Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (56)

56

След убийството във Вил Давре и Фонтенбло и след лудото препускане с Гарин по пустите шосета в Хавър Зоя и Ролинг не се срещнаха повече. Същата нощ той бе стрелял в нея, опитваше се да я оскърби и после се укроти. Изглежда, тогава дори бе плакал мълчаливо, свит в автомобила.

В Хавър тя се качи на неговата яхта „Аризона“ и на разсъмване излезе в Бискайския залив. В Лисабон Зоя получи документи и ценни книжа на името на мадам Ламол — ставаше собственица на една от най-разкошните яхти на Запад. От Лисабон потеглиха за Средиземно море и там „Аризона“ кръстосваше край бреговете на Италия, придържайки се на десет градуса източна дължина и четиридесет градуса северна ширина.

Незабавно бе установена връзка между яхтата и частната радиостанция на Ролинг в Медон край Париж. Капитан Янсен докладваше на Ролинг всички подробности около пътешествието. Ролинг всекидневно се свързваше по радиото със Зоя. Всяка вечер тя му докладваше за „настроенията“ си. В такова еднообразие минаха десет дена и ето че радиоапаратите на „Аризона“, опипващи пространството, приеха няколко думи на непознат език. Съобщиха на Зоя и тя чу глас, от който сърцето й замря.

— … Зоя, Зоя, Зоя, Зоя…

Гласът на Гарин звънеше в слушалките като блъскаща се в стъкло огромна муха. Той повтаряше името й и после след няколко промеждутъци:

— … Отговаряй от един до три часа нощем…

И отново:

— Зоя, Зоя, Зоя… Бъди внимателна, бъди внимателна…

Същата нощ над тъмното море, над спяща Европа, над древните пепелища на Мала Азия, над равнините на Африка, покрити с иглици и прах на изсъхнали растения, полетя женски глас:

— … За онзи, който нареди да му се отговаря от един до три часа…

Зоя повтори много пъти това повикване. После продължи:

— … Искам да те видя. Ако ще да е неразумно. Определи някое от италианските пристанища… Не ме назовавай по име, ще те позная по гласа…

Същата нощ, в същата минута, когато Зоя упорито повтаряше повикването, надявайки се, че Гарин някъде — в Европа, Азия, Африка — ще улови радиовълните на „Аризона“, на две хиляди километра, в Париж, на нощното шкафче в спалнята, където самотно спеше Ролинг, заровил нос в юргана, силно зазвъня телефонът.

Ролинг подскочи, грабна слушалката. Гласът на Семьонов каза припряно:

— Ролинг, тя говори с някого.

— С кого?

— Лошо се чува, но не назовава името.

— Добре, продължавайте да слушате. Ще докладвате утре.

Ролинг остави слушалката, отново си легна, но сънят вече не идваше.

Задачата не беше лесна: да се улови слабият глас на Зоя сред бушуващия над Европа ураган от фокстроти, рекламни крясъци, църковни хорали, информации за международната политика, опери, симфонии, борсови бюлетини, шеги на знаменити хумористи.

С такава задача в Медон ден и нощ бдеше Семьонов. Той успя да улови няколко фрази на Зоя. Но и това бе достатъчно да разпали ревнивото въображение на Ролинг.

След нощта във Фонтенбло Ролинг се чувствуваше отвратително. Шелга бе останал жив — над главата му тегнеше страшна заплаха. С Гарин, когото Ролинг с удоволствие би обесил на някой клон като негър, бе подписан договор. Може би тогава Ролинг щеше да упорствува — по-добре смърт, гилотина, отколкото съюз, — но волята му бе съкрушена от Зоя. Договаряйки се с Гарин, той печелеше време, може би полудялата жена ще се опомни, ще се разкае, ще се върне… Ролинг наистина бе плакал в автомобила, закрил очи, мълчаливо… Дявол знае какво му беше станало… Заради една развратна, продажна жена… Но сълзите бяха солени и мъчителни. Едно от условията, които той постави при подписване на договора, беше дълго пътешествие на Зоя с яхта. (То бе необходимо, за да се заличат следите.) Ролинг се надяваше да я убеди, вразуми, да я привлече с всекидневните си разговори по радиото. Може би тази надежда беше по-глупава от сълзите в автомобила.

Както се бяха уговорили с Гарин, Ролинг незабавно започваше „всеобщо настъпление на химическия фронт“. В деня, когато в Хавър Зоя се качи на „Аризона“, Ролинг се върна с влака в Париж. Той уведоми полицията, че е бил в Хавър и на връщане е бил нападнат през нощта от бандити (трима, с прикрити с кърпи лица). Те му взели всичките пари и автомобила. (През това време Гарин — както се уговориха — прекоси от запад на изток Франция, прехвърли границата в Люксембург и захвърли автомобила на Ролинг в първия попаднал му канал.)

„Настъплението на химическия фронт“ започна. Парижките вестници вдигнаха грандиозна паника. „Загадъчната трагедия във Вил Давре“, „Тайнственото нападение над един русин в парка Фонтенбло“, „Гибел на националната германска индустрия“, „Ролинг или Москва“ — всичко това беше заплетено умно и ловко в един възел, който, естествено, заседна в гърлото на дребния буржоа — собственика на ценни книжа. Борсата се тресеше до основи. Между сивите й колони, до черните дъски, където трескави ръце пишеха, изтриваха, пишеха и изтриваха тебеширени цифри на падащите книжа, щураха се, крещяха обезумели хора с очи, готови да изскочат, с устни в кафеникава пяна.

Но сега загиваше дребна риба — всичко това бяха шегички. Едрите индустриалци и банки, стиснали зъби, се държаха за пакетите акции. Не беше лесно да ги повалят дори с рогата на Ролинг. Тъкмо за тази най-сериозна операция се подготвяше удар от страна на Гарин.

Гарин „с бясна бързина“, както бе предвидил Шелга, строеше в Германия апарат по своя модел. Той пътуваше от град на град, поръчваше в заводите различни части. За връзка с Париж използуваше отдела за частни обявления в един кьолнски вестник. От своя страна Ролинг поместваше в един от булевардните парижки вестници два-три реда: „Съсредоточете цялото внимание върху анилина…“ „… Всеки ден е скъп, не жалете пари те…“ и така нататък.

Гарин отговаряше: „Ще завърша по-скоро, отколкото предполагах…“, „Място е намерено…“, „Напред вам…“ „Непредвидено забавяне…“

Ролинг: „Тревожа се, определете деня…“

Гарин отговори: „Отбройте тридесет и пет от деня на подписването на договора…“

Приблизително с това негово съобщение съвпадна нощната телефонограма на Семьонов до Ролинг. Ролинг изпадна в ярост — водеха го за носа. Тайните връзки с „Аризона“ въпреки всичко бяха опасни. Но Ролинг не се издаде нито с една дума, когато на другия ден говори с мадам Ламол.

Сега, в часовете на безсъние, Ролинг започна „да премисля“ отново „партията“ със смъртния враг. Той намери грешката. Гарин не беше вече така добре защитен. Грешката му бе, че се съгласи Зоя да пътува — краят на партията бе предрешен за него. „Мат“ ще бъде казано на борда на „Аризона“.