Георгий Мартинов
Гианея (21)

8.

Стоун извика всички на екстрено съвещание.

Ако Гианея е отгатнала, а изглеждаше, че е именно така, то базата, която те търсеха на стотици километри от центъра на кратера, можеше да се намира съвсем близо до станцията, на открито място, където никой не се е сещал да я търси.

По думите на Гианея, не трябва да се приближават до базата. Ако тя е близо до градчето, сигурно стотици пъти хората са могли да се приближат до нея. Какво би се случило тогава не се знаеше, но вероятно нищо добро.

— Щастлива случайност — каза Токарев.

Муратов седеше, потънал в мислите си и почти не слушаше избухналия спор. Смътното подозрение, изникнало от стремително нарастващата откровеност на Гианея, постепенно се превръщаше в увереност.

Той се възползува от настъпилата пауза и каза:

— Всичко говори за това, че сънародниците на Гианея са били на Земята и на Луната много отдавна. Изглежда тогава е била построена базата за спътниците и са били изстреляни и самите те. Вече не може да има никакви съмнения в техните недобри намерения. Но създателите на плана явно са сбъркали. Темповете на развитие на земното човечество, на науката и техниката са изпреварили техните предположения. Те са мислели, че когато дойдат втори път, Луната все още ще бъде недостъпна за нас. Също така няма никакво съмнение, че космическият кораб, който загина над Хермес, се е движел към Луната. Това е била втората им визита в Слънчевата система. Защо са долетели? Какво са щели да направят, ако не бяха загинали? Много е важно да разберем това и Гианея го знае. Да, разбира се, фактът, че хората не са се натъкнали на невидимата база е случаен, но това не е най-главното. Смущава ме искането на Гианея, тя съветва, но по същество това е искане, да унищожим базата. Наистина ли е толкова опасно да се приближаваме до нея? А може би тя, аз говоря за Гианея, просто иска да ни попречи да се запознаем с устройството на базата, да узнаем целта на стопаните й. Може би неочакваната и толкова внезапна откровеност на Гианея е просто тактическа маневра? Тя е разбрала, че земните хора рано или късно ще намерят това, което искат да намерят. И е решила да се намеси, да ни попречи. Така може да се обясни и нейният интерес към Шестата експедиция и цялото й поведение в последно време. Ние оценяваме това от положителната му страна, но може да се окаже друго. Участието й в експедицията може да бъде предизвикано от желанието лично да се убеди в това, че базата е престанала да съществува и че тайната й е останала неизвестна за нас.

— Вие обвинявате Гианея във вероломство? — попита Стоун.

Муратов развълнувано скочи от креслото.

— В нищо не я обвинявам. От своя гледна точка тя може би е абсолютно права. Всичко в мене протестира срещу собствените ми думи. Аз изказвам една от възможните версии. И нищо повече.

— По това си струва да се помисли — каза Токарев. — Много е съблазнително да се запознаем с устройството на базата и със самите разузнавачи. Но би било непредпазливо да пренебрегваме думите на Гианея.

— Всичко е напълно ясно — каза Стоун. — Дайте да помислим не е ли възможно с помощта на роботи да проверим доколко е опасна базата.

Съвещанието прие тясно специализиран характер и Муратов излезе от стаята.

В общата зала той видя Гианея. Тя стоеше до същия прозорец, в същата поза.

Муратов се приближи до нея, измъчван от угризения на съвестта, разкайващ се за подозрението, което събуди против нея. Но след като в главата му беше дошла такава мисъл, той беше длъжен да я каже. В тази работа не трябваше да се пренебрегва нищо…

Гианея не се обърна. Изглеждаше, че тя не беше видяла кой се е приближил. Но когато той спря зад нея, каза:

— Погледнете, Виктор. Отдавна наблюдавам и нищо не мога да разбера. Сенките не се движат. Може да се предположи, че Луната не се върти.

— Не, Гианея, тя се върти — отговори Муратов, като мислеше за това как го е познала Гианея, дали по стъпките? — Луната се върти, както и всички небесни тела, но много бавно. Един оборот за двадесет и осем денонощия. Затова е много трудно да се забележи движението на сенките.

— А защо е необходимо това?

— Кое е необходимо? Да се наблюдава движението на сенките ли?

— Аз говоря за друго. Защо ви е нужно Луната да се върти толкова бавно? Или това е по-удобно за научната работа, която се провежда тук?

— Скоростта на въртенето на Луната не зависи от нас.

Гианея му хвърли бърз поглед. Но той не видя в него очакваната насмешка. Изглежда тя беше много учудена.

— Погледнете! — Гианея отново протегна ръка към прозореца. — Колко силно са нагрети осветените скали и колко са студени на сянка. Нима това е удобно за вас?

