Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (41)

41

— Какво искате? — изпищя Ролинг, като не можеше да улучи с ръка задния джоб на панталона, където беше броунингът. Широкоплещестият човек, изглежда, очакваше това и отскочи зад тежката завеса. Оттам отново подаде глава.

— Спокойно. Не викайте. Нямам намерение да убивам и да ограбвам — той вдигна длани, — дошъл съм по работа.

— Каква работа може да имате тук? По работа идете на булевард Малзерб, четиридесет и осем „а“, от единайсет до един… Влезли сте през прозореца като крадец и негодник.

— Виновен съм — вежливо отвърна човекът, — фамилното ми име е Льо Клер, казвам се Гастон. Имам военен орден и чин сержант. Никога не се занимавам с дреболии и не съм бил крадец. Съветвам ви веднага да ми се извините, мистър Ролинг, иначе нашият разговор няма да се състои…

— Вървете по дяволите! — вече по-спокойно каза Ролинг.

— Ако аз ида на този адрес, то добре известната ви мадам Монроз е загубена.

Бузите на Ролинг чак подскочиха. Той веднага се приближи до Гастон, който каза почтително, както подобава да се говори с притежател на милиарди, и едновременно с оттенък на грубовата фамилиарност, както разговарят с мъжа на своята любовница.

— И така, господине, извинявате ли ми се?

— Вие знаете къде се крие госпожица Монроз?

— И така, господине, за да продължим разговора, аз трябва да разбера, че ми се извинявате.

— Извинявам се — закрещя Ролинг.

— Приемам! — Гастон се дръпна от прозореца, поглади мустаците си с привично движение, окашля се и каза: — Зоя Монроз е в ръцете на убиеца, за когото говори цял Париж.

— Къде е тя? (Устните на Ролинг затрепериха.)

— Във Вил Давре, близо до парка „Сен Клу“, в хотел за случайни посетители, на две крачки от музея Гамбет. Снощи ги проследих с автомобила до Вил Давре, днес съвсем точно установих адреса.

— Доброволно ли е избягала с него?

— Тъкмо това бих искал да узная най-вече — отговори Гастон толкова зловещо, че Ролинг го изгледа изумен.

— Извинете, господин Гастон, не разбирам напълно какво е вашето участие в цялата тази история? Защо я следите нощем и узнавате къде се намира тя?

— Достатъчно! — Гастон протегна ръка с благороден жест. — Разбирам ви. Длъжен бяхте да ми зададете този въпрос. Отговарям ви: влюбен съм и ревнувам…

— Аха! — каза Ролинг.

— Искате да знаете подробности? Ето ги: снощи, когато излизах от кафенето, където пих чаша грог, видях мадмоазел Монроз. Тя беше наела автомобил. Лицето й изразяваше ужас. Само секунда ми трябваше, за да скоча в едно такси и да препусна след нея. Тя спря колата на улица Гоблен и влезе във входа на номер шейсет и три. (Ролинг трепна, сякаш го боднаха.) Побеснял от ревниви предчувствия, аз се заразхождах по тротоара пред номер шейсет и три. Точно в четири и четвърт госпожица Монроз излезе не през входа, както очаквах, а през вратата в оградата на парка, която граничи с номер шейсет и три. Придържаше я за раменете един човек с черна брадичка, облечен с вълнено палто и сива шапка. Останалото знаете.

Ролинг се отпусна на стола (от епохата на кръстоносните походи) и дълго мълча, вкопчил пръсти в гравираните дръжки… Ето ги липсващите данни… Убиецът е Гарин, Зоя е съучастница!!! Престъпният план е очевиден. Те са убили двойника на улица Гоблен, за да намесят в тази мръсна история него, Ролинг, и чрез шантаж да измъкнат пари за построяването на апарата. Честният сержант и класически глупак Гастон случайно открива престъплението. Всичко е ясно. Трябва да се действува решително и безпощадно.

Очите на Ролинг злобно пламнаха. Той стана, ритна с крак стола.

— Ще позвъня в полицията. Вие ще дойдете с мен във Вил Давре.

Гастон се усмихна, големите му мустаци се изкривиха.

— Струва ми се, мистър Ролинг, ще бъде по-благоразумно да не се намесва полицията в тази история. Ще се справим със собствени сили.

— Искам да арестувам убиеца и неговата съучастница и да предам негодниците в ръцете на правосъдието. — Ролинг се изправи, гласът му звънтеше като стомана.

Гастон направи неопределен жест.

— Така е… Но аз имам шестима верни юначаги, врели и кипели… След един час мога да ги закарам с автомобил във Вил Давре… А с полицията не си струва да се свързваме, уверявам ви.

В отговор Ролинг само изсумтя и взе от полицата телефонната слушалка. Гастон го хвана за ръката с още по-голяма бързина.

— Не звънете в полицията!

— Защо!

— Защото не може да се измисли нищо по-глупаво от това… (Ролинг отново посегна да вземе слушалката.) Вие сте рядко умен човек, мосю Ролинг, нима не разбирате — има неща, които не се казват направо… Моля ви да не звъните… Тю, дявол да го вземе!… Ами защото позвъните ли, ние двамата с вас ще идем на гилотината. (В яда си Ролинг го блъсна в гърдите и измъкна от ръцете му слушалката. Гастон се огледа бързо и пошепна в ухото на Ролинг.) По ваше нареждане мадмоазел Зоя ми възложи да пратя при Авраам по бързата процедура един руски инженер на улица Гоблен шейсет и три. Тази нощ възложеното беше изпълнено. Сега са нужни десет хиляди франка като аванс за моите момчета. Имате ли у себе си пари?…

След четвърт час на улица Сена пристигна пътна кола с вдигнат покрив. Ролинг бързо скочи в нея. Докато колата завиваше на тясната улица, иззад издадената част на сградата излезе Шелга и се хвана за задната част на каросерията на автомобила.

Колата потегли покрай Сена. На Марсово поле, на мястото, където някога Робеспиер с житни класове в ръка се заклеваше пред жертвеника на Върховното същество да накара човечеството да подпише великия договор за вечен мир и вечна справедливост, сега се издига Айфеловата кула; два и половина милиона електрически крушки блещукаха и трепкаха по нейната стоманена плетеница, сливаха се в бързи стрели, които очертаваха рисунки и пишеха над Париж цяла нощ: „Купувайте практичните и евтини автомобили на господин Ситроен…“