Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (86)

86

По-късно Шелга неведнъж си спомняше този случай.

Рискувайки живота си, Гарин го сграбчи за края на мушамата и се бореше с вълните, докато те преминат зад яхтата. Шелга увисна върху леерите на мостика. Дробовете му бяха пълни с вода. Той се строполи тежко на палубата. Моряците едва го занесоха в каютата.

Скоро при него дойде и Гарин, преоблечен, весел. Нареди да донесат две чаши грог и след като разпали лулата си, продължи прекъснатия разговор.

Шелга разглеждаше подигравателното му лице, гъвкавото тяло, изтегнато в коженото кресло. Странен, противоречив човек. Бандит, негодник, страшен авантюрист… Но дали от грога, или от преживяното вълнение на Шелга му беше приятно, че Гарин седи така пред него, кръстосал крак върху крак, пуши и разсъждава за различни неща, сякаш бордовете на „Аризона“ не трещяха от ударите на вълните, сякаш зад стъклата на илюминаторите не се стичаха кипящи струи и те не се издигаха и спускаха като с люлка, нагоре и надолу, ту Шелга на леглото, ту Гарин в креслото…

След Ленинград Гарин се бе променил много — бе още по-уверен, весел и засмян, крайно благоразположен и добродушен, каквито биват много умните, сигурните в себе си егоисти.

— Защо изтървахте удобния случай? — запита Шелга. — Толкова много ли ви е нужен животът ми? Не разбирам.

Гарин отметна глава и се засмя весело:

— Чудак сте вие, Шелга. Че защо трябва да постъпвам логично? Аз не съм учител по математика. Докъде сме стигнали… Обикновена проява на човечност — а изглежда необяснимо. Каква полза съм имал да измъквам за косите давещия се? Ами никаква… От чувство на симпатия към вас. На човечност…

— Когато вдигахте във въздуха анилиновите заводи, май не мислехте за човечност.

— Не! — извика Гарин. — Не, не мислех. Просто вие все още не можете да се измъкнете изпод останките на морала. Ах, Шелга, Шелга… Какви са тези рафтчета: на това рафтче — доброто, на това — лошото. Разбирам дегустатора: опитва, плюе, дъвче коричка — това вино, казва, е добро, това — лошо. Но нали той се ръководи от вкуса си, от онези пъпчици на езика? Това е реалност. А къде е вашият дегустатор за моралните качества? С какви пъпчици ги опитва той?

— Всичко, което води до установяването на съветската власт на земята, е добро — каза Шелга, — всичко, което пречи, е лошо.

— Превъзходно, чудесно, знам… А вас това какво ви засяга? Какво ви свързва вас със съветската република? Икономическа изгода? Празна работа… Аз ви предлагам заплата от петдесет хиляди долара. Говоря съвсем сериозно. Съгласен ли сте?

— Не — спокойно отговори Шелга.

— Там е работата, че не… Значи сте свързан не икономически, а идейно, честно: с една дума, висша материя. И вие сте злостен материалист, което именно исках да ви докажа. Искате да промените света… Прочиствате икономическите закони от хилядолетна мръсотия, рушите империалистическите устои. Добре. Аз също искам да променя света, но по свой начин. И ще го променя само със силата на гнева си.

— Охо!

— Напук на всичко, запомнете, Шелга. Вижте, какво представлява човекът в края на краищата? Съвсем нищожен микроорганизъм, вкопчил се с неописуем страх от смъртта в пръстеното кълбо на Земята и лети с нея сред леден мрак? Или е мозък, божествен апарат за изработване на някаква особена, тайнствена материя — мисли, материя, един микрон от която побира в себе си цялата вселена. Е? Ето — това е…

Гарин се излегна още повече в креслото, подви крака. Бледите му страни заруменяха.

— Аз предлагам друго. Враг мой, слушайте… Аз вземам в ръцете си цялата власт на Земята. Нито един комин няма да задими без моя заповед, нито един кораб не ще излезе от пристанище, нито един чук не ще заработи. Всичко е подчинено на центъра — включително и правото да се диша. В центъра съм аз. Всичко е мое. Аз сека монети с моя профил: с брадичка, с венец, а на обратната страна профилът на мадам Ламол. После подбирам „първата хилядарка“ — да речем, това ще прави нещо към два-три милиона двойки. Това са патриции. Те се отдават на висши наслади и творчество. По примера на древна Спарта ние ще въведем специален режим, за да не се израждат те в алкохолици и импотентни типове. После ще определим колко работни ръце са необходими за пълно обслужване на културата. Тук също ще направим подбор. Тях от учтивост ще наречем „трудовици“.

