Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (6)

6

Докато пристигне служебното куче, Шелга се залови внимателно да огледа вилата, започвайки от тавана.

Навсякъде беше мръсно, счупени стъкла, изпокъсани тапети, ръждясали консервени кутии. Прозорците — целите в паяжина, по ъглите — плесен, всичко гъбясало. Изглежда, вилата е била изоставена още от 1918 година. Обитавани се оказаха само кухнята и стаята с железния креват. Никъде никакви признаци на удобства, никакви остатъци от храна, освен намереното в джоба на убития френско хлебче и парче салам.

Тук никой не е живял, идвали са само да вършат нещо, което е трябвало да крият. Такъв беше първият извод на Шелга след обиска. Огледът на кухнята показа, че се е работило с някакви химични препарати. Като разгледа купчинките пепел под похлупака, където по всяка вероятност са се правили химически опити, и прелисти няколко брошури с подгънати ъгълчета на някои страници, той установи още нещо: убитият се е занимавал с най-обикновена пиротехника.

Това заключение доведе Шелга до задънена улица. Претърси още веднъж дрехите на убития, но не намери нищо ново. Тогава подходи към въпроса от друга страна.

Стъпките под прозореца показваха, че убийците са били двама, че са се вмъкнали през прозореца, защото сигурно са очаквали съпротива, невъзможно е било човекът във вилата да не чуе трясъка при откъртването на капака.

Това означаваше, че убийците е трябвало на всяка цена или да получат нещо много важно, или да убият човека във вилата.

По-нататък: ако допуснем, че са искали просто да го убият, тогава, първо, могли са да го направят по-лесно, да речем, да го причакат някъде на пътя към вилата и, второ, положението, в което се намираше убитият на леглото, показваше, че са го измъчвали, не е бил убит веднага. Убийците са искали да узнаят нещо от този човек, което той не е искал да каже.

Какво са се мъчили да изтръгнат от него? Пари ли? Трудно е да се предположи, че човек, дошъл нощем в изоставена вила да се занимава с пиротехника, ще носи със себе си много пари. По-сигурно е, че убийците са искали да узнаят някаква тайна, свързана с нощните занимания на убития.

И така Шелга стигна до мисълта за нов оглед на кухнята. Той отмести от стената сандъците и откри на пода в кухнята квадратен капак за мазето, каквито често се правят във вилите. Тарашкин запали една полуизгоряла свещ и легна по корем, осветявайки влажното мазе, където Шелга бе слязъл внимателно по прогнила хлъзгава стълба.

— Елате тук със свещта — извика от тъмното Шелга, — ето къде е била истинската лаборатория.

Мазето заемаше площта под цялата вила. Край стените бяха наредени няколко дъсчени маси на магарета, бутилки с газ, малък мотор и динамо, стъклени вани за електролиза, шлосерски инструменти и навсякъде по масите — купчини пепел…

— Ето с какво се е занимавал тук — с известно недоумение каза Шелга, разглеждайки дебелите дървени блокчета и ламаринените листове. И листовете, и блокчетата бяха пробити на много места, някои срязани наполовина, местата на разрезите и дупките изглеждаха обгорени и разтопени.

На една изправена дъбова дъска дупчиците бяха колкото една десета от милиметъра, сякаш правени с игла. По средата на дъската беше написано с едри букви: „П. П. Гарин“. Шелга обърна дъската — и на обратната страна личаха същите букви наопаки: да се чудиш как е бил прогорен този надпис в тридюймовата дъска.

— Тю, дяволска работа — каза Шелга, — не. П. П. Гарин не се е занимавал с пиротехника.

— Василий Виталиевич, а това тук какво е? — запита Тарашкин, сочейки пирамидка, висока дюйм и половина, в основата около един дюйм, пресована от някакво сиво вещество.

— Къде я намерихте?

— Там ги има цяло сандъче.

Шелга повъртя в ръце пирамидката, помириса я, остави я на края на масата, мушна в едната й страна запалена клечка кибрит и се отдръпна в далечния ъгъл на мазето. Клечката догоря, пирамидката лумна с ослепително бял пламък. Горя пет минути и няколко секунди без пушек, почти без никаква миризма.

— Не ви препоръчвам да правите повече подобни опити — каза Шелга, — пирамидката можеше да се окаже газова свещ. Тогава нямаше да излезем от мазето. Много добре — какво научихме? Да се опитаме да уточним: първо, убийството е извършено не с цел отмъщение или грабеж. Второ, научихме фамилното име на убития — П. П. Гарин. Засега това е всичко. Искате да ми възразите, Тарашкин, че П. П. Гарин е написал името на дъската. Това е обяснимо психологически. Ако аз, да кажем, съм изнамерил подобно нещо, тогава сигурно от радост бих написал своето име, а не вашето. Ние знаем, че убитият е работил в лаборатория: значи именно той е изобретателят, тоест Гарин.

Шелга и Тарашкин излязоха от мазето, запалиха по цигара и седнаха пред входа на припек в очакване на служителя с кучето.