Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (61)

61

Очите на Шелга бяха завързани с кърпа. На раменете му беше наметнато кожено автомобилно палто. Той усети топлината, идеща от огнището — краката му затрепериха. Гарин сложи табуретка. Шелга веднага седна и постави върху коленете си гипсираната ръка.

Генералът и двамата офицери го гледаха така, че сякаш само да им дадеш знак, да намигнеш — и от човека не ще остане и помен. Но Гарин не даде знак. Потупа Шелга по коляното и весело каза:

— Тук нищо няма да ви липсва. При порядъчни хора сте — платено им е добре. След няколко дни ще ви освободя. Другарю Шелга, дайте ми честна дума, че няма да правите опити да бягате, да вдигате скандали, да привличате вниманието на полицията.

Шелга поклати отрицателно наведената си глава. Гарин се наведе към него:

— В противен случай трудно ще мога да ви гарантирам удобно пребиваване тук… Е, обещавате ли?

Шелга проговори бавно, тихо:

— Давам думата си на комунист… (Избръснатата кожа на черепа на генерала веднага запълзя към ушите, офицерите бързо се спогледаха, злобно се усмихнаха.) Давам думата си на комунист — да ви убия при първа възможност, Гарин… Обещавам да ви отнема апарата и да го закарам в Москва… Обещавам, че на двадесет и осми…

Гарин не го остави да се доизкаже. Стисна го за гърлото…

— Млъкни… Идиот!… Побъркан!…

Обърна се и заповеднически:

— Господа офицери, предупреждавам ви, този човек е много опасен, той има натрапчива идея…

— Нали ви казах, най-добре е да го държим във винарската изба — каза басово генералът. — Да се отведе пленникът…

Гарин вдигна брадичка. Офицерите сграбчиха Шелга, блъснаха го в страничната врата и го помъкнаха в избата. Гарин вече си слагаше шофьорските ръкавици.

— През нощта срещу двадесет и девети ще бъда тук. На трийсети, ваше превъзходителство, ще можете да прекратите да се занимавате с развъждането на зайци, да си купите билет за първа класа в трансокеанския параход и да живеете като господар ако искате и на Пето авеню в Ню Йорк.

— Трябва да оставите някакви документи за този кучи син — каза генералът.

— Моля — който паспорт си изберете.

Гарин извади от джоба портфейл, завързан с канап. Това бяха документите, които бе задигнал от Шелга във Фонтенбло. Не беше ги разглеждал още поради липса на време.

— Тук по всяка вероятност има паспорти, приготвени за мен. Предвидливо… Ето, вземете, ваше превъзходителство…

Гарин хвърли на масата паспортна книжка и продължавайки да се рови в портфейла — нещо го беше заинтересувало, — отиде по-близо до лампата. Веждите му се свъсиха.

— Дявол го взел! — и той се спусна към страничната врата, където бяха помъкнали Шелга.