Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
TriAM505(2011 г.)
Допълнителна корекция
etsatchev(2011 г.)

Издание:

Стефан Николов Дичев. Рали.

Повест

Редактор: Божанка Константинова

Художник: Лиляна Дичева

Художествен редактор: Юли Минчев

Корица: Венелин Вълканов

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Христина Денкова

 

Пето издание, ЛГ V.

Дадена за печат 6.II.1976 година.

Подписана за печат 7.IV.1976 г.

Излязла от печат м.април.

Държавно издателство „Отечество“ — София

Печатница ДПК „Димитър Благоев“

София, 1976

История

  1. —Добавяне

Няколко предварителни думи за тая книга

Как написах юношеския роман „Рали“?

Трудно е да се отговори, още повече това беше преди доста години. Помня само, че поводът бе един разговор с нашите известни поети Леда Милева и Николай Зидаров. Ставаше дума за така наречения „картинен роман“ — за неговото въздействие върху въображението на юношите; и същевременно, как да се избегне при един такъв „картинен роман“ всичкото онова отрицателно, което някои западни списания популяризират под формата на антихудожествени и антихуманни шаблони: непрекъснати юмручни боеве, мъчения, убийства и т.н.

Помня, и тримата бяхме съгласни, че е желателно да се експериментира в тая насока. И ето как приех да напиша за в. „Септемврийче“ сценарий за такъв именно патриотичен, непретенциозен „картинен роман“ на юношеска тема из нашето героично минало. Сценарият бе изпълнен после като рисунки от известните художници Калина Тасева и Юли Минчев и в продължение на три месеца излизаше във вестника. За моя радост и за радост на главния редактор Николай Зидаров, нашият експеримент се посрещна от младите читатели с жив интерес.

Много по-късно, когато в мен сюжетът беше улегнал, а и видях въздействието му върху читателя, аз превърнах готовия вече сценарий в белетристична творба, юношеския роман „Рали“.

Разбира се, това не стана механично, нито беше толкова лесно. Плътната белетристика си има своите изисквания. И при все, че основният разказ се запази такъв, какъвто читателят вече го знаеше, наложи се да въвеждам редица нови сцени и нови ситуации. На помощ ми дойдоха спомените за екзотични земи, през които бях пътувал. Спомних си интересни случки и още по-интересни характери. И фантазирах, разбира се, че фантазирах. Най-вече, поставях се на мястото на Рали, живеех неговия живот и бях като него млад.

Често читателите ми са ме питали: съществувал ли е тоя мой герой? Трудно е да отговоря направо с „да“ или „не“. Съществувал е, защото в ония трагични времена, които описвам, е имало твърде много юноши като Рали, останали без покрив и близки, и сигурно техният живот не е бил лек. Но в същото време, както във всички подобни творби Рали е един събирателен образ. И аз го накарах да пропътува дългия път от Панагюрище до Диарбекир и после през пустини и морета, отново да намери родината, та да покажа какво може да направи преданността, смелостта и упоритата воля.

От написването до сега, романът е издаван много пъти — на български и на всевъзможни други езици. Последното обстоятелство винаги ме е изненадвало и аз често съм се питал: на какво се дължи чуждестранният интерес към тая съвсем българска по сюжет книга? Дали защото в нея, чрез главния герой Рали, се разказва за драматичната съдба на народа ни от Априлското въстание през 1876 г. до Освобождението ни? Или пък причината е романтиката, в която е потопена съдбата на малкия герой — има пътешествия, бягство и преследвания, източни нрави, крепости и пустини? На тоя въпрос и сам не мога да отговоря. С течение на времето, аз така свикнах със своя четиринадесетгодишен Рали, та понякога съм убеден, че той наистина е съществувал и аз само съм го описал.

Стефан Дичев