Глен Кук
Стоманени сънища (69)

LXVIII

Животът е пълен с изненади. Нямам нищо против дребните — придават му вкус. Големите обаче недолюбвам.

В новата ми крепост се сблъсках с цяло шествие от големи изненади.

Първото, което сториха, беше да арестуват и трима ни и да ни натикат в килия. Никой не си направи труда да обясни. Нито някой обели дума. Като че се изненадаха, че не побеснях.

Седяхме в мрака и чакахме. Боях се, че Пушека е успял най-сетне да се наложи и да настрои Прабиндрах Драх срещу мен. Нараян каза, че може би съм пропуснала неколцина свещеници и само те са виновни.

Не разговаряхме много. А когато общувахме, използвахме само езика на знаците и тяхното наречие. Нямаше как да се разбере кой ни слуша.

Три часа след като ни затвориха в килията, вратата се отвори. Влезе Радиша Драх, последвана от стража. Вътре стана тясно. Тя ме погледна сърдито:

— Коя си ти?

— Що за въпрос? Господарката, капитан на Черния отряд. Коя друга да съм?

— Ако посмее дори да вдиша дълбоко, убийте я. — Радишата се извърна към Рам. — Ти. Стани.

Верният Рам сякаш не я чу — гледаше мен. Кимнах, и чак тогава той се изправи. Радишата грабна факла от един страж, освети с нея Рам и бавно го обиколи, като постоянно душеше. След третата обиколка се успокои.

— Седни. Ти си този, който се предполага, че си. Но жената — коя е тя?

Това май дойде твърде грубо на Рам. Наложи се да го обмисли. Пак ме погледна. Кимнах.

— Тя ви каза — каза той.

Радишата ме погледна.

— Можете ли да докажете, че вие сте Господарката?

— Можете ли да докажете, че вие сте Радиша Драх?

— Нямам нужда. Никой не се предрешва като мен.

Разбрах.

— Онази кучка! Наглост никога не й е липсвала. Влязла е тук и е поела командването, а? Какво е направила?

Радишата отново се замисли.

— Този път е истинската. Стража, свободни сте. — Стражите излязоха. Радишата продължи: — Не направи кой знае какво. Най-вече разиграваше брат ми. Не се задържа много тук. Някакъв на име Оплаквача я вкара в несвяст и я отнесе нанякъде. Мислел, че сте вие. Така каза Знахаря.

— Ха! Пада й се на тази мръсница!… Кой го е казал?

— Знахаря. Вашият капитан. Тя го доведе със себе си, предрешен като този — тя посочи Рам.

Някаква непроницаема преграда отделяше моя слух от сърцето ми. Много внимателно, преди тя да се пръсне, попитах:

— И него ли плени Оплаквача? Къде е той?

— Той и брат ми тръгнаха да ви търсят. Предрешени. Каза, че тя щяла да го издири веднага щом се освободи от Оплаквача и Дълга сянка.

Мислите ми се отдръпнаха от невероятното и закръжиха около гарваните. Сега разбрах защо ни един гарван не ни следеше, докато не наближихме крепостта. Тя беше попаднала в недружелюбни ръце.

— В Деджагор ли отиде той?

— Така предполагам. А глупавият ми брат тръгна с него.

— А аз дойдох тук. — Разсмях се, може би налудничаво. Преградата поддаваше. — Ще съм признателна, ако всички напуснат. Имам нужда от усамотение.

Радишата кимна.

— Разбирам. Вие двамата, елате с мен.

Нараян стана, но Рам не помръдна.

— Ще ме изчакаш ли отвън, Рам? — помолих. — Само за малко?

— Да, Господарке. — И той излезе с останалите. Бях готова да се обзаложа, че няма да се отдалечи и на пет крачки, от вратата.

Още преди да излязат, Нараян вече обясняваше на Радишата, че имам нужда от лечител.

 

 

Гневът и тъгата се уталожиха. Успокоих се. Мислех, че разбирам.

Знахаря бе пронизан от случайна стрела. В суматохата трупът му беше изчезнал. Едва сега разбирах, че изобщо не е бил труп. И мислех, че зная откъде е дошла тази стрела. Моята вечно любяща сестра. Само за да ми върне за това, че осуетих опита й да заеме моето място, когато бях императрица на севера.

Знаех как е устроено съзнанието й. Имах доказателства, че тя отново е на свобода. И щеше да продължи да ни държи разделени и да ми отмъщава чрез него.

Тя отново бе здрава и притежаваше силата да прави каквото пожелае. Превъзхождах я единствено аз, когато бях на върха.

Не бях се доближавала така до отчаянието.

Радишата влезе, без да чука. Придружаваше я дребна женица с розово сари.

— Това е доктор Дарханадахр — представи я Радишата. — Цялото й семейство са лечители. Тя се грижи и за мен. Най-добрата е. Дори и колегите й мъже признават, че тя притежава някакви зачатъци на компетентност.

Обясних на жената от какво страдам. Тя слушаше и кимаше. Щом приключих, ми каза:

— Ще трябва да се съблечете. Мисля, че знам какво ви е, но се налага да ви прегледам.

Радишата застана до вратата на килията и закри шпионката със собствените си дрехи.

— Ще ви обърна гръб, ако вашата скромност го изисква.

— Каква скромност? — съблякох се.

Всъщност се смущавах — не исках да виждат колко зле изглеждам.

Лекарката ме преглежда няколко минути.

— Така си и мислех.

— Какво ми е?

— Не сте ли наясно?

— Ако знаех, щях да предприема нещо. Не обичам да боледувам. — След посвещението поне сънищата бяха изчезнали и можех да спя.

— Ще трябва да потърпите още известно време. — Очите й искряха. И това ми било отношение от лечител! — Бременна сте.