— Е, то се знае…

— Ще се подсмихвате, приятелю, след като свърши разговорът… Те няма да се разбунтуват, не, драги ми другарю. Възможността за революция ще бъде напълно премахната. След като бъде класифициран и преди да му се издаде трудова книжка, на всеки трудовик ще бъде направена операция. Съвсем незабележимо, с неочаквана упойка… Леко пробождане през черепната кост. Ей тъй, просто ще му се замае главата — като дойде на себе си, вече ще бъде роб. И накрая, една отделна група ще изолираме на някой прекрасен остров — за размножаване. Всичко останало ще се наложи да премахнем поради негодност. Ето ви структурата на бъдещото човечество според Пьотър Гарин. Тези трудовици работят и служат безропотно само за храна, като конете. Те вече не са хора, нямат друга тревога освен глада. Ще им са пълни стомасите и ще са щастливи. А избраните патриции — те вече са полубожества. Макар че аз изобщо презирам хората, но по-приятно е да си сред хубаво общество. Уверявам ви, приятелю, тъкмо това ще бъде истинският златен век, за който са мечтали поетите. Впечатлението от ужасите по очистването на земята от излишното население ще се изглади много скоро. За сметка на това пък какви перспективи се откриват за гения! Земята се превръща в райска градина. Раждаемостта се регулира. Прави се подбор на най-добрите. Няма борба за съществуване: тя остава някъде във варварското минало. Създава се красива и изтънчена раса — нови органи на мислене и чувства. Комунизмът с векове ще мъкне човечеството към върховете на културата, аз ще направя това за десет години. По дяволите! — за по-малко от десет години. Е, не за всички… Но работата не е в броя…

— Фашистки утопизъм, доста интересно — каза Шелга. — Разказвали ли сте на Ролинг?

— Това не е утопия — там е целият куриоз. А само логика… На Ролинг, разбира се, нищо не съм говорил, просто защото той е животно. Макар че Ролинг и всички ролинговци в света слепешката вършат онова, което аз разработвам в завършена и ясна програма. Но те го правят варварски, тромаво и бавно. Надявам се, че утре ще бъдем на острова. Ще видите, че не се шегувам…

— А с какво ще започнете? Ще сечете пари с брадичка?

— Виж ти, как ви засегна тази брадичка. Не. Ще започна с отбраната. Ще укрепя острова. И едновременно с бясно темпо ще се добера до Оливиновия пояс. Първата заплаха за света ще бъде, когато срина златния паритет^[1]. Ще мога да добивам злато колкото си искам. После ще премина в настъпление. Ще има война — по-страшна от онази през четиринайсета година. Победата ми е осигурена. После — подбор на останалото население след войната, унищожаване на негодните елементи и избраната от мен раса ще заживее като боговете, а трудовиците ще почнат да работят не от страх, а по съвест, доволни като първите хора в рая. Хитро? Нали? Не ви ли харесва?

Гарин отново се разсмя на глас. Шелга затвори очи, за да не го гледа. Играта, започната на булеварда на Профсъюзите се разгръщаше в сериозна партия. Той лежеше и мислеше. Оставаше му опасен, но единствен ход, само той можеше да доведе до победа. Във всеки случай най-погрешно щеше да е сега да отговори на Гарин с отказ. Шелга посегна да вземе цигара, Гарин го наблюдаваше с подигравателна усмивка.

— Решихте ли?

— Да, реших.

— Великолепно. Разкривам картите си: вие сте ми нужен като кремъка за огнивото. Шелга, аз съм заобиколен от тъпи животни. С хора без въображение. Ние с вас ще се караме, но аз ще направя така, че да работите с мен. Поне в първата половина, когато ще бием ролинговци… Впрочем предупреждавам ви, пазете се от Ролинг, той е упорит и щом е решил да ви убие — ще ви убие.

— Отдавна се чудя, защо не нахраните акулите с него?

— Нужен ми е заложник. Но във всеки случай той няма да фигурира в списъка на „първата хилядарка“…

Шелга помълча. После спокойно запита:

— Не сте ли боледували от сифилис. Гарин?

— Представете си — не. И на мен понякога ми е минавало през ума дали в чутурата ми всичко е в ред. Дори ходих на лекар. Само рефлексите ми са повишени. Е, обличайте се, отиваме да вечеряме.