Цончо Родев
Светослав Тертер (38)

Приложение ІІ
Извадки от хрониката на византийския летописец Георги Пахимер

Установяване на Чака в България

„Между това като надделял, Токтай станал господар на страната и татарският народ му станал подвластен. Някои (обаче) останали (верни) на Чака, сина на Ногай от Алаку, на които този (Чака) като се осланял, нападнал на България.“

„Светослав привлякъл българите чрез подаръци и служейки си с Чака като с господар, завзел заедно с него Търново.“

Възцаряване на Светослав и краят на Чака

„Малко време след това, като намерил сгода, Светослав, бидейки българин по майка^[1] и считайки, че е много по-близък до българите, отколкото Чака, с коварство нападнал своя зет и го поставил в сигурен затвор. Подир това с помощта на евреи прислужници и на ония, на които той разчитал за това, го одушил в затвора.“

Начало на военните действия

„В това време Светослав, царят (тъй да се рече) на българите, разгневен… заради своя зет, деспота Михаил, който бил хвърлен в затвора по причини, които (вече) изложихме, или поради това, че се отнасял с презрение към работата на императора, понеже нашите военни сили били отслабнали, се държал надменно към държавата на ромеите. Той тръгнал от страната си на поход срещу крепостите около Хемус. И почти всички били завладени от него — едни със сила, а други, като се предали доброволно. Очаквало се, че той ще нападне и останалите, понеже бил съчетал удобния, благоприятен момент с варварска дързост.“

„… и завладели повечето от тях чрез капитулация — а именно Ктения, Росокастро и много други. Също така Созопол и Месемврия, заедно с околностите им. Агатопол и Анхиало били вече разколебани и изглеждало, че се готвят да се предадат.“

Битката при Скафида

„… притиснат от принудата на обстоятелствата, той (т.е. имп. Андроник ІІ) решил да изпрати сина си — императора (т.е. Михаил ІХ). Като приготвил (всичко) необходимо за похода, той изпратил заедно с него, предимно за да дава съвети, и (Михаил) Глава Тарханиот, протостратор, мъж храбър и опитен във военното дело, обаче подаграта му пречела извънредно много, за да може да действува (в боя) с успех. Прочее западните войски се събрали начело с младия император, който бил отседнал във Виза… Щом българите се появили около Созопол, императорът изпратил заедно с много българи Войсил, най-малкия брат на Смилец и Радослав. Явявайки се там бързо, той вдъхнал не малък страх у противниците и веднага обърнал в бягство тия, които настъпвали. Когато обаче (ромейските войски) преминавали р. Скафида, постигнала ги грозна злополука: мостът рухнал и тогава реката и мечовете започнали да унищожават злощастните и настанало рядко случващо се кръвопролитие. Този (успех) насърчил силно българите, които по обичая си пуснали да си отидат свободно пленниците, с изключение на знатните и най-видните, тъй че (от ромеите) загинали само тези, които се били сражавали в боя. След това (българите) се насочили срещу Адрианопол, грабейки плячка, и не се поколебали да избият твърде много от нашите войници, които били поразени от непостоянната съдба и променчивостта на Арес^[2].“