Не беше запознат със случая отблизо. Беше прекарал шест часа вчера вечерта, преглеждайки статиите в двата най-големи ежедневника в Минеаполис и Сейнт Пол. Беше гледал видеозаписите на новините и интервютата, за да получи информация за основните действащи лица, въпреки че още не беше готов да избере някое от тях, за да го критикува публично.

Агентката от Бюрото за борба с престъпността спеше с шефа на полицията. Осъден педофил е работел на ледената пързалка, сетне се бе самоубил в ареста. Мумифициран труп бе открит в гаража на дякона, който бе успял да избегне ареста за два дни, а сетне беше умрял, преди да го арестуват. Имаше достатъчно заговори за сапунена опера — точно което привличаше вниманието на телевизията и таблоидите. Безчувствени към ежедневните престъпления, те виждаха сензация, онова, за което плащаха на писателите в Холивуд. Беше много по-евтино да го получиш в обикновения живот.

— Въпреки несправедливостта, проявена от правосъдието — продължи Костело, — искам да е ясно на всички, че доктор Райт не изпитва лоши чувства. Той все още вярва в системата на правосъдието, надява се, че истината скоро ще излезе наяве и че той ще бъде реабилитиран — точно както всички ние вярваме, че похитителят на Джош Киркууд и Дъстин Холоуман ще бъде открит и наказан, че правосъдието ще бъде бързо и ефикасно.

След тези думи той слезе от импровизирания си подиум и бързо премина през тълпата към очакващия го черен линкълн. Беше довел със себе си колега, младши адвокат и личен секретар, който също беше и шофьор. Друг негов служител бе изпратен в Дийр Лейк, за да наеме кантора. Щеше да е далеч по-лоша от кабинета му в Минеаполис, но щеше да му свърши работа. По-лесно му беше да се настани в града, отколкото да се опитва да върши всичко от разстояние. До края на деня кантората в Дийр Лейк щеше да бъде подредена с всички необходими машини и една от секретарките му да се заеме с работа.

— Добре се представихте, господин Костело — каза Дорман. Възпитаник на „Пърдю“, той бе на двадесет и седем години, с бърз ум, но без особени амбиции, интересуваше, се повече от сигурността, отколкото от славата; чувстваше се удобно до Костело и работеше упорито, но не се възползваше от това, което го правеше идеален за работата.

Адвокатът подбираше хората си внимателно. Никога не приемаше помощници, завършили „Айви Лийг“, защото не желаеше разглезени наследници на много пари, които биха го превъзхождали. Той самият произхождаше от средната класа и се гордееше с това.

Избираше главно семейни мъже, които не бяха по-високи от него. Чувствителен към сегашната мания за политическа коректност, той бе включил в персонала си жени от малцинствата. Левин, младшата адвокатка, която беше седнала на предната седалка, беше пример за политиката му — чернокожа. Той внимаваше при избора на жените в екипа си, те не трябваше да бъдат непривлекателни, но и не биваше да бъдат прекалено красиви.

Всичко в кантората на Костело — от цветята до персонала — беше подбирано така, че да изтъква неговата личност. Така се постигаше имидж.

Левин се извърна и му подаде брой на „Сейнт Пол Пайниър Прес“.

— Ето съобщенията за смъртта на съдията Франкен, господин Костело.

Снимка с размера на пощенска марка показваше Франкен с черна съдийска тога. Той приличаше на кукла. Втората снимка показваше хаоса в съдебната зала след смъртта на Франкен. Забеляза познатото лице на Джей Брукс.

Костело замърмори нещо под носа си. На устните му цъфна хитра усмивка.

— Обадих се в кабинета на областния прокурор, за да разбера какво отлагане можем да очакваме.

— Размърдай се, Дорман — посъветва го Костело. — Няма да очаквам никакво отлагане. Ще настояваме да няма такова.

Помощникът му вдигна вежди:

— Можем да използваме това време за подготовка.

— Обвинението ще се възползва, за да се подготви. Райт е арестуван в събота вечерта. Преди ареста не е бил заподозрян. Гарантирам ти, че в кабинета на окръжния прокурор се опитват да скалъпят нещо. Трябва ли да им оставим време да го сторят, господин Дорман?

— Не, сър.

— Не, сър — повтори той. Спомените го върнаха назад. — Удари ги силно, удари ги бързо — мърмореше си. — Ще спечелим това дело, преди Елън Норт да успее да се обърне.