„Така! — помисли Муратов. — Тя вижда топлинното излъчване. Температурата на дадено тяло й е толкова ясна, както на нас цвета му. Тя я вижда!“

През последните дни при разговорите си с Гианея той постоянно се вълнуваше. Ето и сега. Почувствува силно вълнение. Да вижда температурата! Какво по-странно и по-фантастично от това! Значи като гледа него, Гианея вижда не само чертите на лицето му и цвета на кожата му, но и температурата на тялото му. Как ли изглежда той в нейните очи?

— Нима това е удобно? — повтори Гианея.

„Но ние не виждаме Гианея такава, каквато я виждат съотечествениците й и самата тя в огледалото. За тях температурата е външен зрителен признак на предметите като формата или цвета. От тяхна гледна точка това е нормално и естествено. Нашето възприятие на света, в стеснен спектър, би трябвало да изглежда за Гианея непонятно и странно, точно така, както за мен е непонятно и странно нейното възприятие на окръжаващата среда“ — разсъждаваше Муратов.

Гианея леко докосна ръката му.

— За какво се замислихте? — попита тя и се усмихна.

„Да кажа ли? Не, по-добре не трябва.“

— Мислех за вашите думи — отговори той. — Да, разбира се, неравномерното нагряване на лунната почва не е много удобно, но какво може да се направи?

— Да се ускори въртенето на Луната.

— Мислите ли, че това е много просто?

— А нима не е така? — на въпроса с въпрос отговори Гианея.

— За съжаление, не е. Да ускорим или да забавим движението на небесно тяло, да изменим въртенето му около оста — всичко това ние можем да направим, ако то е малко, но не е такова като Луната. Това е задача на бъдещата техника. А нима у вас — попита той, без да се надява, че Гианея ще отговори — това е възможно.

— Мисля, че да — Гианея каза това неуверено. — Аз четох, че нашата „луна“ също се е въртяла бавно, но когато е потрябвало, нейното въртене е било ускорено.

— Вие само една „луна“ ли имате, или няколко?

Отговорът беше много неочакван, много странен и донесе още една загадка.

— Не зная — каза Гианея. — По-точно, не помня какво беше казано по този въпрос в книгата, която четох.

На Муратов му се сторило, както той разказваше по-късно, че неочаквано са го ударили с нещо по главата. От изумление за няколко секунди той загубил способността си да говори.

Ама че новина! Излиза, че Гианея познава родината си само от книгите. Тя даже не помни колко „луни“ има на небето над нейната планета!

„Да не би да е родена в звездолета? — мислеше той. — В такъв случай нейната родина е много далече, толкова далече, че човек може да се роди и израсне за времето на полета? Но това никак не отговаря на нашите предположения, че те са ни посетили втори път четиристотин или даже петстотин години след първото идване. Такива рейсове не могат да се предприемат толкова често.“

— Изглежда в това Рийагейа е сгрешил — каза Гианея така тихо, че Муратов разбра — тя не говореше на него, а на себе си. — Той беше убеден, че земните хора вече са достигнали повече — прибави тя високо.

— Кой е той? — Муратов най-после си възвърна дар слово. Той реши да се престори, че не е чул началото на фразата, адресирана не до него.

— Рийагейа.

— Вие разочарована ли сте?

— Никак. Това е негово мнение, а не мое. Аз очаквах по-малко от това, което видях.

— Тогава, значи, Рийагейа е бил с по-добро мнение за нас, отколкото вие, Гианея.

— Да, беше.

— Вие имате основание да мислите, че Рийагейа е изменил мнението си?

— Не може да промениш мнението си, без да си видял обекта — отговори Гианея. — „Беше“ — защото самият Рийагейа вече не съществува.

— Той умрял ли е?

Гианея трепна.

— Аз забравих — каза тя, — вие не знаете за това. Пък и по-добре е да не знаете.

В мозъка на Муратов се мярна догадка.

— Рийагейа е бил на загиналия кораб?

Гианея мълчеше.

Муратов видя как две сълзи бавно се стекоха по бузите й. Трогна го изразът на лицето й. На него беше изписана голяма и истинска мъка.

И той разбра, отгатна. Рийагейа бе загинал заедно с кораба, от който бяха свалили Гианея на астероида. И той беше човекът, когото Гианея не само уважаваше, но и обичаше.

„Той постъпи по друг начин“ — спомни си Муратов думите на Гианея, предадени му от Марина.

Смътна догадка за съществуването на някаква връзка между отношението на Рийагейа към земните хора и гибелта на кораба, накара Муратов да трепне.

Страшно беше да се помисли, че огромният космически кораб не е загинал случайно, а съзнателно е бил унищожен, след като Гианея е била свалена, именно свалена от него.

Но другата жена, майката на Гианея, защо тя е останала в обречения звездолет?

Той внимателно взе ръката на Гианея. Тя не реагира.

— Кажете ми — гласът му прегракна от вълнение, — вие на кораба ли се родихте?

Гианея изумено го погледна.

— Откъде ви дойде на ума това странно предположение? Ако аз се бях родила по време на полета, то сега с мен щеше да бъде и моята майка.

