Глен Кук
Стоманени сънища (48)

XLVII

Конниците спряха, за да огледат хълма от другата страна на пътя.

— Явно ги е впрегнала на работа — каза жената.

Голият само преди седмици връх сега се кичеше с лабиринт от каменни зидове. Строителството сякаш кипеше денонощно.

— Започне ли нещо, тя го завършва — Знахаря се зачуди как ли напредва Господарката на юг и защо бяха дошли тук.

— Вярно. Проклета да е. — Магьосницата го докосна нежно, почти любовно. Напоследък го правеше непрекъснато, а и много приличаше на Господарката. Беше му все по-трудно да устоява.

Тя се усмихна. Знаеше какво мисли той. Беше си подготвил оправданията. Тя печелеше битката наполовина.

Той стисна зъби, втренчи се в крепостта и престана да забелязва жената. Тя отново го докосна. Той се опита да каже нещо за разположението на крепостта и откри, че не можеше да произнесе и звук. Погледна я отново с широко разтворени очи.

— Предпазна мярка, любов моя. Все още не си ми отдал сърцето си, но с времето и това ще стане. Ела. Да посетим своите приятели. — И тя пришпори напред своя жребец.

Кръжащите гарвани им показваха пътя. Ловеца искаше да привлече внимание и успя — беше красива, екзотична жена.

Знахаря разбра, когато тя заговори един мъж, сякаш го познава — беше си наумила да се представи за Господарката. Нищо чудно, че го направи ням.

Него никой не го поглеждаше. Докато вървяха през бъркотията от потни мъже и животни, прахоляк и трясъци, воня на труд и тор, единствено насекомите го забелязваха.

Той можеше да се загуби сред тълпата. Ако тя го изпуснеше от поглед. Или гарваните се разсееха. Можеха ли да го различат сред подобна навалица?

Тя го поведе през строежа на върха на хълма, който бе почти завършен. Спираше ту тук, ту там и разговаряше с мъжете, обикновено за незначителни неща. Ако възнамеряваше да заеме мястото на Господарката, не се справяше добре със своята роля — Господарката се държеше на положение, властно, защото се стремеше към определен резултат… Разбира се. Тя искаше да плъзне слухът, че Господарката се е върнала.

Какво ли бе намислила?

Съвестта му настояваше, че трябва да действа, но нищо не му хрумваше.

Никой не го позна, и това никак не се отрази добре на самочувствието му. Само преди месеци цял Талиос го посрещна като освободител.

Мълвата бе плъзнала. Когато се приближиха до вътрешната крепост, един мъж излезе от нея. Самият Прабиндрах Драх! Той бе тук и направляваше строителството? Не му прилягаше. Той се спотайваше там, където свещениците не можеха да го докопат.

— Не очаквах да се върнете толкова бързо — каза принцът.

— Постигнахме малка победа северно от Деджагор. Господарите на сенките загубиха четири хиляди души. Кинжала състави плана за действие и го изпълни. Реших да го оставя начело на войската и се върнах, за да набера и обуча нови войници. Добре сте се справили тук. Доколкото разбирам, свещениците са прекратили съпротивата си?

— Вие ги убедихте. — Принцът изглеждаше разтревожен. — Но вече нямате приятели. Пазете си гърба. — Погледът му непрекъснато се стрелкаше към Знахаря. Изглеждаше озадачен. — Днес вашият човек, Рам, е странен.

— Лека дизентерия. Как върви набирането на войска?

— Бавно. Повечето доброволци помагат тук. Болшинството мъже се въздържат и чакат някой друг да реши вместо тях.

— Известете ги за победата и за това, че обсадата може да бъде разгромена. Тъкача на сенки е обезсилен, Дълга сянка не му помага. Той е сам, а армията му е толкова съсипана, че само страхът от него я обединява.

Знахаря погледна няколкото облака, които се носеха на изток от морето. В тях нямаше нищо забележително, но гледката проясни мислите му. Колко внимателно пипаше, мръсницата! Вече знаеше точно какво прави тя.

