Глен Кук
Стоманени сънища (46)

XLV

Дълга сянка погледна над масата, на която бе поставена купа с живак, отразяваща уплашеното и колебливо лице на неговия роб Пушека. Оплаквача витаеше наблизо. Обединената сила на двамата бе достатъчна за свръзка с дребосъка магьосник. Оплаквача се забавляваше.

Робът нямаше какво да им съобщи. Сенджак не само че липсваше, но и толкова успешно се бе скрила от погледа му, че бе потеглила на юг и вероятно стигнала чак в Стормгард. Дълга сянка протегна ръка над купата и разсея картината. Лицето на Пушека се разтопи сред хаос от цветове.

Оплаквача се изкиска.

— Трябваше да го прелъстиш — твърде си влюбен в грубата сила. Трудният начин отне повече време, а сега той е един смазан глупак и му нямат доверие.

— Не ме учи как да… — Този не беше някой от неговите безпомощни слуги. Почти му се равняваше по сила и нямаше да се поддаде на опити за сплашване. Трябваше да го предразполага, омайва… Прелъстява.

— Да проверим какво е положението при съратниците ни в Стормгард.

Обединиха дарбите си — макар Дълга сянка да можеше да достигне дотам и сам, с чужда помощ връзката наистина се установяваше по-бързо.

Очевидно Тъкача на сенки бе разтревожен и откликваше много нарядко — величината и мащабът на бедите му се изясниха доста бавно.

— Проклятие! — Четири хиляди души загуба. Хаос сред обсадата. Кой знае още колко мъже е загубил тази нощ. Тъкача на сенки бе прибягнал до последното си отчаяно средство за отрязване на достъпа към града…

— Този път е самата Сенджак. Трябва да е тя. И е възстановила донякъде уменията си.

— Или е намерила кой да й ги осигури.

Такъв си беше Оплаквача — винаги намираше други обяснения, всяваше объркване. Проклет да е. С най-голяма наслада би го убил. Може би щеше да му отнеме един век, докато го довърши.

— Както и да е, тя е там и можем да премахнем заплахата, която тя представлява. Завърши ли новото килимче?

— Готово е.

— Ще ти дам трима сръчни мъже от моята гвардия. Доведете я тук. Ще й се наслаждаваме векове наред. — Дали Оплаквача щеше да приеме? Никак не беше наивен.

Да изпрати него беше риск. Той можеше да избяга заедно със Сенджак. Знанията, които тя притежаваше…

Предупреденият е по-малко уязвим. Щеше да изпрати тримата си най-добри войници.

— Ако се провалим в това, остава ни един-единствен избор. Ще се наложи да пусна на свобода някое от големите чудовища от Равнината.

Оплаквача се разсея за миг и от устата му се изтръгна страшен вой. После малкият вързоп от дрипи се изкиска.

— Брой я за заловена. И аз си имам сметки за уреждане с нея.

Дълга сянка проследи с поглед отдалечаващия се дрипльо, който отнесе със себе си и своята воня. Може би първото приложено върху него мъчение щяха да са сапунът и водата.

Прати да повикат тримата му най-добри стражи и им обясни задачата, а после отново опита да се свърже с Тъкача на сенки. Тъкача не отговори — бе твърде разтревожен. Или мъртъв.

Дълга сянка се оттегли в кристалната кула. Накацалите по покрива й гарвани се втренчиха надолу. Време беше най-сетне да предприеме нещо и да приключи завинаги с тях — след като изпрати сенките в Деджагор.