Край! С тези думи Гианея потвърди догадката. Звездолетът е бил унищожен нарочно! И очевидно това е направил именно Рийагейа.

Тайната за появяването на Гианея на Хермес започна да се прояснява.

— Вие единствена жена на кораба ли бяхте? — попита той, като искаше да се убеди окончателно.

— Какво значение има това за вас? — отговори Гианея, като дръпна ръката си, която той все още държеше в своята. — Да, единствена.

Внезапно Муратов си спомни други думи на Гианея. Веднъж тя бе казала, че е тръгнала към Земята почти против волята си. Значи, не е могла да се роди на кораба, както беше помислил отначало. Това явно беше погрешно предположение. Но в космоса не вземат и малки деца. Тогава защо не помни родината си?

Отново загадка, още по-неразбираема и объркана!

Там, край Хермес, в черната бездна на космоса, се бе разиграла трагедия. И тя бе свързана със съдбата на земните хора!

Едно е ясно: Рийагейа е унищожил кораба, унищожил го е, за да осуети плана, насочен против Земята. И той е накарал Гианея да напусне кораба, искал е да я спаси като жена, може би като любима. „А при вас, на Земята, се оказах вече съвсем против волята си“ — бе казала тя тогава.

Да, всичко е станало точно така!

Без да обмисля думите си, подчинявайки се само на вътрешното си чувство, Муратов каза:

— Смъртта на Рийагейа е прекрасна!

Няколко секунди Гианея го гледаше с широко отворени очи, в които се четеше объркване. После тя рязко се обърна и избяга от залата.

* * *

Стоун и Токарев се отнесоха много сериозно към разказа на Муратов.

— Ситуацията се прояснява — каза Стоун. — Все по-очевидно става, че спътниците и базата трябва да бъдат унищожени час по-скоро. Вашето предположение — обърна се той към Муратов, — че Гианея нещо хитрува, по всяка вероятност е невярно. Тя е искрена. Против нас е било замислено нещо ужасно и Гианея действително иска да ни спаси.

— Въз основа на какво правите това заключение? — попита Токарев.

— Въз основа на това, което ни разказа Муратов. Струва ми се, че неговата догадка за умишлената катастрофа е правилна. Разбира се, трудно е да се каже какво точно се е случило в звездолета, но много вероятно е, той да не е загинал случайно.

— Вие предполагате, че между сънародниците на Гианея са възникнали разногласия?

— Сигурно са възникнали. Сега си представям цялата история така: много отдавна, преди няколко века по нашето летоброене, е бил съставен план, насочен срещу Земята и нейните обитатели. Какво точно е било замислено не е толкова важно. Ясно е едно — те са се излъгали в сметките си — никаква заплаха не ни грози, ние ще се справим с всяка опасност. Но не е там работата. Разстоянието между Земята и тяхната планета е голямо. От един полет до друг минава много време. А общество от разумни същества, където и да се намира то, не може да стои на едно място. То се развива, прогресира — това е природен закон. Замисленото, по всяка вероятност не много човечно, е започнало да се струва на повечето от най-прогресивните хора от техния свят невероятно жестоко. От думите на Гианея се вижда, че този Рийагейа, прогресивен човек, добре е разбирал, че земното човечество е отишло далеч напред и вече не е такова, каквото е било по време на тяхното първо посещение. Да си спомним думите на Гианея: „Земните хора не заслужават участта, която ние им готвехме.“ Вероятно самата Гианея преди е мислела друго, но голямо влияние й е оказало мнението на Рийагейа, който по всичко изглежда е бил приятел на земното човечество. Да си представим такава картина. Към Земята излита кораб със задача да осъществи отдавна замисленото. Между членовете на екипажа се намира и Рийагейа. Той с цялата си душа е против намеренията на своите спътници. Смята, че трябва на всяка цена да им попречи. Знае, че при следващото им пристигане ние ще бъдем още по-могъщи. И ако той е бил с твърди убеждения, не му е оставало нищо друго, освен това, което е направил. А Гианея — единствената жена на кораба — е свалена на случайно попаднал на пътя им астероид, където има хора, а самият кораб е унищожен. Това, което се случило с Гианея, най-добре рисува образа на Рийагейа. Всеки от нас на негово място би постъпил по същия начин.

— Какво пък — след кратко мълчание каза Токарев, — такава версия е напълно възможна. И тя добре се съгласува с обстоятелствата, при които се появи Гианея и с цялото й по-нататъшно поведение. Но могат да се измислят и други версии.

— Несъмнено! Само Гианея може да ни разкрие истината. Едно е ясно: спътниците и базата са опасни. И колкото и да сме убедени в това, че ще можем да ликвидираме всяка заплаха, те трябва да бъдат унищожени. И то без да се бавим.

— Значи, вие смятате, че не трябва предварително да проверим съществува ли тази опасност?

— Не, защо, ще проверим. Всичко е възможно.