Кристофър Паолини
Първородният (1)

Какво се случи в „Ерагон“, книга първа от „Наследството“

Петнадесетгодишното момче Ерагон открива лъскав син камък сред планините, наречени Гръбнака, и го отнася във фермата, където живее със своя чичо Гароу и братовчед си Роран. Гароу и починалата му съпруга Мариан са отгледали Ерагон. За баща му не се знае нищо, а майка му Селена (сестра на Гароу) е изчезнала скоро след раждането.

Не след дълго от камъка (оказал се драконово яйце) се излюпва женски дракон. Когато Ерагон го докосва, на дланта му се появява сребърен знак и между съзнанията им се изковава неотменима връзка, която го превръща в един от легендарните Драконови ездачи.

Драконовите ездачи били сформирани преди хиляди години, след великата война между елфи и дракони, като гаранция, че между двете раси никога повече няма да има вражди. Ездачите се превърнали в пазители на мира, учители, лечители, философи и най-великите заклинатели, тъй като връзката с дракон им давала магически сили. Под тяхното водачество и защита разцъфтяла златна ера.

Когато се появили в Алагезия, хората също били допуснати в този елитен орден. След дълги години на мир, чудовищните воини ургали убили дракона на млад човешки Ездач на име Галбаторикс. Докаран до лудост от загубата и от отказа на старейшините да му дадат друг дракон, той решил да унищожи Ездачите.

Галбаторикс откраднал дракон, когото нарекъл Шруйкан и го принудил да му се подчинява чрез черна магия. След това събрал около себе си група от тринадесет предатели — клетвопрестъпниците. С помощта на тези зли последователи, Галбаторикс съборил ордена на Ездачите, убил техния водач Враел и се самообявил за крал на Алагезия. Но успял само донякъде, защото елфите и джуджетата останали автономни в тайните си убежища, а група хора основали независимата страна Сурда на юг. След осемдесет години открит конфликт, причинен от унищожението на Ездачите, трите фракции са в необявено примирие, или по-скоро в напрегнато очакване на нова война.

Ерагон внезапно попада насред тази крехка политическа ситуация. Момчето е в смъртна опасност, защото Галбаторикс е избил всички верни на каузата Ездачи. Затова скрива дракона от семейството си и го отглежда тайно. Кръщава го Сапфира, на името на дракон, споменат от селския разказвач Бром. Скоро Роран напуска фермата, за да потърси работа, която ще му позволи да се ожени за дъщерята на касапина Катрина, с която са влюбени отдавна.

Когато Сапфира поотрасва и вече може да лети все по-високо и по-високо, яздена от Ерагон, двама зловещи, подобни на бръмбари, странници, наречени Ра’зак, пристигат в Карвахол, за да търсят изчезналия камък. Изплашена, тя отнася Ерагон към Гръбнака. Момчето успява да я убеди да го върне, но открива фермата унищожена, а измъчвания и ранен от Ра’зак Гароу захвърлен сред обгорелите останки.

Скоро чичото умира и Ерагон се заклева да открие и убие двамата Ра’зак. Към него се присъединява Бром, който е подозирал за съществуването на Сапфира и иска да ги последва поради свои причини. Когато Ерагон се съгласява, разказвачът му подарява меча Зар’рок — принадлежал някога на Ездач, отказвайки да каже как се е сдобил с него.

По време на съвместното им пътуване Бром обучава младежа да се бие с меч и да използва магия. Когато изгубват следите на Ра’зак, отсядат в град Теирм, защото Бром смята, че старият му приятел Джеод (който живее там) ще им помогне да открият леговището им.

В Теирм ексцентричната билкарка и гадателка Анджела предсказва на Ерагон, че могъщи сили ще се борят да контролират съдбата му, че го очаква епична любов с жена от благородно потекло, че един ден ще напусне Алагезия и никога няма да се върне, както и предателство в семейството му, а нейният спътник, котколакът Солембум, му дава няколко странни и полезни съвета. След това Ерагон, Бром и Сапфира потеглят към Драс-Леона, където се надяват да открият Ра’зак.

По пътя вече привързан към момчето, Бром му разкрива, че принадлежи към Варден — бунтовническа група, посветила се на отхвърлянето на игото на Галбаторикс, — и че се е криел от шпионите на краля в селото на Ерагон години наред, чакайки появата на нов Драконов ездач. Разказва му още как преди двайсет години двамата с Джеод откраднали яйцето на Сапфира от Галбаторикс, като Бром убил Морзан — първи и последен от клетвопрестъпниците. В момента съществуват само още две драконови яйца — притежание на Галбаторикс.

