Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (109)

109

Увиснал на закрепените за тавана ремъци така, че краката да не допират пода, замижал и затаил дъх за секунда, Шелга се понесе надолу в стоманената клетка на асансьора.

Охлаждането на успоредната шахта беше неравномерно и от пещера до пещера трябваше да премине горещите зони — спасяваше го само скоростта на спускането. На дълбочина осем километра, следейки с очи червената стрелка на показателя, Шелга включи реостатите и спря асансьора. Стигнал бе пещера номер тридесет и седем. На триста метра надолу от нея на дъното на шахтата бучаха хиперболоидите и се чуваха къси, непрекъснати взривове от нажежената почва, охлаждана от сгъстен въздух. Дрънчаха, скърцаха гребалките на елеваторите, които изнасяха скалната маса на повърхността на земята.

Пещера номер тридесет и седем като всички други пещери отстрани на главната шахта представлява вътрешност на куб от занитена ламарина. Зад външните му стени се изпаряваше течният въздух, охлаждайки гранитния пласт. Пластът на врящата магма, изглежда, не беше дълбоко, по-близо бе, отколкото се очакваше по данните на електромагнитните и сеизмографски проучвания. Гранитът бе нагрят до петстотин градуса. Ако охлаждащите уреди за течен въздух се спрат дори за няколко минути, всичко живо ще се превърне мигновено в пепел.

Вътре в ламаринения куб имаше легла, пейки, кофи с вода. За четиричасова смяна работниците изпадаха в такова състояние, че ги изнасяха на леглата полуживи, преди да ги изкарат на повърхността на земята. Бръмчаха вентилатори и въздухопроводни тръби. Електрическата крушка на занитения таван рязко осветяваше мрачните, болнави, подпухнали лица на двадесет и петимата души. Седемдесет и пет работници стояха в по-горните пещери, свързани с телефон.

Шелга излезе от асансьора. Някои от работниците се обърнаха към него, но не поздравиха — мълчаха. Изглежда, твърдо бяха решили да взривят шахтата.

— Преводач. Ще говоря на руски — каза Шелга, като седна до масата и премести с лакът кутиите с мармалад, с английска сол, недоизпитите чаши бира. (Правителството на острова щедро снабдяваше работниците в шахтата.)

До масата се приближи синкавоблед под четината на брадата си евреин, прегърбен, кокалест.

— Аз съм преводач.

Шелга започна да говори:

— Гарин и неговото предприятие не са нищо друго, освен крайния предел на капиталистическото съзнание. По-нататък Гарин няма накъде да върви: насилствено превръщане на трудещата се част от населението в животни чрез мозъчна операция, подбор на избрани — „царе на живота“, спиране развитието на цивилизацията. Буржоазията не проумява още Гарин — пък и той самият не бърза да бъде разбран. Смятат го за бандит и грабител. Но в края на краищата те ще разберат, че империализмът е опрял до системата на Гарин. Другари, ние трябва да предотвратим най-опасния момент: да не допуснем Гарин да се спогоди с тях. Тогава, другари, ще стане лошо за вас. А вие сте решили да умрете в тази кутия, за да не се спречка Гарин с американското правителство. Помислете, как трябва да се постъпи сега? Надделее ли Гарин — лошо, надделеят ли капиталистите — лошо. Гарин ще се споразумее с тях и тогава вече от това по-лошо — здраве му кажи. Вие все още не познавате добре себе си, другари — силата е на ваша страна. И след месец, когато гребалките започнат да изкарват злато на земната повърхност, това ще е изгодно не за Гарин, а за вас, за делото, което сме длъжни да осъществим на Земята. Ако ми вярвате, но да ми вярвате докрай, напълно, тогава аз съм ваш вожд. Избирайте единодушно. Ако пък не вярвате…

Шелга поспря, огледа мрачните лица на работниците, устремените към него немигащи очи — почеса се силно по врата…

— Ако не ми вярвате — ще говоря още.

До масата се приближи широкоплещест младеж, гол до кръста, целият в сажди. Наведе се, погледна Шелга със сините си очи. Подръпна нагоре панталоните си и се обърна към своите другари.

— Аз вярвам.

— Вярваме — казаха останалите. През дългия цели версти гранитен пласт се дочу по телефона: „Вярваме, вярваме.“

— Щом вярвате, тогава добре — каза Шелга, — сега по точки: до вечерта националните граници ще бъдат премахнати. Заплата ще получите утре. Гвардейците нека си охраняват двореца — ние ще минем и без тях. Петнадесетимата провокатори ще бъдат удавени — това съм поставил като първо условие. Сега задачата е възможно по-скоро да стигнем до златото. Право ли говорих, другари?