Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (47)

47

Хлинов сложи ръка върху разгънатия вестник „Л’Ентранзижан“.

— Професоре, тази снимка тук ми напомня разговора в аероплана, когато пътувах за Берлин. Задачата да се доберем до разпадащите се елементи на земния център не е вече така невероятна.

— Каква връзка има това с нарязаните французи? — запита професорът, като палеше нова пура.

— Убийството във Вил Давре е извършено с топлинен лъч.

При тези думи Волф се премести по-близо до масата, студеното му лице беше нащрек.

— Ах, пак тези лъчи — професорът се намръщи като от нещо кисело, — глупост, блъф, лъжлив слух, пуснат от английското военно министерство.

— Апаратът е построен от руснак, познавам този човек — отговори Хлинов, — той е талантлив изобретател и голям престъпник.

Хлинов разказа всичко, което знаеше за инженер Гарин: за работата му в Политехническия институт, за престъплението на Крестовския остров, за странните неща, намерени в избата на вилата, за извикването на Шелга в Париж и за това, че сега, изглежда, се води бесен лов за апарата на Гарин.

— Доказателството е налице — Хлинов посочи фотографията, — това е работа на Гарин.

Волф разглеждаше навъсен снимките. Професорът промърмори разсеяно:

— Вие предполагате, че с помощта на топлинни лъчи може да се пробие земята? Макар че… при трихилядна температура се топи и глината, и графитът. Много, много интересно… А не може ли да се телеграфира на този Гарин? Хм… Ако се обедини сондирането с изкуствено охлаждане и се поставят електрически елеватори за изтребване на минералите, може да се стигне доста дълбоко… Приятелю мой, страшно ме заинтересувахте…

За разлика от друг път професорът се разхождаше по верандата, димеше с пурата и кроеше планове, един от друг по-изумителни.