Близо до Драс-Леона Ра’зак устройват засада на Ерагон и спътниците му. Враговете са прогонени от мистериозен млад мъж на име Муртаг, който твърди, че ги е преследвал отдавна. Бром е смъртно ранен и умира на следващата нощ. Издъхвайки, той доверява, че някога е бил Ездач и убитият му дракон също се е наричал Сапфира. Ерагон погребва приятеля си в гробница от пясъчник, която Сапфира превръща в чист диамант.

Останали сами, Ерагон и Сапфира решават да се присъединят към Варден. Поради лошо стечение на обстоятелствата момчето е пленено в град Гил’еад и отведено при Сянката Дурза — дясна ръка на Галбаторикс. Ерагон успява да избяга с помощта на Муртаг, отвеждайки със себе си изпадналата в безсъзнание елфка Аря — също пленница на Дурза. По това време Ерагон и Муртаг вече са неразделни приятели.

Аря проговаря в съзнанието на Ерагон и му казва, че дълго е кръстосвала с яйцето на Сапфира между елфите и Варден с надеждата, че то ще избере да се излюпи за някое от децата им, но при последното си пътуване попаднала в засада на Сянката и спасила яйцето, запращайки го максимално далеч с магия. Именно така се е озовало в Ерагон. Аря е тежко ранена и се нуждае от медицинската помощ на Варден. Използвайки мисловната връзка, тя разкрива на момчето как да открие бунтовниците. В епично преследване Ерагон и приятелите му изминават почти четиристотин мили за осем дни, гонени от група ургали, които ги обграждат в капана на огромните планини Беор. Муртаг, който не иска да попадне при Варден, признава на приятеля си, че е син на Морзан, но се е отрекъл от делата на баща си и е избягал от патронажа на Галбаторикс, в търсене на истинската си съдба. Той показва на Ерагон огромен белег на гърба си. Носи го още от детските си години, когато Морзан мята по него меча си Зар’рок. Така Ерагон научава, че оръжието му е принадлежало на бащата на Муртаг, същия, който е предал Ездачите и заедно с Галбаторикс е избил мнозина от някогашните си другари.

Точно преди ургалите да надвият Ерагон и приятелите му, сякаш изникнали изпод земята хора от Варден ги спасяват. Оказва се, че бунтовниците се крият в гигантската куха, висока десет мили и широка още толкова, планина Фардън Дур. Там се намира и столицата на джуджетата — Тронхайм. Ерагон е отведен при лидера на Варден — Аджихад, а Муртаг е хвърлен в тъмница заради потеклото си. В приятелски разговор водачът на бунтовниците обяснява на Ерагон, че Варден, джуджетата и елфите са се споразумели, когато се появи нов Драконов ездач, той да бъде обучаван първо от Бром, а по-късно — от елфите, и сега младежът трябва сам да реши дали ще следва този план.

Ерагон се среща с краля на джуджетата Хротгар и дъщерята на Аджихад — Насуада. След това е подложен на изпитания от двама плешиви, подчинени на лидера на бунтовниците, магьосници, наричани Близнаците. Когато най-сетне Аря се събужда, тренира и с нея, а после отново среща Анджела и Солембум, които са се присъединили към Варден. Двамата със Сапфира благославят малко сираче и вече са в хорските усти.

Престоят на Ерагон е помрачен от новината, че през тунелите на джуджетата напредва армия от ургали. В последвалата битка момчето е принудено да се бие само срещу Дурза. Много по-могъщ от всеки човек, Сянката лесно побеждава Ерагон, прерязвайки гърба му от рамото до бедрото. В същия миг Сапфира и Аря разбиват покрива на залата — широкия шестдесет стъпки приказно красив звезден сапфир. Дурза отклонява вниманието си и Ерагон успява да я прониже в сърцето. Освободени от магията на Сянката, ургалите са отблъснати в тунелите.

Докато момчето лежи в безсъзнание след битката, се свързва мисловно със създание, наричащо себе си Тогира Иконока — Сакатия, който е цял. Той му обещава отговори на всички въпроси, ако го потърси в Елесмера при елфите.

Когато се събужда, младежът открива, че въпреки уменията на Анджела мечът на Сянката му е оставил голям белег, подобен на този на Муртаг. Ужасен, той проумява, че е убил Дурза единствено благодарение на късмета си и че отчаяно се нуждае от още обучение.

В края на първа книга Ерагон решава да открие Тогира Иконока и да се учи от него, защото сивооката съдба кове своите планове все по-бързо, писъците на войната вече ехтят по земите и наближава времето, когато Ерагон ще трябва да се изправи срещу истинския враг — крал Галбаторикс.