Георгий Мартинов
Гианея (11)

9.

— В цялата тази загадъчна история най-странен ми се вижда нейният външен вид, аз говоря за Гианея — каза Муратов. — Не съм предполагал, че ще видим такова пълно сходство със земните хора. Това е просто невероятно. Както искате, но не мога да си представя, че тя е жител на друг свят.

— А какво друго може да бъде? — попита Легерие.

— Разбирам това. Както и всички, трябва да призная факта. Но, наистина, не зная как да ви обясни, нещо в мен протестира, даже се възмущава…

— Тук няма нищо чудно — каза Легерие. — Вашето състояние е разбираемо. Хората са свикнали с мисълта, че обитателите от друг свят не могат напълно да приличат на нас. Но защо? Вселената е безкрайна и сред безбройните обитаеми светове трябва да се срещат всякакви форми на живот, дори мислеща плесен, както е писал един учен от средата на миналия век. Съществуват мислещи организми с най-различни форми. Но не трябва да се забравя, че тази част от вселената, която ни е достъпна, се състои от същите вещества, както и нашата Слънчева система. Доказано е, че планетните системи, повтарям, в достъпната за нашите изследвания част от вселената, са обкръжени от звезди, които по своя спектрален клас са подобни на Слънцето. От тук следва логичният извод: условията за живот са почти еднакви. А какво друго е човекът, ако не продукт на дълъг, мъчително дълъг процес на приспособяване към окръжаващата среда? Външните форми на тялото не могат да бъдат нерационални. Тялото, това е изпълнителният орган на мозъка. Природата е създала органи, които са приспособени най-добре за изпълнението на определени функции. А природата винаги върви по най-късия път. Тялото на човека — това е най-простият от теоретически възможните варианти. Тогава защо на планетите, където условията за живот са подобни на нашите, този процес трябва да доведе до друг резултат? Нямаше да бъде така, ако в основата на живота бяха не въглерод и кислород, а нещо друго. Тогава самият мозък можеше да се окаже друг и като следствие щеше да получи други органи. Но ние нямаше да имаме нищо общо с подобни същества и всякакъв контакт с тях би бил немислим.

— Разбирам ви — каза Муратов — и съм съгласен с вас. Но тук имаме не подобие, а пълно сходство.

— И това не е чудно. Аз от самото начало бях убеден, че ще видим човек. Така и излезе. И ето защо бях така убеден. Аз съм съгласен с вас. Корабът, който се приближи до Хермес, принадлежеше на стопаните на разузнавачите. Те познават нашата Земя и то добре. И те са се решили, в дадения момент не е важно по какви причини, да пуснат на астероида един от членовете на екипажа на своя кораб. Ние не знаем защо са направили това, но можем да бъдем напълно уверени, че те не са се съмнявали — техният другар ще намери общ език с нас. А такава увереност не би могла да възникне, ако ние не бяхме подобни с тях. При същества, които се отличават от тях самите, те не биха изпратили един човек.

— Всичко това е така — с лека досада каза Муратов. — Но вие все говорите — подобие, подобие! Тук не става въпрос за подобие, а за абсолютно тъждество! Не може да се смята, че зеленикавата кожа е решаващо различие. Между отделните раси на Земята има по-големи различия.

Легерие сви рамене.

— Учудвам се — каза той, — откъде е този атавизъм у вас? Подсъзнателно вие повтаряте онова, което са говорили и писали преди десетки години. Тогава това е било понятно. Много малко време е било изминало от вековете, когато са господствали религиозните вярвания. Човекът се е смятал за някакво изключение в природата. Не се е допускало, че някъде може да съществува такова „съвършено“, богоподобно същество, като земния човек. Оттук идват и теориите за възможностите на природата да създава различни форми — вместилища на мозъка. Подчертавам — да създава при еднакви условия. А ако твърдо се застане на становището, че човекът е създание на природата, тогава никак не е трудно да се разбере, че природата навсякъде, където условията са еднакви, ще създава едно и също. Природата няма разум — тя действува, ако мога така да се изразя, „интуитивно“. Действува просто и най-важното, естествено.

— Не става въпрос за това — махна с ръка Муратов. — Всичко, което казахте, аз го знам.

