Цончо Родев
Светослав Тертер (11)

8

Всичко стана според плана на Диман. Угощението всъщност устрои Светослав; имаше повод — връщането на сестра му Ана. Той отначало привидно настоя пиршеството да стане в дома му, но добре знаеше, че Чака няма да се съгласи — не смееше татаринът нощем да напуща вътрешната крепост. И след кратко упорство „склони“ да даде гощавката в дворцовата трапезна стая.

Много вино се проля тази вечер, тежко вино от далечните гръцки острови, което опиянява дори само с аромата си. Но малцина забелязваха, че Светослав и още неколцина други, които уж най-често вдигаха наздравиците, в действителност най-рядко допираха устни до стаканите. И тъй щедър беше домакинът на тази гощавка, че прати по няколко кърчага от същото вино на стражата на двореца и на другата стража, при портата на малката крепост. Че не е малко, ей — княз Светослав празнува повторната си среща със своята обична сестра Ана!

Когато — все според плана на Диман — след пиршеството се събраха в царската конюшня, бяха осемнадесет души, единадесет „слуги“ и седем боляри; Зубислав, Захари и още двама от заговорниците отказаха да участвуват лично в битката. „Ние даваме людете си — беше заявил за четиримата протоиракарият Захари, — но кожите са ни още скъпи…“ И макар че портата се охраняваше от три десетици татари, Светослав храбро поведе малката си войска.

Възникна едно неочаквано затруднение. Случайно или подозрял нещо, Бегил бег се намираше при стражата.

— Защо сте окъснели? — запита строго татаринът.

— На тебе ли, татарско куче, трябва да обяснявам постъпките си? — умишлено го предизвика Светослав. — Забравяш ли с кого говориш?

— Ти кого наричаш куче? — улови се в клопката Бегил бег и посегна към меча. — Ей сега ще ти отрежа ушите!

Голяма, много голяма бе грешката на иначе здравомислещия протостратор. Вместо да вдигне тревога при вида на тези осемнадесет въоръжени мъже, той се поддаде на сляпата си омраза и тръгна да разчиства лични сметки. Тръгна Бегил бег и дори не забеляза, че — съвсем непредизвикани — съпроводниците на Светослав също наизвадиха мечове и секири и тихи като вълци връхлетяха върху пийналата стража.

И още една грешка стори протостраторът. Той имаше Светослава за изнежен и хилав и не подозираше, че същият този Светослав някога бе учил при най-добрите Цариградски майстори на меча, а по-късно бе опознал и татарския начин на сражаване. И той скоро заплати грешката си. Още в първата схватка кривият му меч отлетя настрана, а мощен замах отдели главата от раменете му…

Воините от стражата споделиха неговата съдба. Изненадани и неподготвени, мнозина от тях дори не свариха да извадят оръжията си, преди душите им да се преселят в отвъдния свят.

Не мина повече от минута и портата се отвори, за да пропусне през себе си хилядата отбрани воини, които сам опитният Илийца направляваше със здрава ръка и хладен ум. В три чети се разделиха нападателите и всяка, отнапред запозната с разположението на сградите и стаите, безпогрешно се насочи към своята цел. Илийца поведе едната чета към помещенията на войската. Диман застана начело на втората, която тръгна да прочисти кулите и площадките по стените. Третата, която нападна двореца, водеше сам Светослав.

Битката не продължи дълго. Далеч беше още зимното утро, когато почти хиляда татарски трупа се валяха в собствената си кръв. А огньовете, лумнали при Великата порта на Царевец и на Трапезица, показваха, че и там въстаническата войска бе извоювала победа.

… Между малцината оцелели през тази нощ татари беше и Чака. Внезапно изтрезнял, той се бе заключил в стаята на Белослава и когато Светослав и воините му разтърсиха вратата, извика отвътре:

— Държа нож в ръката. Насилите ли портата, ще го забия в сърцето на Белослава!

— И така само ще заслужиш по-жестока участ — отговори Светослав, но не понечи да разбие крехката преграда.

От стаята се чу приглушен говор, после Белослава извиси глас:

— Светославе, братко, чуваш ли ме?

— Чувам те — потвърди той.

— Ти си победител, Светославе. Една жертва повече или по-малко няма значение за тебе и победата ти. А Чака е мой съпруг, братко.

— Не съм го забравил.

— Закълни се, че ще пощадиш живота му и че ще ни пуснеш с мир да напуснем царството, и той ще ти се предаде доброволно.

— Второто не мога да изпълня, Белославо. Но иначе обещавам, че ще запазя живота на Чака и доколкото мога, ще облекча съдбата му.

Отвъд вратата се разнесе нов оживен шепот.

— Закълни се, Светославе! — обади се пак царицата.

— Заклевам се.

Ключалката щракна и вратата полека се отвори. Воините нахлуха в стаята, завчас вързаха треперещите ръце на татарина и го поведоха към тъмницата. Белослава съпроводи мъжа си. Никой не й препречи пътя.

Един окървавен бранник притича и хвърли в краката на Светослав онзи стяг със сребърния полумесец, който допреди малко плющеше над двореца.

Пръв Диман издигна меча над главата си и извика:

— Да живее цар Светослав!…

— Да живее цар Светослав! — гръмовно изрева след него Илийца.

— Да живее цар Светослав! — подеха другите воини.

Този възторжен вик изпълни двореца, плисна се навън и се разля по двата хълма на великопрестолния Търновград.