Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (80)

80

Ролинг се събуди от сутрешния хлад. Палубата беше мокра. Светлините по мачтите бяха избледнели. Заливът и градът бяха още в сянка, но димът над Везувий вече розовееше.

Ролинг оглеждаше сигналните светлини, очертанията на корабите. Отиде до вахтения, постоя край него. Изсумтя. Качи се на командния мостик. От каютата веднага излезе Янсен, свеж, измит, изгладен. Поздрави го с добро утро. Ролинг изсумтя малко по-учтиво, отколкото при вахтения.

После дълго мълча, въртя копчето на сакото си. Имаше лош навик, от който едно време го отучи Зоя. Но сега му беше безразлично. Пък и следващия сезон в Париж сигурно ще е на мода да си въртиш копчетата. Шивачите са измислили дори специални копчета за въртене.

Той рязко запита:

— Удавените изплават ли?

— Само ако не са привързани с тежест — спокойно отговори Янсен.

— Аз питам: в морето, ако човек потъне, значи ли, че се е удавил?

— Случва се — невнимателно движение или вълна да го отнесе, или друга някаква случайност — всичко това се отнася към категорията удавени. Властите обикновено не си пъхат носа в тия работи.

Ролинг сви рамене.

— Това исках да знам за удавниците. Отивам в каютата си. Повтарям, ако се приближи лодка, никой да не казва, че съм на борда. Да се приеме пристигналият и да ми се съобщи.

Янсен влезе в капитанската каюта, където зад дръпнатите сини завески на капитанското легло спеше Зоя.