— Вас ви смущава, че Гианея е копие на земната жена и при това на жена от бялата раса. Нали така? Тогава нека да погледнем на въпроса от другата страна. Да си сменим ролите. Да допуснем, че не те, а ние сме изследвали пространството около нашата планетна система. И сме открили няколко населени свята. Нека обитателите на тези светове да са различни по своята външност. Има съвсем различни от нас, има и подобни на нас. А има и съвсем тъждествени. С кого ще се свържем най-напред? С кого ще бъде нашата първа среща?

— На Земята има няколко раси.

— Съвсем правилно. Естествено е да очакваме разбиране от себеподобните си. Гианея принадлежи към човечеството, или към част от човечеството на такава планета, където мислещият разум има същата форма като на Земята и при това най-голямо е сходството им с хората от бялата раса.

— Значи, все пак е случайност?

— Да, но закономерна и естествена случайност. Не виждам нищо странно в това. Даже нещо повече — щях да бъда много учуден, ако беше станало по друг начин.

— Според вас те са имали избор?

— Така изглежда. Но, разбира се, може и да не са имали избор. Просто първата обитаема планета, която са намерили, се е оказала населена с хора, еднакви с тях. Фактът, че Гианея свободно диша нашия въздух, доказва тъждеството на Земята с нейната родина. А такова тъждество — аз съм твърдо уверен в това — не е изключение, а правило в близката до нас област от вселената. Говоря за звездите от класа на нашето Слънце. Около другите звезди не са намерени планетни системи. Съвсем естествено и логично е те да търсят населени светове около звезди, подобни на тяхното слънце.

— Вие мислите, че нейната родина е някъде близо?

— Това произтича от предположението, че разузнавачите са изпратени от тях. Не може да се допусне, че те са изпратени от мъглявината Андромеда. Трябва да има цел. Друго нещо е, ако ние грешим и Гианея няма нищо общо с разузнавачите. Тогава тя би могла да се появи откъдето и да е.

— А как си обяснявате зеления оттенък на кожата й? — попита Муратов, за да промени разговора и да се отклонят от темата, където той чувствуваше превъзходството на събеседника си.

Легерие се усмихна.

— Сами разбирате, че сега не бих могъл да ви отговоря на този въпрос — каза той. — Произходът на зеления оттенък ще се изясни, когато Гианея бъде изследвана от медици. Ако тя се съгласи на това.

— Ако се съгласи? — учудено попита Муратов. — Как можете да допускате даже възможността за отказ? Та това би било съвсем невероятно за едно разумно същество, попаднало на чужда планета. Тя не може да не разбира, че земната наука ще иска да се запознае с организма й. Неин нравствен дълг е да съдействува за това.

Легерие мълча няколко минути.

— Вижте какво, Муратов — каза той накрая. — Радвам се, че заговорихте за това. Не исках да споделям с никого своите наблюдения, за да не създавам впечатление, което може да се окаже погрешно. Но тъй като засегнахме тази тема… Кажете, не забелязахте ли нещо странно в поведението на Гианея?

— Направи ми впечатление само, че тя се държи поразително спокойно. В нейното положение това е неестествено.

— Да, разбира се. Да се намира в чужд свят, сред чужди не само на нея, но и на цялото човечество, към което тя принадлежи, хора и да се държи така — това е неестествено. Вие сте прав. Но мисля, че тук има нещо друго — Легерие развълнувано закрачи по каютата. — Много бих искал да ми докажете, че не съм прав. Ще говоря направо. Не ви ли се струва, че Гианея се държи не спокойно, а високомерно?

Муратов трепна. Това, което каза Легерие, съвпадаше с неговите собствени мисли. На него самия често му се струваше, че в поведението на пришелката се забелязва съзнание за превъзходството й над окръжаващите я, но той се стараеше да не се поддава на впечатлението си.

— Да — отговори той, — забелязвал съм го и не веднъж. Но може би това не е високомерие — за него няма причини — а просто начин на държание, свойствен на тези хора. Те не са земни.

