Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (101)

101

Шестте хиляди работници и служещи на Златния остров бяха набрани от всички краища на света. Първият помощник на Гарин, инженер Чермак, удостоен със званието губернатор, разпредели работната сила по националности на петнадесет участъка, оградени един от друг с бодлива тел.

Във всеки участък бяха построени бараки и помещения за молитва по възможност в национален стил. Консерви, бисквити, мармалад, бъчонки със зеле, ориз, мариновани медузи, херинга, кренвирши и прочие, и прочие се поръчваха (на американски заводи) също с национални етикети.

Два пъти в месеца се отпускаше работно облекло, изработено в национален стил, и веднъж на шест месеца — празнични национални костюми: на славяните — подьовки и свити, на китайците — блузи от сурова коприна, на немците — рединготи и цилиндри, на италианците — копринено бельо и лачени обувки, на негрите — набедреници, украсени с крокодилски зъби, синци и така нататък.

За да оправдае пред населението тези бодливи граници, инженер Чермак създаде щат от провокатори. Петнадесет души, които раздухваха национална вражда: в делнични дни умерено, в празнични се стигаше до юмручен бой.

Полицията на острова, съставена от бивши Врангелови офицери, които носеха мундира на ордена на Зоя — къси куртки от бяло сукно със златна везба и светложълти, прилепнали по тялото панталони — поддържаше реда, като не допускаше националностите да стигнат до взаимно унищожаване.

Работниците получаваха огромна заплата в сравнение с континента. Някои я изпращаха в родината си с най-близките параходи, други я оставяха на съхранение. Нямаше къде да я харчат, защото само в празнични дни в една отдалечена клисура на югоизточния бряг на острова бяха отворени кръчмите и лунапаркът. Пак там работеха петнадесет публични дома, уредени също в национален стил.

Работниците знаеха с каква цел се прокопава дълбоко в земята гигантската шахта. Гарин бе съобщил на всички, че когато дойде ред да си уредят сметките, ще разреши на всеки да вземе толкова злато, колкото може да носи. И нямаше човек на острова, който да не гледа с вълнение стоманените транспортьори, изнасящи от земните недра скалната маса в океана, който да не се захласва в жълтеникавия дим над шахтата.