Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гианэя, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 14гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
NomaD(2011)
Корекция
zelenkroki(2011)

Издание:

Георги Мартинов. Гианея

Научно-фантастичен роман

Издателство „Отечество“, София, 1977

Превод от руски: Мая Халачева

Първо издание

 

Редактор: Елена Коларова

Художник: Л. Рубинщайн

Художествен редактор: Светлана Йосифова

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректори: Христина Денкова, Албена Янкова

 

Индекс 11/9537623531/6156-5-77

Дадена за печат на 9.VIII.1977 г. Подписана за печат на 30.XI.1977 г.

Излязла от печат на 25.XII.1977 г.

Издателски коли 18,14. Печатни коли 28

Формат 1/32/70/100. Цена 0.87 лева

Издателство „Отечество“, бул. Г. Трайков, 2а

Печатница „Балкан“

 

Библиотека Приключений и научной фантастики

Георгий Мартынов. Гианея

Издательство „Детская литература“, Ленинград, 1965

 

Година на първото руско издание: 1963

Електронен вариант на руски: http://lib.rus.ec/b/250499/read

Съдържа допълнителни четвърта и пета част, друг епилог, които не са преведени на български.

История

  1. —Добавяне

6.

Няколко минути Муратов машинално следеше движенията на Гианея. Той за пръв път я виждаше как плува и неволно се залюбува на красотата в движенията й. Когато играеше поло тя плуваше по друг начин.

Но мислите му бяха далеч.

Тя каза на себе си, помисли на глас — и го направи на земен език!

Когато се замислят дълбоко, понякога хората произнасят мислите си на глас. В самия факт, че Гианея очевидно без да забележи това, изрази мислите си с думи, нямаше нищо чудно. Но защо „помисли“ на испански език? Би било много по-естествено, ако тя беше казала тази фраза на своя. Човек винаги мисли на своя, а не на чужд език.

Муратов чувствуваше, че стои на прага на много важно откритие.

„Излиза — разсъждаваше той, — че Гианея знае испански език много отдавна, може би от детство. Тя го знае толкова добре, така е свикнала с него, че даже може да мисли на него. Това е странно и необяснимо. Но да го приемем като факт. Гианея явно не е запозната с техническите въпроси, не е напълно запозната и с целта на пристигането им в Слънчевата система. Планът на нейните сънародници й е известен само в общи линии. Защо е така? При полет в космоса няма да вземат ненужен член в екипажа. За нещо тя е била необходима. За какво? Само едно би могло да я направи полезна — знанието й на земен език — испански. Гианея би трябвало да им служи за преводач! Но тогава се получава, че екипажът на загиналия кораб е имал намерение да каца на земята, а не само на Луната, където, според тях, все още не е имало хора. Извънредно важен извод!“

Муратов едва ли не бегом се втурна да търси Стоун. Той намери началника на експедицията заедно със Сабо, Токарев и Верьосов.

— Слушайте, другари! — във вълнението си Муратов даже не забеляза, че прекъсна говорещия Стоун на средата на думата. — Мога да ви съобщя много важна новина.

Той подробно разказа целия разговор с Гианея и догадките си.

— Получава се — завърши той, — че те са възнамерявали не само да осъществят плана си, но и да прекарат известно време на Земята. Но как да се съгласува това?

Съобщението на Муратов развълнува всички. Стоун скочи от креслото.

— Вие сте прав, хиляди пъти прав — каза той. — Ние сме глупави, че не разбрахме това по-рано. Цялата ситуация се изменя. Дори Земята да е застрашена, колкото и голяма да е опасността, това не е катастрофа. Техният план няма да се осъществи за един миг, за него е необходимо време. И доста продължително. А в такъв случай няма нищо страшно. Ние ще се справим с всяка опасност — (Без да знае, Стоун повтори думите, които току-що беше казала Гианея.) — След няколко часа спътниците ще бъдат унищожени. Вие сте три пъти герой, Муратов! Друг не би обърнал внимание на това, че Гианея мисли на испански. Тя явно знае този език от детството си, това е съвсем очевидно. Значи, от детство е била подготвяна за преводач. Спомнете си, тя веднъж беше казала, че е долетяла на Земята против волята си.

