Глен Кук
Стоманени сънища (76)

LXXV

Рам имаше основателна причина да се страхува. Той бе научил нещо, което не биваше. Знаеше нещо, което не трябваше да знае.

Рам е мъртъв.

Рам умря в битка със своите братя Удушвачи, когато те дойдоха да вземат дъщеря ми.

Свършено е с Нараян. Той се разхожда там някъде и може би се усмихва с онази усмивка, но няма да е задълго. Ще го открият — ако не войниците, преследващи мъже с неизтриваеми червени петна по дланите, тогава аз ще го намеря. Той няма представа доколко са укрепнали способностите ми. Ще го открия и той ще стане Удушвач-светец много по-рано, отколкото би му се искало.

Трябваше да бъда по-предпазлива. Знаех, че той таи нещо в ума си. Цял живот покрай мен е имало предатели. Но никога, никога не ми беше хрумвало, че от самото начало той и по-високопоставените му приятелчета са се интересували от детето, растящо в мен, а не от мен самата. Той бе завършен актьор.

Ухилено копеле. Истински Измамник.

Дори не бях избрала име, когато те взеха тяхната Дъщеря на нощта.

Трябваше да го заподозра, когато сънищата така внезапно секнаха. Веднага щом преминах през онзи обред. Не мен осветиха там. Аз не се промених. Не можех да бъда белязана толкова лесно.

Рам носеше жълт румел, ала той разбра, че идват. Убил четирима. После Нараян го погубил — така казват жените. Сетне Нараян и бандата му с бой успели да излязат от крепостта. Докато аз съм лежала в несвяст.

Нараян ще си плати. Ще изтръгна сърцето му и с него ще задавя неговата богиня. Те не знаят какво са пробудили. Моите сили се възвърнаха. Те ще си платят — Дълга сянка, сестра ми, Измамниците, самата Кина, ако ми се изпречи на пътя.

Тяхната Година на черепите ги сполетя.

Завършвам Книгата на Господарката.