Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (4)

4

Когато слънцето се издигна от розовата зора над гъсталака на островите, Тарашкин разкърши ставите си и тръгна към двора на спортния клуб да събира трески. Беше пет часът и нещо. Портичката тропна и по влажната пътечка, бутайки с ръка велосипеда, се зададе Василий Виталиевич Шелга.

Шелга беше добре трениран спортист, мускулест и подвижен, среден на ръст, с яка шия, бърз, спокоен и предвидлив. Работеше в криминалната милиция и спортуваше, за да поддържа формата си.

— Е, как е, другарю Тарашкин? Всичко ли е наред? — запита той, докато спираше колелото до входа. — Дойдох да погреба малко… Гледай каква мръсотия, тц, тц.

Той смъкна рубашката, нави ръкавите под лактите на слабите си мускулести ръце и се залови да чисти двора на спортния клуб, все още затрупан с материали, останали след ремонта на саловете.

— Днес ще дойдат момчетата от завода — за една нощ ще сложим всичко в ред — каза Тарашкин. — Е какво, Василий Виталиевич, ще се запишете ли в отбора на шесторката?

— Не знам какво да правя — отвърна Шелга, търкаляйки празна бъчвичка от смола, — от една страна, трябва да бием московчани, от друга, страхувам се, че няма да бъда редовен… Тя се заплита една при нас…

— Пак нещо с бандити ли?

— Къде ти — криминалисти в международен мащаб!

— Жалко — каза Тарашкин, — щяхме да погребем малко.

Шелга излезе при саловете, загледа се в трепкащите слънчеви петна по цялата река, чукна дръжката на метлата и тихичко повика Тарашкин:

— Знаете ли кой живее тук в близките вили?

— Има някои, живеят тук и през зимата.

— Да е идвал някой към средата на март в една от тези вили?

Тарашкин хвърли поглед към огряната от слънцето река, почеса единия си крак с ноктите на другия.

— Ей там в онази горичка има една вила със заковани прозорци — каза той, — преди около четири седмици, много добре си спомням, гледам — коминът пуши.

— Видяхте ли някого от вилата?

— Чакайте, Василий Виталиевич. Тъкмо тях трябва да съм видял днес.

И Тарашкин разказа за двамата мъже, които бяха пристанали на разсъмване до блатистия бряг.

Шелга само повтаряше „така, така“, острите му очи се превърнаха в цепки.

— Да вървим, покажете ми вилата — каза той и полипа кобура на пистолета си, който висеше на ремък отзад.