Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Гиперболоид инженера Гарина, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Донка Станкова, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 15гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster(2010)
Издание:
Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №82
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преведе от руски: Донка Станкова
Редактор: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева
Руска-съветска, I издание
Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.
Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023
Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54
Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
С-31
© Атанас Свиленов, предговор, 1987
© Донка Станкова, преводач, 1987
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина
Издательство „Современник“, Москва, 1982
История
- —Добавяне
89
Иван Гусев живееше при Тарашкин, беше му и като син, и като по-малък брат. Тарашкин го учеше на четмо и писмо, на ум и разум.
Момчето се случи много възприемчиво и упорито — да ти е драго да го гледаш. Вечер, като се нахранят с чай, бял хляб и салам, Тарашкин ще бръкне в джоба за цигарите, ще се сети, че е обещал на клубния колектив да не пуши — ще изпъшка, ще разроши коси и ще започне разговор:
— Знаеш ли какво значи капитализъм?
— Не, Василий Иванович, не знам.
— Ще ти обясня по най-простия начин. Девет души работят, десетият им взема всичко, те гладуват, а той ще се пръсне от дебелина. Е, това е то капитализъм. Разбра ли?
— Не, Василий Иванович, не разбрах.
— Какво не можа да разбереш?
— Защо те му дават?
— Той ги принуждава, той е експлоататор…
— Как така ги принуждава? Те са девет, а той един…
— Той въоръжен, те са без оръжие…
— Оръжието винаги може да се отнеме, Василий Иванович. Значи те са туткави.
Тарашкин гледаше Иван с възхищение.
— Правилно, братле. Разсъждаваш по болшевишки. Ние в Съветска Русия направихме точно така — взехме оръжието, прогонихме експлоататорите — при нас всички работят и всички са нахранени…
— Всички ще се пръснат от дебелина…
— Не, братле, не бива да се пръскаме от дебелина, ние не сме свине, а хора. Дебелината трябва да я превърнем в умствена енергия.
— Туй пък какво е?
— Ами такова, че за кратко време трябва да станем най-умният, най-образованият народ в света. Ясно ли е? Сега хайде аритметиката.
— Тъй вярно, аритметиката — отговори Иван, вземайки тетрадката и молива.
— Не бива да плюнчиш химическия молив, не е културно. Ясно ли е?
Така се занимаваха те всяка вечер, чак до полунощ, докато очите им почнеха да се слепват.