Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (9)

9

Когато наближи криминалната милиция, Шелга изведнъж се спря, сякаш се удари в телеграфен стълб: „Ех — въздъхна той, — ех! — и ядосано тупна с крак: — Ама че хитрец, ама че артист такъв!“

Наистина Шелга бе изпратен за зелен хайвер. Беше на две крачки от убиеца (вече нямаше никакво съмнение) и не го арестува. Разговаряше с човек, който явно знаеше всички нишки на убийството, и онзи се изхитри да не му каже нищо съществено. Този Пянков-Питкевич криеше някаква тайна… Шелга изведнъж разбра — тази тайна имаше тъкмо държавно, световно значение… Беше пипнал здраво Пянков-Питкевич — „изплъзна се, мръсникът му с мръсник, изигра ме!“

Шелга изтича по стълбите на третия етаж в стаята си в отдела. На масата имаше пакет, увит с вестникарска хартия. В дълбоката ниша на прозореца седеше кротък шишко с намазани с катран ботуши. Сложил каскета на корема си, той се поклони на Шелга.

— Бабичев, управител на сградата — каза той и от него лъхна силна миризма на ракия — на улица Пушкинска, номер двайсет и четвърти, жилищна кооперация.

— Вие ли сте донесли пакета?

— Аз го донесох. От апартамент номер тринайсет… Намира се не в централния корпус, а в пристройката. Вече второ денонощие откак е изчезнал живеещият там. Днес повикахме милиция, отвориха вратата, съставиха акт, както е по закон — управителят прикри с ръка прозявката си, страните му се зачервиха, очите леко изпъкнаха, овлажняха, миризма на ракия изпълни стаята, — та тоя пакет, значи, аз намерих допълнително в печката.

— Името на изчезналия?

— Савелиев Иван Алексеевич.

Шелга разви пакета. В него имаше снимка на Пянков-Питкевич, гребен, ножици и шишенце с тъмна течност, боя за коса.

— С какво се занимаваше Савелиев?

— От науката беше. Когато в сградата се спука тръбата на мръсния канал, комитетът се обърна към него… А той — „Бих се радвал, казва, да ви помогна, но аз съм химик“.

— Често ли го нямаше нощем в квартирата? — Нощем ли? Не. Не съм забелязал — управителят отново прикри уста с ръка, — виж, щом се развиделее — излиза, това да. Но нощем — не съм забелязал, пиян не съм го виждал.

— Посещаваха ли го познати?

— Не съм забелязал.

Шелга запита по телефона милиционерското управление в Петроградската страна на острова. Оказа се, че в пристройката на номер двадесет и четири на Пушкинска наистина е живял Иван Алексеевич Савелиев, тридесет и шест годишен, инженер-химик. Заселил се на Пушкинска през февруари с лична карта, издадена от тамбовската милиция.

Шелга изпрати телеграфно запитване до Тамбов и заедно с управителя на сградата потегли с автомобил за Фонтанка, където в криминалното, в хладилна камера, стоеше трупът на човека, убит на остров Крестовски. Управителят веднага позна наемателя от апартамент тринадесети.