Георгий Мартинов
Гианея (12)

10.

Радиограмата от Хермес, която известяваше за появяването на Гианея, и за обстоятелствата, които предшествуваха това появяване, както и трябваше да се очаква, развълнува цялото население на земното кълбо.

С огромно нетърпение очакваха завръщането на ескадрилата.

Автоматичните радиостанции на обсерваторията приеха много радиограми от Земята, Марс, Венера — отвсякъде, където имаше хора — приветствуващи Гианея. Цялото човечество е възторг възприе пристигането на първата представителка на чужд разум на Земята!

Посрещането обещаваше да се превърне в грандиозна демонстрация.

Показаха на Гианея купчината радиограми, постараха се с жестове да й обяснят, че всичко това е адресирано до нея, че на Земята я очакват с нетърпение.

Дали тя беше разбрала? На всички им се струваше, че да, разбрала е. Но външно остана равнодушна.

Съобщението, че трябва да излети за Земята, загадъчната пришелка възприе също така равнодушно.

Уестън се зае с обясненията. Върху специално начертаната за нея звездна карта той показа кръгчето, което изобразяваше Хермес, а след това Земята. Тя явно разбра жестовете му. След това инженерът начерта стрела — знак, който всяко мислещо същество, още повече астронавт, би разбрал. Острието на стрелата показваше Земята.

Гианея погледна към Легерие, който стоеше до нея. А след това направи плавен жест с ръка, много изразителен, който можеше да означава само едно: „Да летим нататък!“. Значението на този жест не можеше да се сбърка.

И най-малката дреболия в поведението на гостенката привличаше вниманието. Всички забелязаха, че макар поясненията да даваше Уестън, Гианея се „обръщаше“ изключително към Легерие. Нима тя се бе досетила, че именно той е старши тук? По поведение началникът на експедицията съвсем не се отличаваше от другите. На пръв поглед като че ли нищо не би могло да насочи Гианея към правилната догадка.

И все пак тя явно се бе досетила.

След разговора с Легерие Муратов си спомни за този странен факт. Поведението на Гианея сякаш потвърждаваше думите на френския учен. Гостенката беше принудена да се обръща към някого и тя бе избрала началника на експедицията, като игнорираше всички останали.

„Но как би могла да се досети, че Легерие е началник на експедицията?“ — мислеше Муратов.

Роналд Янсен — астроном, медик и биолог, който изпълняваше задълженията на лекар на Хермес, сериозно се тревожеше за предстоящото пътуване на Гианея до Земята.

— Тук — казваше той — въздухът е чист. В него няма нито един микроб. Но на Земята ги има. Как ще подействуват те върху организма на Гианея? Няма ли да се разболее след пристигането си?

На тази тема се проведе специален разговор със Земята. Там споделиха опасенията на Янсен.

Но какво да се прави? Да я оставят на Хермес беше невъзможно. Нямаше друг изход, освен да я изпратят на Земята.

На пръв поглед изглеждаше — какво толкова ще му мислят?

Никой обаче не искаше да действува без знанието на Гианея. Тя се бе съгласила да лети, но трябваше да й обяснят и каква опасност я заплашва. Може би тя не знае за нея, не подозира, че като стъпи на Земята, ще се подложи на голям риск.

Беше решено на всяка цена да се опитат да разберат мнението на гостенката.

Но как да го направят?

— Нямаме друг път — каза Янсен, — освен да й обясним всичко с помощта на рисунки, схеми и биологични таблици за обмяната на веществата, дишането и т.н. Ако е запозната с биологията, ще разбере, ако не е — няма. Другарят Уестън рисува прекрасно. Ще го помоля да направи няколко рисунки по мое указание. А след това ще опитаме.

— Мисля, че с обясненията трябва да се заемат само двама — каза Легерие, — аз и Янсен. Останалите моля да не присъствуват. Трябва да имаме предвид възможността, че Гианея може да не разбере и да щадим самолюбието й.

Направиха опита в навечерието на излитането.

— А какво ще правим, ако Гианея разбере и се откаже да лети на Земята? — попита Муратов в последния момент, когато Легерие и Янсен се готвеха да отиват при гостенката.

Бяха предоставили на Гианея каютата на един от астрономите и тя почти непрекъснато беше там.

— Ще съобщим на Земята — отговори Легерие. — Но мисля, че тя не може да се откаже. Не е възможно да не разбира, че ние нямаме друг изход.

— Може да се случи така — добави Янсен, — че Гианея ще бъде принудена да се движи на Земята със скафандър. А ще живее в специално помещение с дестилиран въздух.

Муратов поклати глава.

— Тя няма да се съгласи с това.

— Защо да гадаем? — каза Легерие. — Ще се съгласи ли, няма ли да се съгласи. Бъдещето ще покаже! Да вървим, Янсен!

Опитът премина сполучливо. Очевидно Гианея разбра добре графичния език на биологията. Но нито Янсен, нито Легерие разбраха жестовете на гостенката. Съгласна ли е тя да лети към Земята след техните обяснения, или не е?

