Глен Кук
Стоманени сънища (67)

LXVI

Импът напусна горичката. Не беше трудно да открие жената, макар и да се бе проточило повече, отколкото очакваше. Сега беше ред на мъжа.

Нищо. Дълго, твърде дълго — нито следа.

Нямаше го в Талиос. Трескавото издирване не доведе до нищо. Логично беше да се предположи, че ще търси своята жена. Сегашното й местонахождение нямаше как да му е известно, затова би се насочил към последното известно място, където е била.

При брода го нямаше. Липсваха и признаци да е посещавал Годжа. Значи не беше. Иначе сигурно и досега щяха да говорят за това, както в Талиос все още приказваха за него.

Знахаря го нямаше никакъв. Но към брода се приближаваше цяла орда — слизаше от града. Жената се бе разминала с тях съвсем за малко, докато е пътувала на Север. Късмет — но нямаше как да й попречи да научи, че той е жив. Не задълго.

Но все пак, най-важната му мисия беше да не им позволява да се съберат.

Дали и той не беше сред онази тълпа? Не можеше да бъде. Все щяха да заговорят за това.

Импът продължи издирването. Ако мъжът не бе прекосил реката при Годжа и не беше сред ордата, то значи я бе преминал другаде. Тихомълком.

Посети Ведна-Бота най-накрая, защото му се струваше, че там бе най-малко вероятно да е прекосил и очакваше да не открие там нищо. И нищо не намери. Но това нищо бе важно. Там трябваше да е разположен отряд стрелци.

Проследи отряда и откри когото търсеше.

Трябваше да вземе решение. Да се втурне към господарката си — което щеше да отнеме време, защото първо трябваше да я намери — или да предприеме нещо сам?

Избра второто. Дъждовният сезон бързо наближаваше. Той можеше да свърши работата вместо него. Двамата нямаше да могат да се съберат, щом не са в състояние да прекосят реката.

Една безлунна нощ недостроеният мост при Годжа рухна. Реката отнесе повечето дървен материал. Строителите не можеха да проумеят какво се е объркало. Разбираха само, че за тази година е твърде късно да го построят отново.

Всички талиански войски, които не бяха успели да се завърнат, преди реката да придойде, трябваше да прекарат половин година в Сенчестите земи.

Доволен, импът тръгна да търси господарката си.