Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (39)

39

През всичките тези дни в парижката преса беше спокойно като край горско езеро. Буржоата четяха с прозявка уводните статии за литературата, фейлетони за театрални постановки, хроника из живота на артистите.

С това безгрижно спокойствие пресата подготвяше стихийно настъпление срещу среднобуржоазните кесии. Химическият концерн на Ролинг, завършил организацията и унищожил дребните противници, подготвяше голяма кампания за повишаване на цените. Пресата беше купена, журналистите бяха въоръжени с необходимите сведения по химическата промишленост. За политическите уводни статии бяха подготвени изумяващи документи. Две-три плесници, два-три дуела отстраниха глупците, които се опитваха да бръщолевят в несъответствие с общите планове на концерна.

В Париж настъпи мир и спокойствие. Тиражите на вестниците леко се понижиха. Затова убийството на номер шестдесет и три на улица Гоблен се оказа просто находка.

На следващата сутрин всичките седемдесет и шест вестника излязоха с тлъсти заглавия за „тайнственото и страшно престъпление“. Самоличността на убития не беше установена — документите му бяха задигнати — явно в хотела се бе записал под измислено име. По всичко личеше, че убийството няма за цел грабеж — парите и златните вещи не бяха взети. Не можеше също да се предположи, че е за отмъщение — в стая номер единадесет личеше, че е извършен старателен обиск. Тайна, пълна тайна.

Излизащите на всеки два часа вестници съобщиха потресаваща подробност: в съдбоносната стая е намерена дамска карфица от костенуркова черупка с пет големи брилянта. Освен това върху прашния под са открити следи от дамски обувки. Тази карфица наистина обърка Париж. Убиецът се оказа елегантна дама. Аристократка? Буржоазка? Или от по отбраните кокотки? Тайна… Тайна…

Вестниците, излизащи на всеки четири часа, преотстъпиха страниците си за интервю с най-известните жени на Париж. Всички те възклицаваха в един глас: не, не и не — убийцата не е могла да бъде французойка, това е работа на немкиня, на швабка. Няколко гласа понамекнаха за Москва — намекът нямаше успех. Известната Ми-Ми — от театър „Олимпия“, изрече исторически думи: „Гогова съм да се отдам на оногова, който разкрие тайната.“ Това имаше успех.

С една дума, в цял Париж само Ролинг, който седеше при Грифон, не знаеше нищо за произшествието на улица Гоблен. Той беше много ядосан и нарочно накара Семьонов да почака в таксиметровата кола. Най-после се показа на ъгъла, мълчаливо седна в колата и накара да го заведат в моргата. Въртейки се неспокойно, Семьонов му разказа по пътя написаното във вестниците.

При споменаването за карфицата с петте брилянта пръстите на Ролинг върху топката на бастуна затрепериха. Когато наближиха моргата, той неочаквано се наведе към шофьора с жест, който заповядваше да обърне колата, но се сдържа и само свирепо изсумтя.

При вратата на моргата имаше блъсканица. Жени със скъпи кожи, чипоноси мидинетки, подозрителни личности от предградията, любопитни портиерки с плетени пелеринки, хроникьори с изпотени носове и измачкани якички, актриси, вкопчили се в месести актьори — всички се натискаха да видят убития, който лежеше с разкъсана риза, бос върху полегата мраморна плоча с главата към прозореца на полусутерена.

Особено страшни изглеждаха босите крака — големи, посинели, с пораснали нокти. Жълтото мъртво лице беше „изкривено в конвулсивна спазма на ужас“. Брадичката — щръкнала. Жените жадно се стремяха към тази озъбена маска, впиваха разширени зеници, тихичко изпискваха, говореха разнежени. Ето го, ето го — любовникът на дамата с брилянтената карфица!

Семьонов като смок се провря пред Ролинг през тълпата към трупа. Ролинг погледна твърдо лицето на убития. Разглежда го около секунда. Очите му се присвиха, месестият нос се набръчка, блеснаха златните зъби.

— Е какво, е какво, той е, нали? — зашепна Семьонов.

Този път Ролинг му отговори:

— Пак е двойник.

Щом изрече тези думи, иззад рамото на Ролинг се показа светлокоса глава, погледна го в лицето, сякаш да го фотографира, и се изгуби в навалицата.

Това беше Шелга.