— Възможно е. Ние не ги познаваме. Но при такава пълна външна прилика не само на тялото, но и на дрехите, психиката също би трябвало да бъде сходна. Но да оставим това. Защо тя прие всичките ни грижи за нея, като нещо естествено? Никакви признаци на благодарност. Помните ли, когато Уестън повтори казаната от нея дума „Гийанейа“, като смяташе, че тя означава приветствие, тя гордо, именно гордо вдигна глава и отново повтори същата дума, като показваше себе си. Това беше нейното име. Тя реагира така, като че ли неразбирането я беше оскърбило. Нима земен човек, който за първи път се среща с обитатели на чужд свят, ще се сети най-напред да каже името си? Струва ми се, че именно това е високомерието, съзнанието за собствено превъзходство. Но да допуснем, че при тях така е прието. Когато нашият лекар, изпълнявайки програмата за биологична защита, й предложи да влезе в басейна, тя веднага разбра и безпрекословно изпълни искането. И се съблече, без да чака да излязат присъствуващите, пред всички. Вие ще кажете, че в техния свят няма женска свенливост, че при тях така е прието. Но да съпоставим това с друг факт. Тя се яви пред нас в рокля и кройката на тази рокля съвсем не говореше, че в техния свят отсъствуват такива женски свойства като кокетство и свян. Спомнете си — гърбът е съвсем гол, но прикрит от косата. Това е много характерно. Даже най-суетната жена на Земята няма да се сети да се яви в чужд свят, облечена по такъв начин. Защо тя не беше в костюм на космонавт? Защо счете за нужно да ни се представи „в целия блясък на красотата си“? И след това се съблече пред всички. Тук е уместно да си спомним древността. Римските патрицианки са се събличали пред робите си, защото не са ги смятали за хора.

— Вие изпадате в противоречие — възрази Муратов. — Ако тя не ни смята за равни на нея хора, то тогава защо трябва да ни „поразява“ с „блясъка на красотата си“, както казахте вие?

— Няма никакво противоречие. Точно обратното. Да се яви пред нас не като редови космонавт, а като „господарка“ — ето, според мен, мотивите на нейното поведение.

— Господарка — повтори Муратов. — Нима в свят, където техниката се е развила до нивото на междузвездни полети, могат да се запазят понятията „господар“ и „роб“? Вие се лъжете, Легерие. Всичко това може да се обясни много по-просто, с една дума — обичай. При тях обичаите са такива. Различни от нашите и затова непонятни за нас.

— Ще се радвам, ако това е така. Но за мен е несъмнено, че тяхната психика е родствена на нашата. При такова сходство иначе не би могло да бъде. Представете си, че вие сте на нейно място. Казали сте името си — Виктор. И изведнъж започват да ви наричат например Вико. Нима не бихте ги поправили? А тя? Същият Уестън, а след това и лекарят, се обърнаха към нея, като произнасяха името й „Гианея“ вместо „Гийанейа“. Как постъпи тя? Усмихна се, както искате, но тя се усмихна пренебрежително и не възрази. На нея й е все едно. От низши същества не може да се изисква правилно произношение.

— Увличате се, Легерие. Отчасти съм съгласен с вас. У нея се усеща съзнанието за собствено превъзходство, това е вярно. По всяка вероятност действително притежава това чувство. Но тя няма никакви основания да се отнася с нас като с низши същества. Може би мисли, че ние се затрудняваме да произнесем Гийанейа. Ако на чужда планета ме нарекат Вико, аз не бих изисквал правилно произношение. След като така им е по-лесно, не е ли все едно?

— Всеки факт може да се обясни от различна гледна точка. Но взети заедно, те дават определена картина и нея е трудно да обясним както ни се иска. Ще видим! С течение на времето всичко ще се изясни. Много съжалявам — добави Легерие, като рязко измени темата на разговора, — че няма да присъствувам на нейното пристигане на Земята. Как ще се държи там? Кога излитате?

— Утре. Тоест, след двадесет и четири часа. Все забравям, че при вас няма денонощия. Янсен смята, че през тези два дни Гианея вече достатъчно е свикнала с нашата храна. Между впрочем, не е ли странно, че тя така охотно и без опасения прие предложената й закуска?

— Това е още едно доказателство за правилността на вашата хипотеза, Муратов. Тя принадлежи към онези, които са изпратили разузнавачите. А те познават Земята, атмосферата й, хората, а също и храната ни.

— А освен това не й оставаше нищо друго, ако не искаше да умре от глад — замислено каза Муратов.