Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (52)

52

— И така, Шелга, вие с очите си видяхте действието на апарата?

— Видях и сега вече знам: оръдия, газове, аероплани — всичко това е детска играчка. Не забравяйте, че Гарин не е сам… Гарин и Ролинг. Смъртоносна машина и милиарди. Всичко може да се очаква.

Хлинов вдигна транспаранта и дълго стоя до прозореца, загледан в изумрудената зеленина, в стария градинар, който едва пренасяше подвижните метални сглобяеми тръби на сенчестата част на градината, черните дроздове — те енергично и загрижено тичаха под храстите на върбинките, измъквайки от черноземната почва дъждовни червеи. Небето, синьо и прелестно, като вечен покой се простираше над градината.

— Че пък да ги оставим да вършат каквото си искат, нека се разгърнат в цялото си великолепие — Ролинг и Гарин, и краят ще бъде по-близък — каза Хлинов. — Този свят неминуемо ще загине… Тук само дроздовете живеят разумно. — Хлинов се обърна с гръб към прозореца. — Несъмнено човекът от каменния век е бил по-ценен… Безплатно, само от вътрешна необходимост е нашарил с рисунки пещерите — седнал край огъня, той е разсъждавал за мамонтите, за бурите, за странния кръговрат на живота и смъртта и за самия себе си. Дявол да го вземе, колко почтено е било това!… Мозъкът още малък, черепът дебел, но от главата му като мълнии се е излъчвала духовна енергия… А тия, днешните, за какъв дявол им са летателни машини? Да можехме да курдисаме някое конте от булеварда в пещера срещу човек от палеолита. Онзи космат дядка ще го запита: „Разправяй, кучи сине, какво си измислил за тези сто хиляди години?…“ — „Ах, ах — ще се защура контето, — аз не толкова мисля, колкото се наслаждавам на плодовете на цивилизацията, господин прапрадядо… Ако не беше заплахата от революция от страна на простолюдието, то нашият свят наистина щеше да бъде прекрасен. Жени, ресторанти, малко вълнение при игра на карти в казиното, малко спорт… Но тези кризи и революции са цяло нещастие — просто те изморяват…“ „Ех ти — ще отговори прапрадядото, впивайки пламнали очи в контето, — а виж на мен ми харесва да мииисля, нали седя и уважавам моя гениален мозък… Ще ми се да пронижа с ума си Вселената…“

Хлинов млъкна… Взираше се усмихнат в здрача на палеолитната пещера. Тръсна глава:

— Какво искат да постигнат Гарин и Ролинг? Възбуда. Нека я наричат власт над света. Все пак това не е нищо повече от възбуда. В миналата война загинаха тридесет милиона. Те ще се постараят да убият триста. Душевната енергия е в дълбоко безсъзнание. Професор Райхер обядва само в неделя. През останалите дни изяжда два сандвича с мармалад и маргарин — на закуска, и варени картофи със сол — на обяд. Такова е заплащането за мозъчния труд… И така ще бъде, докато не взривим тази тяхна „цивилизация“, да затворим Гарин в лудница, а Ролинг да изпратим като завеждащ стопанство някъде на остров Врангел… Вие сте прав, трябва да се борим… Какво пък — аз съм готов. СССР трябва да притежава апарата на Гарин…

— Апаратът ще бъде у нас — затворил очи, промълви Шелга.

— С какво да започнем тази работа?

— С разузнаване, както се полага.

— В каква насока?

— По всяка вероятност Гарин сега с бясна бързина строи апарати. Във Вил Давре той е имал само модел. Ако успее да построи боен апарат — тогава ще бъде много трудно да го хванем. Първо трябва да разберем къде строи апаратите.

— Ще са нужни пари.

— Идете още днес на улица Грьонел, поприказвайте с нашия посланик, аз съм го осведомил вече за едно друго. Пари ще има. Сега второ — трябва да се издири Зоя Монроз. Много е важно. Тази жена е умна, жестока, с голямо въображение. Тя е свързала Гарин и Ролинг до смърт. В нейни ръце са всичките им машинации.

— Извинете, отказвам да се боря с жени.

— Алексей Семьонович, тя е по-силна от нас двамата… Тя ще пролее много кръв още.