Господарката бе слязла отвъд Голямата река и се бореше с Тъкача на сенки, а реката ставаше непроходима заради дъждовния сезон. Докосване тук, побутване там, и съревнованието щеше да продължи, докато за Господарката не стане твърде късно да премине реката обратно. Дъждовният сезон не бе далеч — оставаха най-много два месеца. Господарката щеше да попадне в капан заедно със Сенчестите господари. Ловеца ще разполага с пеш месеца, за да поеме властта тук, без никой да й попречи. Вероятно и без да се разбере коя е в действителност. Нейните гарвани щяха да наблюдават северните пътища. Щяха да спират куриерите.

Кучка! Кучка с черна душа!

Принцът го изгледа намръщено — явно усети безпокойството му. Но беше твърде зает с жената.

— Можем някой път отново да посетим Градината.

— Би било прекрасно. Но запомнете, аз съм наред да черпя.

Принцът се усмихна вяло.

— Ако ви позволят след миналия път.

— Не аз започнах първа.

За какво ли говореха? Нещо, в което бе замесена и Господарката, се бе случило в Градината? Ловеца на души не му беше казала всичко — само онова, което би наранило сърцето му.

Усети, че някой го гледа и забеляза Пушека, спотаен в сенките. Лицето на магьосника бе маска на омразата, но щом разбра, че са го забелязали, това изражение изчезна. Той потръпна стреснато и се изниза.

Гарваните го последваха, забеляза Знахаря. Разбира се. Където и да отидеше Пушека, той бе под наблюдение. Ловеца на души знаеше всичко за него.

— Готови ли са покоите ми? — попита Ловеца. — Пътят бе дълъг и прашен. Два часа са ми нужни, за да заприличам на човек.

— Все още не, но можете да си починете в тях. Да пратя някой да се погрижи за конете ви и да ви помогне с багажа?

— Да, разбира се. Много любезно от ваша страна. — Тя направи някакъв фокус с очите и принцът се смути. — Искам да видя някои хора. — Тя спомена няколко имена, непознати на Знахаря. — Изпратете ги в покоите ми. Рам ще ги забавлява, докато се приведа в порядък.

— Разбира се — и принцът нареди на лакеите си да намерят съответните хора.

По сигнал на Ловеца Знахаря слезе от коня, предаде го на слугите и я последва след принца. Добри разузнавачи бяха гарваните, призна той. Неохотно. Замисълът й се осъществяваше без никакви спънки.

В покоите на Господарката той разбра защо го нарекоха Рам и никой не го разпозна: огледа се в едно огледало и не видя там себе си, а огромен, мръсен Шадар, космат като горила.

Тя му бе придала блясък.

 

 

Мъжете, повикани от Ловеца, бяха от низшите касти, само кожа и кости — дребни нервни създания, които не можеха да я погледнат в очите. Когато той се представи, всеки от тях промълви някакви думи на неразбираемо за Знахаря наречие. Почетните титли, с които я обсипваха, също бяха озадачаващи. Дъщеря на нощта? Какво означаваше това? Твърде много неща се случваха и той нито можеше да ги научи, нито да ги овладее.

— Искам да наблюдавате Пушека, магьосника — нареди Ловеца на мъжете. — През цялото време поне двама от вас да го следят. Най-вече държа да знам дали се навърта около Улицата на мъртвите фенери. Тръгне ли по нея, спрете го — с цената на всичко, макар че предпочитам да не се въздигне преждевременно в рая.

Всички мъже докоснаха цветните кърпи, които се подаваха от препаските им.

— Ще бъде както повелявате, Господарке — отвърна един.

— Разбира се. Залавяйте се със задачата. Намерете го. Следете го плътно. Той е опасен за нас.

Мъжете се втурнаха навън — явно нямаха търпение да се махнат от нея.

— Изпитват ужас от теб — отбеляза Знахаря. Щом остана сам с нея, гласът му се върна.

— Естествено. Те ме мислят за дъщеря на своята богиня. Защо не се изкъпеш? Оттук усещам миризмата ти. Ще наредя да ти донесат нови дрехи.

Банята и дрехите бяха единственото хубаво нещо, което се случи този ден.