— Ако всичко е така — каза Токарев, — то защо тогава е било нужно Рийагейа да унищожава кораба и самия себе си? Ако той е бил приятел на Земята, по-логично би било да се яви при нас и да ни предупредя за опасността.

— Да, ако е могъл да го направи — отвърна Сабо. — Ние не знаем нищо, ето къде е бедата.

— При това не трябва да забравяме, че всички наши предположения могат да се окажат съвсем погрешни — отбеляза Стоун. — Възможно е корабът да не е бил унищожен, а да е загинал случайно.

— Не, изключено е — възрази Муратов, след като помисли малко. — Гианея каза: „Това, което направи Рийагейа, беше напразно.“ Защо напразно? Защото спътниците все едно получиха заповед да действуват. И това пак следва от думите й.

— Може би и тя греши — с обичайното си упорство каза Стоун.

Но както много скоро се изясни, Гианея не грешеше.

* * *

Съобщението на Седмата лунна експедиция беше посрещнато на Земята с внимание, но без особена тревога. Тези, които трябваше, обсъдиха полученото известие и стигнаха до извода, че нищо не може да заплашва самата Земя, тоест, построеното на нея от хората. Какво можеха да направят на огромната планета двете малки „яйца“, дълги по четиридесет метра, каквото и да има в тях. Даже взрив на двата спътника, превъзхождащ стотици пъти мощността на тяхната пълна анихилация, на разстоянието, на което се намираха спътниците от повърхността на Земята, не беше в състояние да причини и най-малки разрушения. Може да става дума само за това, че в спътниците има нещо вредно за населението на Земята, най-вероятно източници на някакво мощно излъчване, действуващо върху живите организми. И то само в този случай, ако наистина е било замислено да се причини вреда на хората в което все още мнозинството се съмняваше.

Според думите на Гианея нямаше основание да не вярват. Тревожният сигнал беше получен и трябваше да се предприемат защитни мерки.

Те бяха взети бързо и оперативно.

Космическата служба получи заповед незабавно да изпрати звездолета „Герман Титов“ към спътниците и да ги унищожи. Само на този кораб още отдавна бяха монтирани антигазови катапулти. Да оборудват още един кораб в помощ на „Титов“ нямаше време.

Радиообсерваториите и станциите, изследващи космическите лъчи, засилиха наблюдението на всички излъчвания, които идваха от космоса към Земята.

Буквално броени минути след получаването на радиограмата за излитането на двата спътника разузнавача (продължаваха по навик да ги наричат така) те бяха „хванати“ от зорките лъчи на локаторите, от обективите на оптическите телескопи, от мощните пипала на гравитометрите по многобройните изкуствени спътници на Земята.

След като напуснаха своята лунна база двете „яйца“, пъстри от едната страна и невидими от другата, успяха да полетят само няколко часа.

Седмата лунна експедиция, която „изплаши“ спътниците, се оказа много полезна в това отношение. „Яйцата“ даже не бяха успели да се разделят в пространството, когато „Титов“ ги настигна почти на едно и също място — над Хавайските острови.

В този момент над Тихия океан беше тъмна нощ. Малко хора видяха ярко блесналите мълнии на анихилацията, известили, че чуждите спътници са престанали да съществуват.

Дали бяха успели поне отчасти да изпълнят предназначението си? Или бяха загинали без полза за стопаните си?

Отговорите на тези въпроси бяха получени два часа след унищожението им.

И двата въпроса имаха положителен отговор.

Спътниците бяха успели да причинят вреда, макар и малка. Наложи се да вземат мерки за прочистването на атмосферата и да прибегнат до медицинска намеса по отношение на тези, които се оказаха засегнати от излъчванията на спътниците. Монтираната в тях апаратура явно бе започнала да действува веднага след излитането им от Луната.

Но спътниците не изпълниха своето предназначение. В този смисъл те загинаха безцелно.

Хората разбраха по-скоро, отколкото очакваха, какво ги заплашваше, как сънародниците на Гианея искаха да поразят населението на Земята.

Тяхната цел стана ясна.

