Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (111)

111

Когато се раздаде залпът на ескадрата, Ролинг стоеше на горната тераса на стълбата, която се спускаше до водата. Извади лулата от устата си, заслуша се във воя на връхлитащите снаряди: не по-малко от деветдесет стоманени дяволи, напълнени с мелинит и обривен газ, се носеха към острова право в мозъка на Ролинг. Те виеха победоносно. Сърцето сякаш нямаше да издържи тези звуци. Ролинг заотстъпва към вратата на гранитната стена. (Отдавна си бе подготвил скривалище в избата в случай на бомбардировка.) Снарядите избухнаха в морето и вдигнаха водни стълбове. Бухнаха се. Преди да долетят.

Тогава Ролинг започна да наблюдава върха на решетестата кула. Гарин от предната вечер стоеше там. Кръглият купол на кулата се въртеше. Това се забелязваше по движението на меридиалните пролуки. Ролинг сложи пенснето и се завзира, вирнал глава. Куполът се въртеше много бързо — надясно и наляво. При движението надясно се виждаше как по меридиалния процеп върви нагоре и надолу лъскавият ствол на хиперболоида.

Най-страшното беше бързината, с която Гарин работеше с апарата. И — тишината. Никакъв звук на острова.

Но ето че от океана долетя глух звук, сякаш в небето се спука мехур. Ролинг оправи пенснето на изпотения си нос и обърна поглед към ескадрата. Там три купчини бледожълт дим се разрастваха във формата на гъби. По-наляво от тях набъбваха космати кълба, станаха кървавочервени, издигнаха се и от тях израсна, образува се трета гъба. Дочу се трети гръмотевичен тътнеж.

Отново стана тихо на острова, в морето и в небето. В решетестата кула се мярна от горе на долу асансьорът. Хлопна се врата в сградата, чу се фалшиво свирукане на фокстрот, на терасата изскочи Гарин. Лицето му изглеждаше измъчено, уморено. Косите — щръкнали.

Той не забеляза Ролинг и започна да се съблича. Слезе по стълбата до водата, смъкна долните си гащи с цвят на сьомга, копринената риза. Гарин гледаше морето, където още не беше се разсеял димът над мястото на унищожената ескадра, и се чешеше под мишниците. Приличаше на жена, бяло тяло, пълничък, в голотата му имаше нещо срамно и отвратително.

Той опита с крак водата, приклекна по женски срещу вълната, заплува, но веднага излезе и чак тогава видя Ролинг.

— А — провлече той, — и вие ли смятате да се къпете? Студено е, дявол да го вземе.

Неочаквано Гарин се закиска ситно-ситно, грабна дрехите, размаха гащите си и без да се прикрие, с цялата си срамотия тръгна да влиза в двореца. Досега Ролинг не беше изживявал такова унижение. От омраза, от отвращение сърцето му се вледени. Беше беззащитен, безпомощен. В този момент на слабост той почувствува как го завладя миналото — цялата тежест на похабените сили, на упорита борба за първото място в живота… И за какво е било всичко, за да мине покрай него тържествуващо този гол безсрамник — неговият победител.

Докато отваряше тежките бронзови врати, Гарин се обърна:

— Чичка, хайде на закуска. Да му цапнем бутилчица шампанско.