За да изяснят този въпрос, отново поставиха пред Гианея картата на Уестън. Тя се усмихна и отново повтори същия плавен жест, който всички смятаха, че означава: „Да летим!“

— Ние направихме всичко, което можахме — каза Легерие. — Откарайте я на Земята. Очевидно тя не се страхува от никакво заразяване. Аз ще изпратя подробна радиограма и там ще решат, какво трябва да се прави по-нататък. Не губете време.

— Изглежда, че те познават нашата планета много по-добре, отколкото ние мислехме — отбеляза Муратов.

— Да, по всяка вероятност е така.

Гианея нямаше никакъв багаж. Тя се беше появила на Хермес, пред хората, в чужд свят, облечена така леко, като че ли се намираше не в космоса, а в къщи. Сякаш беше се отбила за малко на гости и смяташе скоро да се върне обратно. Това повече от странно обстоятелство не преставаше да учудва всички и на Хермес, и на Земята. Трудно беше да се предположи, какво би могло да я подтикне към такава постъпка. Тя не можеше да бъде облечена така в космическия кораб. А обяснението на Легерие изглеждаше прекалено фантастично. Тук се криеше тайна, чийто отговор се надяваха да получат впоследствие.

Правеше впечатление, че малките, много изящни, „златни“ пантофки на Гианея са снабдени с магнитни подметки. Това показваше, че обувките, които изглеждаха толкова неподходящи за космически полет, са предназначени именно за условията на безтегловност, тоест за космоса.

Тази висока девойка, цялата в злато, изглеждаше странно сред космонавтите, облечени в тъмни комбинезони. Тя беше по-висока от всички, освен Муратов. Беше стройна и като че ли не ходеше, а се плъзгаше по пода с котешка ловкост и грация. Нейната необикновено гъста коса със синьо-зелен оттенък като тежка маса се спускаше под кръста й, а на тила беше прихваната с шнола във формата на лист или клонче от някакво растение, неизвестно на Земята. Същите „листа“ закриваха и коленете й, които се виждаха изпод късата рокля.

Въздухът в обсерваторията беше нагрят до осемнадесет градуса по Целзий, но по всичко изглеждаше, че на Гианея не й беше студено. Гостенката се отказа от предложения й комбинезон.

Янсен много искаше да измери температурата на тялото й, но Гианея отклони опита на лекаря, отклони го рязко и от земна гледна точка невежливо, като отблъсна ръката му с термометъра.

Тя не позволяваше да се докоснат до нея. По всичко изглеждаше, че ръкостискането не беше прието в нейната родина. Ако някой при среща й протягаше ръка, Гианея правеше крачка назад и вдигаше ръката си до рамото с открита напред длан — жест, с който тя приветствува хората при първата си среща с тях.

„Това е гордост и високомерие“ — казваше Легерие.

„Такива са обичаите в нейната родина“ — възразяваше Муратов.

Кой от тях беше прав, щеше да покаже бъдещето.

Скафандърът, с който Гианея се приземи от своя звездолет, беше изучен внимателно. Той бе много лек, от тънък и гъвкав метал с небесносин цвят. В шлема с квадратна, по-точно кубична форма, нямаше никакви акустични или радиотехнически устройства. Срещу очите имаше прозрачна пластинка, много тясна, опушено-сива, пропускаща малко светлина. И, което беше най-чудно, нямаше никакви резервоари или балони с въздух. Нито вътре, нито отвън. Даже при много внимателно, „икономично“ дишане, почти без движения, в такъв скафандър човек можеше да се намира не повече от десет-дванадесет минути.

— Това отчасти обяснява нейното нетърпеливо чукане — отбеляза Уестън. — Заплашвало я е задушаване. Но как са се решили да я пуснат от кораба без запас от въздух?

Нова труднообяснима загадка!

— Според мен — каза Муратов, — това доказва, че те са знаели, че обсерваторията е населена. Иначе това би било самоубийство.

— Да, много тъмна история — забеляза Легерие. — Колкото повече мисля за това, толкова по-вероятно ми се струва, че Гианея просто е избягала от кораба. Такава версия изяснява много неща. В бързината тя е забравила за запаса от въздух.

— Но корабът спря над самата повърхност на Хермес. Как да се съгласува това с вашата версия? Излиза, че в бягството й е помогнал екипажът на звездолета.

— Те са могли да забележат изкуственото съоръжение на астероида и са се приближила, за да разберат какво е това. А тя е съумяла да се възползува от неочакваното спиране.

— Тогава защо спряха само за една минута?

Легерие сви рамене.

— Тъмна история! — повтори той. Скафандърът беше направен така, че човек можеше да го свали без чужда помощ. Но не и да го облече. Това се изясни, когато дойде време да прехвърлят Гианея във флагманския кораб на ескадрилата.

Наложи се доста да се поизмъчат, докато разберат непознатата конструкция.

От земна гледна точка костюмът на Гианея беше много неудобен. Той не можеше да бъде облечен, в него трябваше да се „влезе“. И никой от земните хора не би могъл да направи това, освен може би някой особено гъвкав акробат.

