Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (99)

99

Горе шахтата беше облицована със стоманена броня. В нея се спускаха масивни цилиндри от мъчнотопима стомана, които стигаха до мястото, където температурата в шахтата достигаше до триста градуса. Това стана най-неочаквано, когато стигнаха на дълбочина пет километра от повърхността. Цяла смяна работници и два хиперболоида бяха погубени на дъното на шахтата.

Гарин беше недоволен. Спускането и занитването на цилиндрите забавяха работата. Сега, когато стените на шахтата бяха нажежени, започнаха да ги охлаждат със сгъстен въздух и изстивайки, те вече сами образуваха издръжлива броня. Разтваряха ги по диагонал с решетести ферми.

Диаметърът на шахтата не беше голям — двадесет метра. Вътрешността й представляваше сложна система от въздуховъвеждащи и отвеждащи тръби, крепежи, мрежа от проводници, дуралуминиеви кладенци, в чиято вътрешност се движеха гребалките на елеваторите — трансмисионни колела, площадки за елеваторно предаване и площадки, където стояха машините за сгъстен въздух и хиперболоидите.

Всичко се задвижваше от електричество: подземните асансьори, елеваторите, машините. Отстрани на шахтата се прокопаваха пещери за складиране на машини и почивка на работниците. За да разтовари главната, Гарин прокара успоредно на нея втора шахта с диаметър шест метра — тя съединяваше пещерите с електрически асансьори, които се движеха със скоростта на пневматично ядро.

Най-съществената част от работата — сондирането — се провеждаше съгласувано с действието на лъчите на хиперболоидите, на охлаждането с втечнен въздух и на изгребването на скалната маса с елеваторите. Дванадесет хиперболоида със специално устройство, черпещи енергия от волтови дъги с електроди от шамонит, пронизваха и разтопяваха скалната маса, струи течен въздух мигновено я охлаждаха и тя се, разпадаше на дребни частици, попадаше в гребалките на елеваторите. Продуктите от горенето и парата се изхвърляха от вентилатори.