Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (8)

8

На улицата край пощата дежурният агент притича до Шелга — целият зачервен, на петна.

— Другарю Шелга, избяга.

— Защо го изтървахте?

— Чакаше го автомобил, другарю Шелга.

— А мотоциклетът ви къде е?

— Ей там се търкаля — каза агентът, сочейки мотоциклета на сто крачки от входа на пощата, — той изтича и разпра гумата му с нож. Аз изсвирих. Той се метна в колата и изчезна.

— Видяхте ли номера на колата?

— Не.

— Ще подам рапорт срещу вас.

— Ама как да го видя, когато целият номер беше зацапан с кал?

— Добре, вървете в криминалната, след двадесет минути ще дойда.

Шелга настигна човека с брадичката. Вървяха известно време, без да разговарят. Свиха по Булеварда на Профсъюзите.

— Вие поразително приличате на убития — каза Шелга.

— Много пъти са ми го казвали, името ми е Пянков-Питкевич — отзивчиво отвърна човекът с брадичката. — Снощи прочетох във вечерния вестник за убийството на инженер Гарин. Това е ужасно. Добре познавах този човек, способен, прекрасен химик. Често съм ходил в лабораторията му на остров Крестовски. Той работеше над голямо откритие, свързано с военната химия. Знаете ли какво представляват така наричаните димни свещи?

Шелга хвърли поглед към него, не отговори, а запита:

— Как мислите — има ли някаква връзка убийството на Гарин с интересите на Полша?

— Не смятам. Причината за убийството е много по-дълбока. Сведения за работата на Гарин намериха място в американския печат. Полша е могла да послужи само като междинна инстанция.

Шелга предложи да поседнат на булеварда. Нямаше хора. Той извади от портфейла си изрезки от руски и чуждестранни вестници, нареди ги на коленете си.

— Казвате, че Гарин е работил в областта на химията, сведения за него са проникнали в чуждия печат. Тук едно друго съвпада с вашите думи, но някои неща не ми са ясни напълно. Ето, прочетете.

„… В Америка проявяват интерес към съобщението от Ленинград за работата на един руски изобретател. Предполагат, че неговият уред притежава най-голяма разрушителна сила от всички известни досега.“

Питкевич го прочете.

— Странно — каза той, усмихвайки се, — не знаех… Не съм чувал за това. Не, то не се отнася за Гарин.

Шелга подаде втора изрезка:

„… Във връзка с предстоящите големи маневри на американския флот в тихоокеанските води бе направено официално запитване във военното министерство дали се знае нещо за апарати с колосална разрушителна сила, които се строят в Съветска Русия.“

Питкевич сви рамене: „Глупости“ — и взе от Шелга трета изрезка:

„Кралят на химията, милиардерът Ролинг, замина за Европа. Заминаването му има връзка с организирането на тръст от заводи, обработващи продукти от каменовъглена смола и готварска сол. В Париж Ролинг даде интервю, като изказа увереност, че неговият огромен химически концерн ще внесе успокоение в страните на Стария свят, разтърсвани от революционни сили. Особено агресивно Ролинг говори за Съветска Русия, където според слухове се извършва загадъчна работа по предаване на топлинна енергия на разстояние.“

Питкевич го прочете внимателно. Замисли се. После, смръщил вежди, каза:

— Да. Твърде е възможно — убийството на Гарин има някаква връзка с тази бележка.

— Вие спортист ли сте? — запита неочаквано Шелга, хвана ръката на Питкевич и я обърна с дланта нагоре. — Аз съм запален спортист.

— Искате да видите дали нямам мазоли от гребла, другарю Шелга… Виждате два мехура, което показва, че съм лош гребец и че преди два дена наистина гребах близо час и половина непрекъснато, закарах с лодка Гарин на Крестовски… Тези сведения задоволяват ли ви?

Шелга пусна ръката му и се засмя.

— Браво, другарю Питкевич, с вас ще е интересно да се позанимаем сериозно.

— Никога не се отказвам от сериозна борба.

— Кажете, Питкевич, познавате ли от по-рано този четирипръст поляк?

— Искате да знаете защо се учудих толкова, когато видях четирипръстата му ръка? Много сте наблюдателен, другарю Шелга. Да, изумих се… нещо повече, уплаших се.

— Защо?

— Е, това вече няма да ви кажа.

Шелга захапа забелената кожичка на устната си. Загледа се надолу по пустия булевард.

Питкевич продължи:

— При него не само ръката е осакатена — има страшно голям белег напреко по гърдите. Гарин го осакати през хиляда деветстотин и деветнадесета година. Този човек се казва Стас Тъклински…

— Какво — запита Шелга, — покойният Гарин го е осакатил по начина, по който е пробил тридюймовата дъска ли?

Питкевич обърна бързо глава към събеседника си и те се гледаха известно време в очите: единият спокойно и непроницаемо, другият весело и открито.

— Все пак имате ли намерение да ме арестувате, другарю Шелга?

— Не… Има време.

— Прав сте. Аз зная много неща. Но, разбира се, с никакви принудителни мерки не ще изтръгнете от мен онова, което не желая да разкрия. Сам знаете, че не съм замесен в престъплението. Искате ли да играем с открити карти? Условията на борбата: след хубав удар се срещаме отново и разговаряме откровено. Това ще прилича на партия шахмат. Забранени хватки — да се пребиваме до смърт. Впрочем докато ние с вас разговаряме, вие се излагате на смъртна опасност, уверявам ви — не се шегувам. Ако на вашето място седеше Стас Тъклински, тогава, да речем, аз щях да се огледам — безлюдно, — щях да тръгна бавно към Сенатския площад, а него щяха да го намерят на тази скамейка безнадеждно мъртъв с отвратителни петна по тялото. Но, повтарям, към вас няма да прилагам тези номера. Искате ли една партия?

— Добре. Съгласен съм — каза Шелга с блеснали очи, — пръв ще нападам аз, нали?

— Разбира се, ако не ме бяхте пипнали на пощата, естествено, аз нямаше да предложа играта. А колкото до четирипръстия поляк — обещавам да помагам при залавянето му. Където и да го срещна, веднага ще ви се обадя по телефона или с телеграма.

— Добре. А сега, Питкевич, покажете това, с което заплашвате…

Питкевич тръсна глава, усмихна се: „Нека бъде, както казвате — играем с открити карти“, и извади внимателно от страничния си джоб плоска кутийка. В нея имаше тръбичка, дебела колкото един пръст.

— Ето това е, само като се натисне единият край — вътре стъкълцето ще изпращи.