Гианея с лекота изпълни тази необикновено трудна задача. Тя се плъзна, именно се плъзна в скафандъра с невероятна бързина и ловкост.

Но скафандърът не можеше да бъде направен специално за нея. Той очевидно беше като всички останали скафандри в кораба на гостите. Значи, Гианея не беше изключение сред своя народ. Те всички са гъвкави и ловки като нея.

Сега скафандърът трябваше да бъде херметизиран. А Гианея с нито един жест не се опита да помогне на хората. Тя стоеше и чакаше. Като че ли й беше безразлично дали ще лети за Земята или ще остане на Хермес.

— Упорито същество! — промърмори като внимателно разглеждаше дългите ленти, които висяха в краищата на разрезите на скафандъра. — Бедата е там, че всичко това трябва да се направи колкото е възможно по-бързо. Иначе тя ще се задуши преди да достигне до кораба. Нима не разбира това?

— Може би не знае, какво трябва да се прави със скафандъра — предположи Муратов.

— Ами! Много добре знае, но не иска да ни помогне. Ето, гледай, Виктор! Май че разбрах. Тези ленти трябва да прилепнат към разреза. Иначе не може да бъде.

— Опитай! Ето тук, отстрани.

Догадката на Уестън се оправда. Лентите, които изглеждаха метални, прилепнаха към разреза. При това се чуваше сухо щракане.

Муратов откри едва забележимо удебеление в края на лентите. Той натисна едно от тях. Лентата се отлепи.

— Всичко е ясно — каза той. Ръката в метална ръкавица може да натисне тези издатини. Но да се облече скафандъра самостоятелно не е възможно. Излиза — добави той, като се обърна към Легерие, — че някой е помогнал на Гианея при бягството й.

Астрономът нищо не отговори.

— Най-после! — облекчено въздъхна Уестън, като закрепваше лентата на мястото й. — Така ли е? — обърна се той към Гианея.

Изглежда изразът на лицето му и интонацията на гласа бяха достатъчно красноречиви и Гианея разбра въпроса. Тя кимна с глава.

Уестън закрепи и другите ленти, като остави само една — на шията — между яката на скафандъра и шлема. Нея щеше да постави Муратов, когато всички бъдат готови за излизане. Нито една минута Гианея не трябваше да се намира без достъп на въздух. Корабите от ескадрилата бяха на около шестстотин метра от външната врата на обсерваторията.

Последно кратко прощаване и вътрешната врата се затвори. В камерата останаха Муратов, двама инженери от ескадрилата и Гианея.

Хората бързо облякоха скафандрите си. За да спестят време Легерие реши да пожертвува въздуха от камерата и да отвори външната врата, без да го изпомпва.

Муратов закрепи последната лента. Сега Гианея можеше да диша само от това нищожно количество кислород, което беше останало в скафандъра й.

„А ако сме се излъгали — премина тревожната мисъл, — ако скафандърът не е затворен херметически?“

Нямаше време за мислене.

Условно чукане по вътрешната врата… отваря се външната. В камерата веднага се образува пълен вакуум.

Гианея стоеше спокойно. Всичко бе наред!

Муратов предварително беше решил как да постъпи. Макар че благодарение на почти пълното отсъствие на тежест никак не беше трудно да се катериш по скалите на Хермес, все пак това изискваше някакъв разход на мускулна енергия и следователно на кислород.

Той вдигна Гианея на ръце и едва ли не бегом се устреми нагоре, по стръмния склон на долината. Пътят му беше добре известен, Муратов десетки пъти беше минавал оттук.

Как се е отнесла Гианея към това неочаквано за нея „насилие“? Муратов не усети никакво съпротивление от нейна страна. Даже му се стори, че тя се притисна до рамото му, с което облекчаваше задачата.

По средата на пътя той предаде товара си на един от своите спътници. За по-малко от пет минути те дотичаха до кораба.

Входната камера на звездолета вече беше отворена. Веднага след като влязоха вътре и стълбата беше прибрана, камерата се затвори и бързо се напълни с въздух. По изключение, решиха да минат без задължителната процедура на „пречистването“. Нямаше почти никакъв риск — Хермес беше напълно лишен даже и от намек за атмосфера. Единственото, което можеха да донесат със себе си, беше прахта по обувките на скафандрите. Но тя можеше да бъде обезвредена в камерата след напълването й с въздух.

Муратов се приближи до Гианея, за да й помогне да свали скафандъра, но девойката го отстрани с меко движение на ръката и се съблече сама.

Нейните големи, странно повдигнати към носа черни очи погледнаха лицето на Муратов внимателно, с някакъв необикновен израз. Изглеждаше, че Гианея иска да му каже нещо или да го попита.

Какво означаваше този втренчен поглед?

Дали това беше благодарност, или обратното, гняв, предизвикан от безцеремонното отношение?

Как да разбере израза на лицето и значението на погледа на същество, макар и във всичко подобно на земния човек, но дълбоко, безкрайно дълбоко чуждо?…