Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster(2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. —Добавяне

62

Шелга лежеше на каменния под върху дюшек. Газениче осветяваше сводестата изба, празни бъчви, оплетени в паяжина. Известно време Гарин търсеше с очи Шелга. Застанал пред него, хапеше устни.

— Избухнах, не се сърдете, Шелга. Смятам, че все пак ние с вас ще намерим общ език. Ще се споразумеем. Искате ли?

— Опитайте се.

Гарин говореше подмилкващо се, съвсем не така, както преди десетина минути. Шелга наостри уши. Но преживяното през нощта вълнение, остатъците от упоителния газ, които още бучаха в цялото му тяло, и болката в ръката, раздвояваха вниманието му. Гарин приседна на дюшека. Запали цигара. Лицето му изглеждаше замислено, а той — доброжелателен, деликатен…

„Накъде бие, подлецът му мръсен? Накъде бие?“ — мислеше Шелга и се мръщеше от главоболие.

Гарин обхвана коляно, запуши, вдигна очи към сводестия таван.

— Така ви искам… А то — думата на комунист… Повярвайте, преди малко така ме наскърбихте, така ме ядосахте… Сега като че ли започвате вече да проумявате. Наистина ние с вас сме врагове… Но трябва да работим заедно… По ваше мнение — аз съм изрод, краен индивидуалист… Аз, Пьотър Петрович Гарин, с благоволението на силите, които ме създадоха, с моя гениален мозък — не се усмихвайте, Шелга, — да, да, с непреодолими страсти, от които и на мен самия ми е тежко и страшно, с моята алчност и безпринципност се опълчвам, наистина се опълчвам срещу човечеството.

— Ах, ти — каза Шелга, — ама че мръсник…

— Точно така: „ах, ти, мръсник“, вие ме разбрахте. Аз съм сластолюбив, всяка секунда от живота си гледам да отдам на наслаждения. Страшно бързам да ликвидирам Ролинг, защото губя тези скъпоценни секунди. Вие — там, в Русия — сте войнствуваща, материализирана идея. Аз нямам никаква идея. Поставил съм си цел: да създам такава обстановка (няма да разказвам подробно, ще се изморите), да бъда заобиколен от такова изобилие, че градините на Семирамида и останалите източни глупости да изглеждат нищожна фантазия пред моя рай. Ще накарам цялата наука, цялата индустрия, цялото изкуство да ми служи. Разбирате ли, Шелга какво съм за вас аз — далечна и твърде фантастична опасност. Ролинг е конкретна опасност, близка, страшна. Ето защо до известно време ние с вас трябва да вървим заедно, дотогава, докато Ролинг не бъде смазан. Нищо повече не искам.

— И в какво искате да се изрази моята помощ? — промърмори Шелга.

— Трябва да направите малка разходка по море.

— С други думи, искате пленничеството ми да продължи?

— Да.

— Какво ще дадете, за да не извикам на помощ първия срещнат полицай, когато ме подкарате към морето?

— Каквато сума поискате.

— Не искам никаква сума.

— Хитро — каза Гарин и се размърда върху дюшека. — А съгласен ли сте срещу модела на моя апарат? (Шелга изсумтя.) Не ми вярвате? Че ще ви излъжа и няма да го дам? Хайде, помислете — дали ще ви излъжа, или не? (Шелга сви рамене.) Добре… Идеята на апарата е съвсем проста… По никакъв начин не ще мога дълго време да я опазя в тайна. Такава е съдбата на гениалните изобретения. След двадесет и осми във всички вестници ще бъде описано действието на инфрачервените лъчи и немците, именно немците, точно след половин година ще построят същия апарат. Аз не рискувам нищо. Вземете модела, занесете го в Русия. Да, между другото при мен е паспортът ви и портфейлът… Заповядайте, те не ми трябват повече… Извинете, че се порових в тях. Страшно съм любопитен… Каква е тази снимка на татуирания малчуган?

— Просто един безпризорен — веднага отговори Шелга, схванал въпреки главоболието си, че Гарин се домогва до най-главното, заради което бе дошъл в избата.

— На обратната страна е написана дата дванадесети миналия месец, значи сте направили снимката на момчето един ден, преди да заминете?… И сте взели снимката, за да ми я покажете? На никого ли не сте я показвали в Ленинград?

— Не — измърмори Шелга.

— А къде пратихте момчето. Тъй, тъй, аз дори не забелязах — тук дори е написано името: Иван Гусев. На терасата в гребната база ли сте правили снимката? Познати места… Какво ви разказа момчето? Жив ли е Манцев?

— Жив е.

— Намерил ли е това, което търсеха там?

— Струва ми се, че е намерил.

— Ето виждате ли, винаги съм вярвал в Манцев.

Гарин правилно бе преценил. Шелга беше така устроен, че просто не можеше да лъже — и поради отвращение, и затова, че смяташе лъгането за съвсем излишно в играта и борбата. След една минута Гарин научи цялата история за появяването на Иван в гребната база и всичко, каквото бе разказал за работата на Манцев.

— И така — Гарин стана, потри весело ръце, — ако през нощта на двадесет и девети тръгнем с автомобила, моделът на апарата ще бъде с нас — вие ще посочите което място си изберете, където да скрием апаратчето за известно време… И тъй: достатъчна ли ви е тази гаранция? Съгласен ли сте?

— Съгласен съм.

— Няма ли да се опитвате да ме убиете?

— В най-близко време — не.

— Ще наредя да ви преместят горе, тук е много влажно — оправяйте се, пийте, яжте до насита.

Гарин смигна и излезе.