Кристофър Паолини
Бризингър ^[0] (54)

Пълно бойно снаряжение

Една-единствена свещ мъждукаше в сивата вълнена палатка — слаб заместител на слънчевата светлина.

Роран стоеше с разперени встрани ръце, докато Катрина пристягаше връзките отстрани на подплатената кожена туника, която му бе ушила. Когато привърши, тя го подръпна в долния край, за да приглади гънките, и каза:

— Ето, готово. Много ли е стегнат?

Той поклати глава.

— Не.

Младата жена взе наколенниците му от леглото, което споделяха, и коленичи пред него под мъждукащата светлина. Роран я наблюдаваше, докато тя ги поставяше на краката му. Като закопчаваше единия, Катрина обхвана в шепа прасеца му и той усети топлината на ръцете й през панталоните.

Тя се изправи, отново се върна до леглото и взе налакътниците му. Роран протегна ръце към нея и се загледа в очите й. Катрина отвърна на погледа му. С бавни и отмерени движения тя закопча предпазителите на ръцете му, а после прокара пръсти от вътрешната страна на лакътя до китката. Той хвана деликатната й ръка между дланите си.

Жена му се усмихна и издърпа ръката си.

След това тя взе от леглото плетената му ризница. Вдигна се на пръсти и я разположи над главата му, за да може той да пъхне ръце в ръкавите. Бронята иззвънтя като лед, когато Катрина я пусна по раменете му и тя се свлече почти до коленете.

На главата му нахлупи кожена шапка, която завърза под брадичката. Обхвана с длани лицето му, целуна го по устните и взе островърхия му шлем, който внимателно нахлузи върху шапката.

Роран плъзна ръка около наедрялата й талия, когато тя понечи да се върне до леглото, и я спря.

— Чуй ме — каза той. — Всичко ще бъде наред. — Опита се да предаде цялата си обич с гласа и погледа си. — Недей да стоиш тук сама. Обещай ми. Иди при Илейн, ще можеш да й помагаш. Болна е, а детето й вече е преносено.

Катрина вдигна брадичка и той видя, че очите й са плувнали в сълзи, които нямаше да пролее, преди той да е тръгнал.

— Трябва ли да бъдеш на предната линия? — прошепна тя.

— Някой трябва да бъде там и защо не аз? Кого би пратила на мое място?

— Всеки… всеки друг. — Младата жена сведе поглед и помълча малко, а после извади една червена носна кърпа от джоба на роклята си и каза: — Ето, носи този знак за любовта ми, така че целият свят да знае колко се гордея с теб.

И тя завърза кърпичката на колана му.

Роран я целуна два пъти и я пусна, а тя взе щита и копието му от леглото. Той я целуна трети път, докато ги взимаше от нея, след което мушна ръката си под каишката на щита.

— Ако нещо се случи с мен… — започна да казва.

Катрина постави пръст на устните му.

— Шшшт. Не говори за това, за да не се случи.

— Добре. — Роран я прегърна за последно. — Пази се.

— Ти също.

Вече му бе мъчно, че я напуска. Той вдигна щита си и излезе от палатката насред бледата утринна светлина. Хора, джуджета и ургали вървяха на запад през лагера, насочили се към отъпканото поле, където се строяваха Варден.

Роран пое дълбоко от хладния утринен въздух и последва примера на другите, знаейки, че неговият отряд го очаква. Когато пристигна на полето, потърси подразделението на Йормундур и след като докладва на командира, тръгна към предната част на армията, където застана до Ярбог.

Ургалът го погледна и изсумтя.

— Добър ден за битка.

— Добър е.

Щом слънцето се вдигна над хоризонта, от предните редици проехтя рог. Роран стисна копието си и затича напред като всички други около него, викайки с пълно гърло, докато върху тях валяха стрели, а над главите им свистяха камъни и в двете посоки. Пред него се извисяваше двадесет и пет метрова каменна стена.

Обсадата на Фейнстер бе започнала.