Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Гиперболоид инженера Гарина, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Донка Станкова, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 15гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster(2010)
Издание:
Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №82
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преведе от руски: Донка Станкова
Редактор: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева
Руска-съветска, I издание
Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.
Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023
Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54
Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
С-31
© Атанас Свиленов, предговор, 1987
© Донка Станкова, преводач, 1987
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина
Издательство „Современник“, Москва, 1982
История
- —Добавяне
115
— Е, Иване, как е здравето?
Шелга помилва момчето по главата. Иван седеше до прозореца на неговата стая в малката къщурка край брега и гледаше океана. Къщурката бе иззидана от крайбрежни камъни, измазана със светложълта глина. Навън по синия океан се гонеха вълни с бели гребени, разбиваха се в рифовете, в крайбрежния пясък на тихото заливче, където живееше Шелга.
Иван бе докаран с въздушния кораб полумъртъв. Шелга го върна към живот с големи усилия. Ако нямаше близък човек на острова, Иван едва ли щеше да оживее. Имаше измръзвания навсякъде, беше простуден и отгоре на всичко душевно потиснат: повярвал бе на хората, стараеше се с последни сили, а какво излезе?
— Сега, другарю Шелга, за мен няма връщане в Съветска Русия, ще ме съдят.
— Стига, глупаче. Ти не си виновен за нищо.
Дали Иван седеше на брега, на камъните, дали ловеше риба или скиташе из острова сред чудесата, усилената работа, забързаните непознати хора — очите му постоянно се обръщаха с тъга на запад, където залязваше красивият кръг на слънцето, където още по-нататък от слънцето се намираше съветската родина.
— Навън е нощ — тихичко си говореше той, — а при нас в Ленинград — утро. Другарят Тарашкин е закусил хубавичко с чай и бял хляб, отишъл е на работа. В клуба на Крестовка калафатят лодките, след две седмици ще вдигнат знамето.
Когато момчето оздравя, Шелга започна предпазливо да му обяснява положението на нещата и видя, както навремето и Тарашкин, че на Иван му сече умът, схваща веднага и е настроен непримиримо, по съветски. Ако не хленчеше по Ленинград — цена нямаше да има момчето.
— Е, Иване — весело започна веднъж Шелга, — е, Ванюшка, скоро ще те изпратя у дома.
— Благодаря, Василий Виталиевич.
— Само че преди това ще трябва да измъкнеш едно нещо.
— Съгласен съм.
— Бива ли те да се катериш?
— В Сибир, Василий Виталиевич, съм се покатервал на петдесетметрови кедри, качиш се, а земята оттам не се вижда.
— Когато му дойде времето, ще ти кажа какво да правиш. И не скитай без работа из острова. Вземи по-добре въдица, лови морски таралежи.