Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (14)

14

Генералът едва беше излязъл, когато в преддверието се чу протестиращият глас на момчето за поръчки, после друг глас изказа желание момчето да върви по дяволите и пред секретаря застана Семьонов с разкопчано палто, с шапка и бастун в ръка, а в ъгъла на устата — издъвкана пура.

— Добро утро, приятелю — каза бързо той на секретаря и хвърли върху масата шапката и бастуна, — я ме пуснете при краля без ред.

Златното моливче на секретаря увисна във въздуха.

— Но днес мистър Ролинг е особено зает.

— Е, глупости, приятелю… Вън в автомобила ме чака човек, току-що пристигнал от Варшава… Кажете на Ролинг, че сме по работата на Гарин.

Веждите на секретаря скочиха нагоре и той изчезна зад ореховата врата. След една минута се показа: „Мосю Семьонов, моля влезте“ — изчурулика той с ласкав шепот. И сам натисна дръжката на вратата с форма на лапа, хванала топка.

Семьонов застана пред краля на химията. Той не се вълнуваше особено, първо, защото по природа беше простак и, второ, защото в този момент кралят имаше по-голяма нужда от него, отколкото той от краля.

— Ролинг го прониза със зелените си очи. Без да се смути и от тона, Семьонов седна отсреща от другата страна на писалището. Ролинг каза:

— Е?

— Работата е свършена.

— Чертежите?

— Знаете ли, мистър Ролинг, получи се известно недоразумение.

— Питам, къде са чертежите? Не ги виждам — свирепо каза Ролинг и тупна леко с длан по писалището.

— Слушайте, Ролинг, ние се уговорихме, че аз ще ви донеса не само чертежите, но и самия апарат… Аз направих извънредно много… Намерих хора… Изпратих ги в Петроград. Те проникнаха в лабораторията на Гарин. Видяха как действува механизмът… Но тогава, дявол го взел, станало нещо… Първо, оказали се двама Гарини.

— Още в началото допусках подобно нещо — с погнуса каза Ролинг.

— Единият успяхме да убием.

— Убили сте го?

— Ами — нещо от този род. Във всеки случай — той умря. Това не бива да ви тревожи: ликвидацията стана в Петроград, той самият е съветски поданик — дребна работа… Но след това се появи двойникът му… Тогава положихме страхотни усилия…

— С една дума — прекъсна го Ролинг, — двойникът или самият Гарин е жив и въпреки парите, които похарчих, вие не ми донесохте нито чертежите, нито апарата.

— Искате ли да го повикам — в автомобила е Стас Тъклински, участник в цялата тази работа, той ще ви разкаже подробно.

— Не желая да видя никакъв Тъклински, нужни са ми чертежите и апаратът… Учудвам се на смелостта ви да се явите пред мен с празни ръце…

Въпреки студенината на тези думи, въпреки че след като каза всичко това, Ролинг убийствено погледна Семьонов, сигурен, че калпавият руски емигрант ще бъде сразен и ще изчезне безследно. Семьонов без ни най-малко смущение пъхна в устата си изподъвканата пура и бойко изрече:

— Не искате да видите Тъклински, добре — не е голямо удоволствие. Но ето каква е работата: на мен ми трябват пари, Ролинг, към двайсет хиляди франка. Чек ли ще ми дадете, или ще платите в брой?

При целия си огромен опит и познаване на хората Ролинг за първи път в живота си срещаше такъв нахалник. Месестият му нос чак се изпоти от полаганите усилия да се сдържи да не запрати мастилницата в луничавата физиономия на Семьонов… А колко скъпоценни секунди бяха загубени през време на този никакъв разговор! Той успя да се овладее и посегна към звънеца.

Семьонов следеше ръката му и каза:

— Работата е там, скъпи мистър Ролинг, че инженер Гарин сега е в Париж.