Глен Кук
Стоманени сънища (71)

LXX

Дълга сянка се посъветва със сенките, които бе оставил в килията при изчезналата жена. После посети Оплаквача, който все още беше на легло.

— Идиот! Объркал си жената!

Оплаквача не отговори.

— Била е Ловеца на души! — Тя. Здрава и читава. Как бе успяла?

Почти шепнешком, Оплаквача му напомни:

— Ти ме изпрати там. Ти настояваше, че Сенджак е в Талиос.

Но какво общо имаше това с резултата?

— Не можа ли да проучиш по-добре и да разбереш, че сме измамени?

Презрение, зле прикрито, се мярна по лицето на Оплаквача. Той не възрази. Нямаше смисъл. Дълга сянка никога не грешеше. За всичко, което го смущаваше, бе виновен някой друг.

Дълга сянка избухна в гняв, а после го обзе ледено спокойствие.

— Сгрешил, не сгрешил, виновен, не виновен, факт е, че си създадохме враг. Тя няма да понесе това. Преди тя само се задяваше със сестра си. Сега вече няма да си играе.

Оплаквача се усмихна. Те с Ловеца на души никак не се обичаха.

— Тя върви пеш — изхъхри той.

— Да, така е — изсумтя Дълга сянка. — Тя е на моя територия и върви пеш. — Той закрачи из стаята. — Ще се скрие от моите сенки-шпиони. Но ще поиска да наблюдава останалия свят. Тогава няма да търся нея. Ще диря шпионите й. Гарваните ще ме отведат при нея. И тогава ще поставя и двама ни на изпитание.

Оплаквача долови дръзката нотка в гласа на Дълга сянка. Той имаше намерение да предприеме нещо опасно.

Бедите бяха принудили Оплаквача да зареже дързостта. Предпочиташе спокойствието и сигурността. Затова бе избрал да построи своя собствена империя сред блатата. Те бяха достатъчни, а и никой не искаше да му ги отнема. Но когато пратениците на Дълга сянка пристигнаха, той се поддаде на изкушението. И ето, размина се на косъм от смъртта и остана жив само защото Дълга сянка смяташе, че все още може да бъде полезен. Не искаше да предприема никакви рискове повече. С радост би се върнал сред своите тресавища и мангрови гори. Но докато измайстори някакво летателно средство, се налагаше да се преструва, че се интересува от плановете на Дълга сянка.

— Не предприемай нищо опасно — прошепна той.

— Няма — излъга Дълга сянка. — Веднъж да я издиря, останалото е лесно.