Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (51)

51

— Не предвидих хода… Нямаше време за мислене — разказваше му Шелга, — такава глупост извърших, че не е за приказване.

— Грешката ви е в това, че сте взели в колата Ролинг — каза Хлинов.

— Ами, взел съм го… Когато в хотела започна стрелбата и избиването, Ролинг като плъх се свря в автомобила, цял настръхнал, с два колта… Аз нямах оръжие. Покатерих се на балкона и видях как Гарин се справи с бандитите… Съобщих това на Ролинг… Той се уплаши, засъска, категорично отказа да излезе от колата… После се опита да стреля в Зоя Монроз. Но ние с Гарин му извихме ръцете… Нямаше време дълго да се разправяме, седнах зад кормилото и подкарах…

— Когато сте били вече на полянката и те двамата са се съвещавали при дъба, тогава не разбрахте ли?

— Разбрах, че работата ми е спукана. А какво можех да направя? Да бягам? Ами, знаете ли, все пак аз съм спортист… Пък и бях разработил подробен план… В джоба си имах фалшив паспорт за Гарин, с десет визи… Апаратът му — само ръка да протегна — в автомобила… Можех ли при такива обстоятелства да мисля само за своята кожа?…

— Е добре… Те са се споразумели…

— Ролинг подписа някакъв документ още там, под дървото — много добре видях. След това — чувам — спомена за четвъртия свидетел, тоест за мен. Казвам тогава тихичко на Зоя: „Знаете ли, че преди малко минахме покрай един полицай, той забеляза номера на колата. Ако ме убият сега, до сутринта и тримата ще бъдете с белезници.“ И чуйте какво ми отговори тя. Ама че жена!… През рамото, без да ме гледа: „Добре, ще имам предвид.“ А каква красавица е!… Дявол жена! И така. Гарин и Ролинг се върнаха при колата. Аз се държа така, сякаш нищо не съм чул… Първа седна Зоя. Подаде глава и каза нещо на английски. А Гарин към мен: „Другарю Шелга, сега давайте: с пълна скорост по шосето на запад.“ Аз клекнах пред радиатора… Ето тук ми е грешката. Те използуваха тъкмо тази единствена минута… Ако колата беше в движение, нищо не биха ми направили, щяха да се страхуват… Така, въртя аз манивелата… Изведнъж в темето, в мозъка ми — сякаш сграда рухна върху главата ми, костите ми изхрущяха, удари ме, изгори ме някаква светлина, повали ме по гръб… Видях само — мярна се изкривената мутра на Ролинг. Мръсникът му! Четири куршума изстреля в мен… После отварям очи и гледам ето тази стая.

Шелга се умори от говоренето. Дълго мълчаха. После Хлинов запита:

— Къде може да е сега Ролинг?

— Как къде? Естествено, в Париж. Разпорежда се с пресата. Сега той осъществява голямо настъпление на химическия фронт. Пари има — с лопата да ги ринеш. Там е работата, че всяка минута очаквам куршум в прозореца или отрова в чашата. Така или иначе той ще ми види сметката, това е ясно…

— А защо си мълчите?… Веднага трябва да се уведоми шефът на полицията.

— Скъпи другарю, вие не сте с ума си! Ами че досега аз съм жив само защото мълча.