Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (89)

89

Иван Гусев живееше при Тарашкин, беше му и като син, и като по-малък брат. Тарашкин го учеше на четмо и писмо, на ум и разум.

Момчето се случи много възприемчиво и упорито — да ти е драго да го гледаш. Вечер, като се нахранят с чай, бял хляб и салам, Тарашкин ще бръкне в джоба за цигарите, ще се сети, че е обещал на клубния колектив да не пуши — ще изпъшка, ще разроши коси и ще започне разговор:

— Знаеш ли какво значи капитализъм?

— Не, Василий Иванович, не знам.

— Ще ти обясня по най-простия начин. Девет души работят, десетият им взема всичко, те гладуват, а той ще се пръсне от дебелина. Е, това е то капитализъм. Разбра ли?

— Не, Василий Иванович, не разбрах.

— Какво не можа да разбереш?

— Защо те му дават?

— Той ги принуждава, той е експлоататор…

— Как така ги принуждава? Те са девет, а той един…

— Той въоръжен, те са без оръжие…

— Оръжието винаги може да се отнеме, Василий Иванович. Значи те са туткави.

Тарашкин гледаше Иван с възхищение.

— Правилно, братле. Разсъждаваш по болшевишки. Ние в Съветска Русия направихме точно така — взехме оръжието, прогонихме експлоататорите — при нас всички работят и всички са нахранени…

— Всички ще се пръснат от дебелина…

— Не, братле, не бива да се пръскаме от дебелина, ние не сме свине, а хора. Дебелината трябва да я превърнем в умствена енергия.

— Туй пък какво е?

— Ами такова, че за кратко време трябва да станем най-умният, най-образованият народ в света. Ясно ли е? Сега хайде аритметиката.

— Тъй вярно, аритметиката — отговори Иван, вземайки тетрадката и молива.

— Не бива да плюнчиш химическия молив, не е културно. Ясно ли е?

Така се занимаваха те всяка вечер, чак до полунощ, докато очите им почнеха да се слепват.