Посветените в хода на събитията, а те бяха все още малко — изтъкнати учени, сътрудниците на космическата служба, персоналът на обсерваториите — неволно се усмихнаха.

Съвсем очевидна беше грубата грешка; сънародниците на Гианея прекалено ниско оценяваха науката и техниката на Земята. Даже ако бяха посетили за първи път Земята през средните векове, те трябваше да имат предвид законите на общественото развитие, които не можеха да не им бъдат известни.

Но те не бяха предвидили нищо и затова сгрешиха.

— Никак нямаше да ни бъде до смях — каза една от най-крупните учени физици на земята, професор Марлен Фрейзър, — ако те бяха осъществили своя замисъл преди няколко века. Пък и през последните векове, когато хората бяха разединени от експлоататорския строй, тяхната акция би могла да доведе до гибелта на много от съществуващите тогава слаборазвити народи. Но сега у нас… Какво може да причини вреда на обединеното човечество?

— Налага се да направим извода — допълни думите й друг учен, — че ние грешим по отношение на сроковете, когато са изстреляни спътниците разузнавачи. Явно, че те са се появили не толкова отдавна. Но в такъв случай и тези, които са ги изстреляли, също са посетили Земята неотдавна. Тогава тяхната заблуда става още по-непонятна. За да допуснеш такава грешка, трябва да притежаваш изключително силно развито самомнение, високомерие по отношение на другите и дълбоко презрение към всички, които считаш за по-нискостоящи от тебе.

Никой на Земята и не подозираше колко близо до истината беше този учен.

Опасността отмина.

Сега! А в бъдеще?

Може ли да се очаква ново нападение?

Би могло да се случи. Но ако се съди по това, че сред народа на Гианея са се появили хора, подобни на Рийагейа, то опасенията бяха излишни. Неизвестното човечество очевидно вече беше достигнало такова ниво на развитие, когато враждебните актове по отношение на други човечества стават невъзможни.

Оставаше загадката, как са могли същества, които обладават толкова могъща наука и техника, да замислят и да се опитват да осъществяват такъв безчовечен план — да заличат населението на земното кълбо от лицето на планетата, да изчезне „естествено“, поради прекратяване на раждаемостта и те да заселят освободеното място.

Това свидетелствуваше, първо, за пренаселване на тяхната собствена планета и второ — за нисък морал.

Но ниското морално ниво и високото развитие на техниката от земна гледна точка бяха несъвместими.

Известно време след тези събития, изтъкнатият историк и философ Андрей Первенцев публикува статия, където излагаше своето становище по целия комплекс от загадки.

Според него единственото обяснение трябваше да се търси в аналогията със земната история.

Законите на общественото развитие на разумните същества навсякъде са почти еднакви. Но природата е безкрайно разнообразна и безкрайно разнообразни са пътищата на развитие на мислещите същества. Още повече в такива мащаби, като вселената.

Само преди малко повече от сто години една от най-развитите страни на Земята — Германия — въвлече света в опустошителна война, прокарвайки доктрината за унищожение на другите народи. А нима управляването на термоядрените сили не е висока техника? И нима нямаше време, когато хората, владеещи тази техника, готвеха ядрена катастрофа, която заплашваше тези, които оцелеят със същата участ, замислена от съотечествениците на Гианея?

„Природата на експлоататорите — правеше извод Первенцев — винаги и навсякъде е еднаква. За мен няма съмнение, че на планетата на Гианея по времето, когато е бил подготвен този план, е имало рязко изразен експлоататорски строй. По всяка вероятност сега този строй вече не съществува. Или доживява последните си дни. В това ни убеждава всичко, което направи Рийагейа.“

Первенцев беше още по-близо до истината. Но тогава все още не знаеха това.

Едно беше ясно: враждебният акт, с който се сблъскаха земните хора, е много рядко изключение. И нямаше основание да се мисли, че това изключение някога ще се повтори.

Както правилно беше отбелязала Фрейзър, космическата интервенция би могла да има успех само по време на детството на човешкото общество. Но не тогава, когато хората вече бяха обединени и можеха съвместно да се защищават от всяка опасност.

Общество, което живее като дружно, сплотено семейство и е достигнало високи върхове в науката и техниката, е непобедимо.