Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (16)

16

Разбира се, неслучайно Зоя Монроз стана любовница на краля на химията. Само глупаците и тези, които не знаят какво е борба и победа, виждат във всичко случайност. „Това се казва щастливец“ — казват те със завист и гледат късметлията като някакво чудо. Но провали ли се — хиляди глупаци с опиянение ще стъпчат този индивид, отхвърлен от божествения случай.

Не, нито капчица случайност — само умът и волята доведоха Зоя Монроз до леглото на Ролинг. Волята й се закали като стомана от събитията през деветнадесета година. Умът й беше такъв лакомник, че тя съзнателно поддържаше сред познатите си вярата в изключителното благоразположение към нея на божествената фортуна или на Щастието…

В квартала, където живееше (левия бряг на Сена, улица „Сена“), в магазинчетата за дреболии, колониални стоки, вина, въглища и деликатеси смятаха Зоя Монроз за нещо като светица.

Дневният й автомобил — черна лимузина 24 HP, автомобилът й за разходка — полубожествен ролс-ройс 80 HP, вечерната електрическа каретка — с вазички за цветя и сребърни дръжки на вратите, и особено спечелените в казиното в Довил милион и половина франка предизвикваха религиозно възхищение в квартала.

Половината от печалбата Зоя Монроз „вложи“ внимателно, с голяма вещина в пресата.

От октомври месец (началото на парижкия сезон) пресата „превъзнасяше красавицата Монроз“. Отначало се появи пасквил в дребнобуржоазния вестник за разорените любовници на Зоя Монроз. „Красавицата ни струва доста скъпо!“ — оплакваше се вестникът. После по повод на този пасквил влиятелният радикален орган вдигна шум за дребните буржоа, които изпращат в парламента бакали и търговци на вина, чийто кръгозор не е по-широк от техния квартал. „Нищо че Зоя Монроз е разорила една дузина чужденци — възкликваше вестникът, — парите им се връщат в Париж, те правят живота по-енергичен. За нас Зоя Монроз е само символ на здрави жизнени отношения, символ на вечно движение, където един се проваля, друг се издига.“

Снимки и фотографии на Зоя Монроз се публикуваха във всички вестници:

„Покойният й баща е служил в императорската опера в С. Петербург. На осем години очарователното дете Зоя е дадено в балетното училище. Тя го завършва точно преди избухването на войната и дебютира в балета с успех, какъвто северната столица не помни. Но започва войната и Зоя Монроз със своето младо, състрадателно сърце отива на фронта, облечена в сива рокличка с червен кръст на гърдите. Можеш да я срещнеш на най-опасните места, спокойно наведена над ранен войник сред ураган от вражески снаряди. Раняват я (което обаче не уврежда младото й грациозно тяло), закарват я в Петербург и там тя се запознава с един капитан от френската армия. Революцията. Русия изменя на съюзниците. Душата на Зоя е ужасена от Бресткия мир. Тя избягва на юг заедно със своя приятел, френския капитан, и там, яхнала кон, с винтовка в ръце се бие срещу болшевиките като разгневена грация. Приятелят й умира от петнист тиф. Френските моряци я вземат на миноносеца и я закарват в Марсилия. И ето я в Париж. Тя се хвърля в краката на президента с молба да й даде възможност да стане френска поданица. Танцува в полза на нещастните жители на Шампан. Присъствува на всички благотворителни вечери… Тя е като ослепителна звезда, паднала на тротоарите на Париж.“

В общи линии биографията беше вярна. В Париж Зоя бързо се ориентира и започна да се издига: винаги напред, винаги с боеве, винаги към най-трудното и ценното. Тя наистина беше разорила една дузина бързо преуспяващи богаташи, същите онези късички контета с космати пръсти, нанизани с пръстени, и с възпалени бузи. Зоя беше скъпа жена и те се провалиха.

Много бързо тя разбра, че тези бързо забогатели контета в Париж не могат да й дадат голям разкош. Тогава си намери за любовник моден журналист, измени му с парламентарен деец от голямата промишленост и разбра, че най-чудното през двадесетте години на двадесети век е химията.

Нае си секретар, който всекидневно й докладваше за успехите на химическата промишленост и й даваше необходимата информация. По такъв начин тя успя да научи за предстоящото пътуване в Европа на краля на химията Ролинг.

Веднага замина за Ню Йорк. Там на място купи с душата и тялото си един репортьор на голям вестник — най-умната, най-красивата жена в Европа, която съчетава професията на балерина с увлечението от най-модната наука — химията, и вместо баналните брилянти дори носи огърлица от кристални топчета, напълнени със светещ газ. Тези топчета подействуваха на въображението на американците.

Когато Ролинг се качи на парахода, който заминаваше за Франция, на горната палуба, на площадката за тенис, между широколистна палма, шумоляща от морския вятър, и цъфнало бадемово дръвче в плетено кресло седеше Зоя Монроз.

Ролинг знаеше, че тя е най-модерната жена в Европа, освен това тя наистина му хареса. Предложи й да му бъде любовница. Зоя Монроз постави условие да подпише контракт за неустойка от един милион долара.

Новата връзка на Ролинг и необикновеният контракт бяха оповестени по радиото от открития океан. Айфеловата кула прие тази сензация и на другия ден Париж заговори за Зоя Монроз и за краля на химията.