Кристофър Паолини
Първородният (65)

Облаците на войната

Отне им почти половин час да намерят палатката на Триана, която очевидно служеше за неофициален щаб на Ду Врангр Гата. Откриха я трудно, защото малцина знаеха за съществуването й. И още по-малко можеха да им кажат къде се намира, защото беше умело маскирана зад няколко скали, да се скрие от погледа на вражеските магьосници от армията на Галбаторикс.

Когато Ерагон и Сапфира се приближиха до черната палатка, платнището се разтвори и Триана се подаде, с оголени до лактите ръце, готова да хвърли по тях заклинание. Зад нея бяха струпани няколко решителни, макар и очевидно наплашени магьосници, мнозина от които Ездачът бе виждал по време на битката във Фардън Дур или вкопчени в борба с врага, или приклекнали над ранените, за да ги лекуват.

Ерагон спокойно проследи как Триана и останалите реагират с вече обичайната за него изненада от променения му облик. Магьосницата свали ръце и каза:

— Сенкоубиецо, Сапфира. Трябваше да ни кажете по-рано, че сте тук. Приготвяхме се за битка с вас, мислехме, че сте могъщ враг.

— Не исках да ви изплаша — каза Ерагон. — Но трябваше да говоря с Насуада и крал Орин веднага щом кацнахме.

— А защо сега ни удостоявате с присъствието си? Преди никога не сте благоволявали да ни посетите, макар и да сме повече ваши братя от всички други във Варден.

— Дойдох да поема контрола над Ду Врангр Гата.

Събралите се заклинатели замърмориха изненадано, а Триана се вцепени. Ерагон усети как неколцина магьосници се опитаха да проучат съзнанието му, за да разберат истинските му намерения. Вместо да се пази и така да стане сляп за намеренията на околните, Ерагон отвърна, като удари умовете им достатъчно силно, за да се скрият зад преградите си. С удовлетворение забеляза как двама мъже и една жена се разтрепериха и отклониха поглед.

— По чия заповед? — настоя да разбере Триана.

— На Насуада.

— Аха — каза магьосницата с триумфална усмивка. — Но Насуада няма директна власт над нас. Ние помагаме на Варден по своя воля.

Съпротивата й изуми Ерагон.

— Сигурен съм, че ще се изненада да чуе това след всичко, което тя и баща й са сторили за Ду Врангр Гата. Дори може да остане с впечатлението, че вече не се нуждаете от подкрепата и защитата на Варден. — Той остави заплахата да увисне във въздуха. — Освен това май си спомням, че ти самата ми предложи тази позиция по-рано. Защо не сега?

Триана повдигна вежда.

— Ти отказа предложението ми, Сенкоубиецо… или си забравил?

Макар и външно самоуверена, в отговора й се долавяше отбранителност, която му подсказа, че жената съзнава, че е обречена. Сега Триана му изглеждаше по-улегнала и мъдра, отколкото при последната им среща, и той си представи трудностите, които сигурно е преживяла оттогава: пътуването през Алагезия до Сурда, надзираването на Ду Врангр Гата и подготовката за война.

— Тогава беше невъзможно да приемем. Моментът не беше подходящ.

Тя незабавно смени тактиката и попита:

— А и защо Насуада смята, че е нужно да ни командваш? Със сигурност двамата със Сапфира сте по-нужни другаде.

— Насуада иска да водя Ду Врангр Гата в предстоящата битка и аз ще го сторя.

Ерагон реши, че е по-добре да не споменава, че идеята е негова.

Триана се намръщи и лицето й придоби свиреп вид. Тя посочи заклинателите зад гърба си.

— Ние сме посветили живота си на изучаването на това изкуство. Ти правиш магии от по-малко от две години. Какво те прави по-квалифициран за тази задача от нас?… Не, няма значение. Кажи ми обаче каква е стратегията ти? Как планираш да ни използваш?

— Планът ми е прост — отвърна той. — Вие ще обедините умовете си и ще издирите вражеските заклинатели. Когато намерите някой, аз ще добавя силата си към вашите и заедно ще смажем съпротивата му. После ще избием войските, които е пазел с магията си.

— А ти какво ще правиш през останалото време?

— Ще се бия заедно със Сапфира.

Последва неловко мълчание, а после един от мъжете зад Триана каза:

— Планът е добър.

Магьосницата го изгледа ядосано и той потрепери. След това тя бавно се обърна отново към Ерагон.

— Откак Близнаците умряха, аз водя Ду Врангр Гата. Под мой контрол те осигуриха средствата, необходими за издирването и премахването на Черната ръка — шпионската мрежа на Галбаторикс, която се опита да убие Насуада. Направиха още много големи услуги на Варден. Не се хваля, но това не са малки постижения. И съм сигурна, че мога да продължа да постигам не по-малки успехи… Защо тогава Насуада иска да ме премахне? По какъв начин съм я разочаровала?

В този миг всичко се изясни за Ерагон.

— Тя е свикнала с властта и не иска да я отстъпи. Но по-важното е, че си мисли, че това изместване е породено от някакво недоволство към работата й.

— Ти трябва да разрешиш този проблем, при това бързо — каза Сапфира. — Не ни остава много време.

