Глен Кук
Стоманени сънища (70)

LXIX

Знахаря се настани така, че да се вижда ясно от града. Мъргън застана до него със знамето. Лебеда потегли с лодката, открадната от кавалерията от речния бряг северно от хълмовете.

— Мислиш ли, че той ще дойде? — попита Мъргън.

— Може би самият той — не. Но ще прати някой. Могаба ще иска да е сигурен.

Мъргън посочи войниците от Сенчестите земи, строени край брега.

— Знаеш ли какво става?

— Мога да се досетя. И Могаба, и Господарката искат да бъдат капитани. Тя се е погрижила за Тъкача на сенки, но си е помислила, че може би ще е неудобно да го съобщи на Могаба. Докато той е затворен в Деджагор, няма проблем.

— Точно така.

— Глупаво е. Нищо подобно не се е случвало никога досега, Мъргън. Никъде в Аналите не можеш да намериш описание на свада за наследяване на поста. Повечето капитани го поемат като мен — с ритници и крясъци.

— Болшинството капитани не изпълняват свещена мисия. И Господарката, и Могаба го правят.

— Господарката ли?

— Решила е, че ще стори всичко, за да отмъсти на Сенчестите господари за убийството ти.

— Много разумно. Но тя си е такава. Май на Лебеда му обърнаха известно внимание. Ти виждаш по-добре от мен.

— Някакъв черен човек се качва в лодката при него. Могаба би ли взел решение толкова бързо?

— Изпраща някого.

Придружителят на Лебеда беше лейтенантът на Могаба, Синдаве — офицер, достоен да командва легион. Знахаря отдаде чест.

— Синдаве.

Чернокожият отвърна колебливо на поздрава.

— Наистина ли сте вие?

— От плът и кръв.

— Но вие сте мъртъв.

— Не съм. Това е просто мълва, разпространявана от враговете ни. Дълга история. Може би изобщо нямаме време за нея. Чувам, че там при вас не вървяло на добре.

 

 

Синдаве поведе Знахаря извън града и седна на един камък.

— Изправен съм пред дилема.

Знахаря седна срещу него и се намръщи. Глезенът му бе понесъл тежко пътя на юг.

— Заклел съм се в честта си пред Могаба като първи господар на Нар. Трябва да му се подчинявам. Но той е полудял.

— И аз така разбрах. Какво се е случило? Та той бе идеалният войник дори и когато не се съгласяваше с начина, по който аз се разпореждам.

— Амбиции. Той е решителен мъж. Стана първи господар именно защото е решителен. — Сред Нар вождът бе определян чрез нещо като войнишко атлетическо състезание. Най-добрият във всичко, с най-големи физически умения, ставаше командир. — Той се присъедини към вашата експедиция, защото мислеше, че сте слаб и скоро ще загинете. Не виждаше никаква пречка да ви замести и така да се превърне в една от безсмъртните звезди на хрониките. Той все още е добър войник. Но прави всичко единствено заради самия себе си, не за Отряда и неговата цел.

— Повечето организации притежават механизми за справяне с подобни проблеми.

— При Нар начинът е предизвикателството. Битка или турнир. Но в този случай това не е от никаква полза. Той все така е най-бързият, най-сръчният, най-силният сред нас. Все още е най-добрият тактик, с извинение пред вас.

— Никога не съм твърдял, че съм гений. Станах капитан, защото всички гласуваха против мен. Изобщо не исках, но другите не желаеха повече и от мен. Но няма да абдикирам, само и само Могаба да припечели малко слава.

— Съвестта ми не ми позволява да кажа нищо повече. Дори и сега се чувствам като предател. Той изпрати мен, защото от малки сме като братя. Аз съм единственият, на когото все още има доверие. Не искам да му причинявам зло. Но той ни стори злини. Опетни честта ни и нашата клетва на стражи.

Думата, която Синдаве употреби за „стражи“, беше от езика на Нар и за нея липсваше точен превод. Значението й намекваше за задължение да защитаваш слабите и да проявяваш твърдост пред лицето на злото.

— Чувам, че той възнамерява да предприеме религиозен поход.

Синдаве се смути.

— Да. От самото начало някои се кланяха на Черната майка. Не знаех, че и той е от тях — макар че трябваше да се досетя. Предците му са жреци.

— И какво смята да предприеме сега? Не виждам появата ми да го е развълнувала.

— Не знам. Боя се, че ще твърди, че вие не сте вие. Може би дори ще повярва, че сте някаква измама на Сенчестите господари. Мнозина мислят, че са забелязали как ви убиват. Дори и знаменосецът ви.

— Мнозина видяха как ме раняват. Ако някой разпита Мъргън подробно, ще разберат, че бях жив, когато той ме изостави.

Синдаве кимна.

— Все така съм раздвоен.

Знахаря не попита какво би се случило, ако се опита да отстрани Могаба. Нар щяха да се бият, включително и Синдаве. Но и без това подходът му не беше такъв. Той не отстраняваше хората само защото го дразнят.

— Тогава ще дойда и ще изляза насреща му. Той или ще ме приеме, или няма да ме приеме. Ще е интересно да се види на чия страна ще застанат Нар, ако избере метежа.

— Вие ли ще го накажете?

— Няма да го убивам. Уважавам го. Той е велик войник и може да продължи да бъде. Или пък не. В този случай ще трябва да се откаже от ролята си в нашата мисия.

Синдаве се усмихна.

— Вие сте мъдър човек, капитане. Ще му предам. И на всички останали. Моля се боговете да му припомнят неговите клетви и неговата чест.

— Добре. Не се бави. Тъй като не желая да имам нищо общо с това, ще дойда при първа възможност.

— А?

— Ако отлагам вършенето на неприятната работа, никога няма да успея да се справя с нея. Така че ще те следвам плътно.