Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 26гласа)

Информация

Сканиране и допълнителна корекция
Диан Жон(2011)
Корекция и форматиране
taliezin(2011)
Допълнителна корекция
moosehead(2019)

Издание:

Цончо Родев. Изпитание

Исторически роман

Редактор: Георги Константинов

Контр. редактор: Петър Кръстев

Художник: Иван Кирков

Художествен редактор: Петър Кръстев

Техн. редактор: Тодор Попов

Коректор: Анастасия Андрова, Прогреса Тодорова

Държавно военно издателство, София, 1969

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция на правописни и граматически грешки

Четвърта част
През огъня на изпитанието

— В огъня дървото изгаря, а стоманата се закалява — рече Гуджев.

(Из първа глава)

— Всъщност вие трябва да сте благодарни — каза граф Кевенхюлер. — Войната беше изпитание, в което вие, българите, доказахте на света, че сте нация; доказахте, че сте достойни за свободата си. При топовните гърмежи на Сливница в България се роди истинското понятие за отечеството. Седми ноември хиляда осемстотин осемдесет и пета година е денят на възмъжаването на българския народ.

(Из единадесета глава)

От автора

В първите три части на книгата добросъвестно, отбелязвахме под черта всички автентични изрази, диалози, документи и обстоятелства, които ползувахме от мемоарната и историческо-изследователската литература и за които, така да се каже, не претендираме за авторство. В тази четвърта част, посветена на Сръбско-българската война от 1885 година, това е невъзможно — те са толкова много, че отбелязването им би станало отегчително. Затова се налага едно предупреждение:

Описанието на Сръбско-българската война в книгата е ИЗЦЯЛО ДОСТОВЕРНО. В разказа за войната няма нищо измислено. Всички герои участвуват с истинските си имена (единствено изключение е Мартин Мартинов, на когото — по известни съображения — изменихме външността и съвсем малко името; но за любопитните не ще бъде трудно, ако желаят, да открият истинското име на защитника на Врабча) и това се отнася не само до офицерите от двете воюващи армии, но и до редица случайни, епизодични лица, като лекари, телохранители и т.н., а също и до такива на пръв поглед невероятни герои като Кронислав Херуц или македонските харамии на капитан Паница. Всички събития от хода на войната са напълно истинни (и тук с единствено изключение: похода на четата „Хаджи Димитър и Стефан Караджа“ описахме по легендарния преход на 8-ми Приморски полк от турската граница до сръбската) до най-дребните подробности, като някои заимствувахме направо от източниците. Напълно автентични, дословно предадени са и много от изразите на героите (някои дори оставихме на езика, на който са произнесени), а също така всички цитирани документи, писма и телеграми, които са взети от архивните материали за войната.