Ерагон се напъна да измисли как да си осигури авторитет сред Ду Врангр Гата, без да отблъсне още повече Триана. Накрая каза:

— Не съм дошъл тук да създавам проблеми. Просто искам помощта ви. — Той говореше на всички, но гледаше само магьосницата. — Вече съм силен и сигурно заедно със Сапфира можем сами да убием всички заклинатели на Галбаторикс. Но не можем да защитим всички във Варден. Няма как да съм навсякъде едновременно. А ако бойните магове на Империята обединят сили срещу нас, може би дори на нас ще ни е трудно да оцелеем… Не можем да водим тази битка сами. Ти си съвсем права, Триана. Сторила си много заедно с Ду Врангр Гата и аз не съм тук, за да накърня авторитета ти. Но просто в качеството си на магьосник трябва да работя с вас, а в качеството си на Ездач може да ми се наложи да ви давам заповеди, които трябва да съм сигурен, че ще изпълните, без да спорите. Нужно е да има командна верига. При все това ти ще запазиш по-голямата част от автономността си. През повечето време ще съм прекалено зает, за да отделя нужното внимание на Ду Врангр Гата. Нито възнамерявам да игнорирам съвета ти, защото съзнавам, че имаш много повече опит от мен… Така че отново ви моля да ми помогнете в името на доброто на Варден.

Триана помисли малко, а после се поклони.

— Разбира се, Сенкоубиецо… за доброто на Варден. За нас ще е чест да водиш Ду Врангр Гата.

— Тогава нека започнем.

През следващите няколко часа Ерагон разговаря поотделно и заедно с всички налични магьосници. Мнозина от ордена липсваха, защото се занимаваха с една или друга задача из лагера, но той направи всичко възможно да разбере какво знаят за магията. Научи, че повечето мъже и жени в Ду Врангр Гата са били въведени в занаята от някой познат и обикновено в пълна тайна, за да не привлекат вниманието на онези, които се боят от магията, както и на самия Галбаторикс. Само няколко бяха обучени пълноценно. Повечето от заклинателите познаваха съвсем малка част от древния език и никой не можеше да го говори гладко. Представата им за магията често бе изкривена от религиозните им вярвания и повечето не осъзнаваха и половината от приложенията й.

— Нищо чудно, че Близнаците толкова отчаяно искаха да разберат какво знаеш за древния език, когато те изпитваха във Фардън Дур — отбеляза Сапфира. — С твоите възможности те лесно биха могли да покорят тези слаби магьосници.

— За съжаление разполагаме само с тях.

— Наистина. Надявам се, сега разбираш, че бях права за Триана. Тя поставя собствените си желания пред доброто на останалите.

— Права си — съгласи се той. — Но не я обвинявам за това. Триана се справя със света така, както умее. Всички го правим. Разбирам я, макар и да не одобрявам. А разбирането, както казва Оромис, буди съпричастност.

Повече от една трета от заклинателите бяха основно лечители и Ерагон ги изпрати навън, като преди това ги научи на няколко нови магии, които щяха да им позволят да се справят с много повече наранявания. После се зае да изработва командна верига с останалите. Той избра Триана за свой офицер, който да се грижи заповедите му да стигат до останалите.

Оставаше му да оформи от различните личности единна бойна единица. Скоро откри, че да се опитва да убеди магьосниците да си помагат е като да накара глутница кучета да си споделят кокал. Не му помогна дори фактът, че очевидно го боготворяха, защото не намираше начин да използва влиянието си да изглади дребните търкания между съперничещите си заклинатели.

За да оцени точно опита им, Ерагон ги накара да направят поредица от магии. Докато ги гледаше как с усилие се преборват със заклинания, които сега намираше за елементарни, той осъзна колко много са напреднали собствените му сили.

— И като си помислиш, че ми беше трудно да вдигна камъче във въздуха — промърмори той удивено на Сапфира.

— И като си помислиш, че Галбаторикс е имал повече от век да развива способностите си — отвърна тя мрачно.

Слънцето започна да залязва на запад и тъмната оранжева светлина стана още по-ярка, докато лагерът на Варден, сивкавата река Джийт и целите Пламтящи равнини не потънаха в лудешки шарени светлини като сцена, открадната от сънищата на безумец. Когато слънцето почти се бе скрило зад хоризонта, при палатката пристигна пратеник. Той каза на Ерагон, че Насуада му е наредила да отиде при нея незабавно.

— И мисля, че е по-добре да побързаш, Сенкоубиецо, ако прямотата ми не те обижда.

След като накара Ду Врангр Гата да му обещаят, че ще са готови да се притекат на помощ при първия сигнал, Ерагон се затича със Сапфира през редиците сиви палатки към шатрата на Насуада. Внезапна врява над главите им накара младежа да вдигне очи от опасната земя под краката му. Онова, което видя, бе огромно ято птици, виещо се между двете армии. Съзря орли, ястреби и соколи, безброй алчни врани, както и по-големите им зловещи братовчеди — гарваните, с техните подобни на кинжали клюнове и сини гърбове. Всяка птица пищеше за кръв, с която да накваси гърлото си, и за горещо месо, за да запълни стомаха си и да утоли глада си. Опитът и инстинктите на създанията им подсказваха, че винаги когато сред земите на Алагезия се събират армии, ще могат да пируват над безброй трупове.

„Облаците на войната се събират“ — въздъхна Ерагон.