Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (127)

127

Секретарят — най-елегантният човек в Съединените щати — лежеше по очи, вкопчил изстинали пръсти в килима: той умря за миг, без да извика. Хапейки треперещи устни, Гарин бавно пъхаше в джоба на сакото си лъчевия револвер. После се приближи до ниска стоманена врата. Избра върху медния диск комбинацията от букви, която само той знаеше — вратата се отвори. Той влезе в железобетонна стая без прозорци.

Това беше личният сейф на диктатора. Но тук вместо злато или книжа имаше нещо много по-ценно за Гарин: докаран от Европа и отначало тайно държан скрит на Златния остров, после — тук, в тайните стаи на двореца, третият двойник на Гарин — руският емигрант барон Корф, който бе се продал за голяма сума.

Той седеше в меко кожено кресло, вдигнал крака върху позлатена масичка, където във фруктиери бяха наредени плодове и сладкиши (да пие му бе забранено). На пода бяха разхвърляни разни книжлета — английски криминални романи. От скука барон Корф плюеше костилките на вишните в кръглия екран на телевизионния апарат, поставен на три метра от креслото му.

— Най-после — каза той, като се обърна лениво към влезлия Гарин. — Къде се загубихте, дявол да ви вземе? Слушайте, дълго ли смятате да ме държите в тази изба? Повярвайте ми, предпочитам да гладувам в Париж.

Вместо отговор Гарин смъкна от себе си лентата, свали фрака с медалите и ордените.

— Събличайте се.

— Защо? — запита барон Корф с известно любопитство.

— Дайте ми дрехите си.

— Какво има?

— И паспорта, всички документи… Къде е бръсначът ви?

Гарин седна до тоалетната масичка. Без да сапунисва бузите си, мръщейки се от болка, бързо обръсна мустаците и брадата.

— Между другото в съседната стая лежи човек. Запомнете — това е личният ви секретар. Когато се сетят за него, можете да кажете, че сте го изпратили с тайно поръчение… Ясно ли ви е?

— Какво има, питам ви? — закрещя барон Корф, улавяйки подхвърлените панталони на Гарин.

— Аз ще мина оттук през тайния вход в парка, при колата ми. Вие ще скриете секретаря в камината и ще идете в кабинета ми. Незабавно ще повикате по телефона Ролинг. Надявам се, добре сте запомнили целия механизъм на моята диктатура? Аз, после моят първи заместник — началникът на тайната полиция, после вторият ми заместник — началникът на отдел пропаганда, после третият ми заместник — началникът на отдел провокации. След това тайният съвет на тристате начело с Ролинг. Трябваше да назубрите всичко това… Ако не сте се превърнали в идиот… Сваляйте панталоните, дявол да ви вземе!… Ще кажете на Ролинг по телефона, че вие, т.е. Пиер Гарин, заставате начело на войските и полицията. Ще се наложи да се сражавате сериозно, миличък…

— Чакайте, ами ако Ролинг познае по гласа, че не сте вие, а аз…

— В края на краищата тях това не ги интересува… Да има там диктатор…

— Чакайте, чакайте — значи от тази минута аз се превръщам в Пьотър Петрович Гарин?

— Желая ви успех. Наслаждавайте се изцяло на властта. Всички инструкции са на писалището… Аз изчезвам.

Пак така както преди малко Гарин намигна на своя двойник в огледалото и се измъкна през вратата.